Тома Белев: Промените в Закона за биоразнообразието изключват заинтересованите от решенията за „Натура"

Започва нов проект за граждански мониторинг за "Натура 2000" по оперативната програма "Добро управление". Какво е основното в него?

- Това е първият проект за "Натура 2000", по който Асоциацията на парковете получава средства от оперативните програми на Европейския съюз у нас от 2007 г. Две са основните цели – да повиши участието на гражданите, бизнеса и неправителствените организации в процесите на управление на националната екологична мрежа "Натура 2000" и да повиши нивото на разбиране между тях и правителствените органи. Това ще се опитаме да постигнем чрез анализ какво предизвика да има противоречия по темата за опазване на природата, която има огромна обществена подкрепа, да покажем какъв добър опит има в другите европейски страни и да формираме идеи как опазването на природата да обединява, а не разединява. Това ще се прави с организиране на дискусии, като първата е днешният уебинар в зала "Г-8".

Защо има нужда да се инвестират европейски пари в такъв проект?

- От 1997 г., когато у нас започна да се работи за "Натура 2000", средствата са главно от бюджетите на Европейския съюз, на страните членки или на чуждестранни донори. Над 90% от разходите идват отвън, като българското участие се ограничава само до съфинансирането на европейските мерки. Ще дам пример – през 2016 г. европейската награда "Натура 2000" беше връчена на финансирания от Швейцария проект "За Балкана и хората", изпълняван от десет неправителствени организации (включително АПБ) и министерството на земеделието. В същото време държавата даде почти 100 милиона евро европейски средства за "Натура 2000" на институциите, но нито един от тези проекти не бе отличен.

Защо се налага НПО да прави кампания, след като държавата харчи за комуникация за "Натура 2000" в задължителната си национална рамка за действие?

- Въпросът е принципен: Трябва ли всичко, което се прави за "Натура 2000", да се върши от държавата? През първия шест-годишен период държавата и общините усвоиха 99,9% от средствата по оперативна програма "Околна среда", но практически много малко неща се промениха. За последните пет години български проекти са получавали три пъти наградата "Натура 2000" на Европейската комисия, но и трите проекта са на неправителствени организации и бизнеса, и трите проекта не са финансирани от българската държава или оперативните програми, независимо че те разходваха 200 милиона лева за "Натура" към различни държавни структури. Това е показателно, че бизнесът и НПО имат своето място в действията по опазване на биоразнообразието и в частност за "Натура 2000".

Какви проблеми иска да реши АПБ с планираните дейности?

- От приемане на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) през 2002 г. "Натура 2000" е предмет на големи обществени дискусии. Най-често те са ориентирани към начина на включване на заинтересованите страни (бизнес, граждани и НПО) в процеса на взимане на решения. Тези ту избухващи, ту затихващи конфликти се дължат на несъвършената нормативна база, лошото информиране на заинтересованите страни и на логично увеличаващото се недоверие между тях и държавните органи. Между четирите групи – държавна администрация, граждани, бизнес и НПО, има едновременно противопоставяне и партньорство, но като цяло конфликтите намаляват ползата от мрежата "Натура 2000" за развитието и влошават опазването на биологичното разнообразие, като всички страни губят.

Никоя от страните не чувства решенията за "Натура 2000" за свои, а това показва, че и в бизнеса, и в гражданите липсва сигурност във възможността да влияят върху решенията за опазването на природата. За съжаление това и не се подкрепя от държавата – вместо да се децентрализират отговорностите и решенията, виждаме пълна концентрация в ръцете на едно министерство – на околната среда и водите (МОСВ). Тази тенденция се вижда и в новото предложение за изменение на Закона за биологичното разнообразие.

Какви са основните приоритети пред "Натура 2000" в България?

- За съжаление някои от зоните от "Натура 2000" все още липсват даже и на хартия – половината нямат все още заповеди за обявяване (включващи режими за защита), независимо че срокът, в който България трябваше да направи това, изтече преди 5 години... Липсата на заповеди с ясни режими позволява на някои места субективни решения и даже изнудване на граждани и инвеститори от страна на администрацията. Липсата на заповеди и съответно режими не позволява на собствениците на земи в зоните за местообитанията да бъдат компенсирани и съответно средствата, които отделя ЕС за тази цел, отиват при други земеделски производители.

Липсват и органи за управление на защитените зони. Даже разработените в предишния планов период с евросредства планове за управление на зоните не са приети. Превантивният контрол на въздействията върху зоните има сериозен проблем и комисията активизира наказателна процедура, подчертавайки "системни пропуски на страната при прилагането на законодателството на ЕС за опазване на природата". Текущият и последващ контрол за съжаление обхващат едва 20% от всички планове и инвестиции, което обезсмисля допълнително превантивния контрол. Органите издават становища и поставят условия, които после никой не проверява дали се спазват.

Каква е ролята на гражданите и независимия мониторинг, за да бъдат зоните от "Натура 2000" повече от паркове на хартия?

- В целия Европейски съюз гражданите са припознавани от правителствата като най-голям защитник на "Натура 2000" само у нас отговорното министерство води безсмислена война с тях. Проблемите са толкова много, че само ако всички заинтересовани страни – власти, бизнес, общини и граждани, работят заедно и в една посока, ще имаме някаква надежда да решим по-голямата част от тях.

Ще да пример с мониторинга на състоянието на видове и местообитания – доколкото разбирам сега, министерството е решило да възложи мониторинг върху 1/3 от територията на държавата срещу 16 милиона лева на две фирми с до 5 служители, които да го извършат за няколко месеца. В другите държави това се прави от съществуващите научни институции постоянно с доброволната помощ от граждани чрез системите на гражданската наука.

Преди седмица стана скандал с разрушаването на дюни край къмпинг "Смокиня" – сигналът беше даден от активния природозащитник и прекрасен музикант Васил Гюров, а органите на контрол само дойдоха и констатираха нарушението. Държавните органи са с ограничен бюджет и персонал и трябва да включват гражданите във функциите за превантивен контрол.

Имаме чудесен опит с друга държавна структура – Изпълнителната агенция по горите (ИАГ)– там, независимо че имат няколко пъти повече персонал от МОСВ, установиха, че не могат сами да контролират всички сечи и направиха публична всяка информация за тях, за да могат гражданите като видят сеч в една гора или превоз на дървесина през телефоните си лесно да установят дали е законно или не и да подадат сигнал при съмнение. И системата работи. Като например една НПО - WWF България - направи платформа за проверка на сечи чрез базите данни на ИАГ. Държавната администрация не трябва да воюва с гражданите, защото това е безумна и предварително загубена война, а да ги включва в действията си и да поощрява тяхната активност.

....

Цялата статия можете да прочетете в Дневник.

Източник снимка: Асоциация на парковете в България