Децата трябва да се пазят от опасностите, но и да се подготвят за виртуалната среда
На 5 февруари, светът за 16-и път отбелязва Международния ден за
безопасен интернет. Започнал като инициатива на Европейския съюз, Денят
отдавна излиза извън рамките на Стария континент и през 2018 г. беше
отбелязан в 140 държави по света. Мотото, под което се провеждат инициативите, е „Заедно за по-добър интернет“.
За коментар по темата днес сме поканили Симона Велева – експерт по медийно право към Асоциацията на европейските журналисти, и Ивайло Спасов – експерт „Комуникации“ от УНИЦЕФ България.
Последните изследвания на УНИЦЕФ показват, че над 87% от българските деца са
онлайн. За тях разликата между реалност и виртуалност са доста размити. Това е техният свят. А той има своите предимства, възможности, но крие и своите рискове, отбеляза Ивайло Спасов. Децата са недостатъчно зрели да ги осъзнаят, затова и ролята на семейството и училището е ключова.
Според МОН през миналата година са регистрирани 8000 случая на тормоз в училище, 38% от тях са кибер тормоз. Не във всяко училище има
психолози. Родителите невинаги са наясно какво се случва с децата им.
Не става дума за тотален контрол, а става дума родителите да имат
отношение за това, което се случва в интернет пространството.
Преди няколко месеца УНИЦЕФ започна в България една дългосрочна кампания, базирана на опита по
света. Смятаме, че насилието в училище е фокус и отражение на насилието в обществото. Но там може и трябва да започне разплитането на възела
от причини за агресията. Да се състави цялостен училищен подход, да се
знае ролята на всеки един. Да се знаят функциите и отговорността. Да
може родители и учители да си взаимодействат. Децата не са само в корена на даден проблем, често пъти в тях е и решението му, убеден е Ивайло Спасов.
Наистина технологиите са важна част от
живота на децата. Още преди училището те вече са свикнали и използват
таблети и смартфони. Затова семейната следа и възпитание са особено
важни в тази възраст, коментира Симона Велева. Трябва да има хигиена
при достъпа до интернет в най-ранна възраст. Трябва да подбираме
приложенията, с които детето работи, та те да повишат неговата
функционална грамотност. Например отскоро YouTube предложи детска
версия за споделяне на видеа, достъпна и в България.
Често пъти самите възрастни
нарушават правилата – например за фейсбук профил е необходимо лицето да е навършило 13 години. Но понеже детето много настоява, родителят му
прави регистрация още в по-млада възраст, без да си дават сметка за
опасностите и последствията. (Има и по-драстични случаи, когато се
качват снимки на детето още от раждането му.) Риск носи и
публикуването на снимки от учители, без съгласието на родителите. И това трябва да се обсъжда, например на родителски срещи. Не бива децата да
са обект за събиране на харесвания. В същото време децата не бива съвсем да бъдат ограничавани, трябва да се подготвят за тази среда.
Асоциацията на европейските журналисти съвместно с УНИЦЕФ преди повече от година с експерти от БиБиСи създадоха пътеводител за етично отразяване на деца в медиите. Със сдружение ИМЕУС и медиатора Юлия Раданова се работи върху идеята
за Етичен кодекс, в който да бъдат идентифицирани всички познати
проблеми и съвременни опасности.
За повече то темата чуйте целия разговор на Катя Василева със Симона Велева и Ивайло Спасов в сайта на БНР.
Снимка: БНР
Автор: Катя Василева
Източник: БНР , 05 февруари 2019 г.
Сходни публикации
Акушерка Пламена Гюрова: Майката е „фабрика“ за кърма, а бебето й е „клиент“, с когото има договор
Коя е тя?Пламена Гюрова е родена е в Ямбол. Като дете е живяла във Варна. Там завършва акушерство. Майка е на 3 момчета, две от
Детска работилница за летни подаръци
18 август 11:00 часа Вход свободен с предварителна регистрация: https://forms.gle/gH4fk9N9qQfasga8A Работилницата ще се проведе
Фондация BCause обявява конкурс за финансиране на малки проекти „Детско здраве“
Фондация "BCause: в помощ за благотворителността" обявява конкурс "Детско здраве". Средствата са осигурени от Фонд "Лечение и