Нели Дончева, WWF: Залесяванията трябва да се организират с експертна помощ

През пролетта тези, които искат да помогнат за опазване на природата, организират доброволчески акции като почиствания и залесявания. Горски експерти обаче бяха обезпокоени от добронамерена инициатива на неформалната група "Когато станем 100 000 - ще посадим гора". Те предложиха в публикация, която разпространиха и във "Фейсбук", да подарят 50 000 медоносни дръвчета на желаещите да ги засадят, за да помогнат на пчелите и на хората. За това какъв е проблемът в това и какво трябва да се има предвид "Дневник" разговаря с Нели Дончева, координатор на програма "Гори" на WWF-България.

Когато гражданите искат да направят нещо градивно срещу незаконната сеч и организират засаждане на дървета, какво бихте им препоръчала?

- Доста са нещата, с които трябва да се съобразят, за да има смисъл от усилията им, а не просто да се отчете едно залесяване и като се отиде след години на мястото, да се види, че от хиляди фиданки много малко са оцелели. Важно е да се потърси консултация с експерт или с човек с опит.

Първите неща, което трябва да се вземат предвид, са видът и произходът на фиданките. Не само видовете дървета за залесяване трябва да са подбрани правилно според мястото на залесяване, но трябва и да се държи сметка за района, откъдето произхождат.

Какво е "произход" на фиданките?

- Например: летен дъб от вардимски произход - това е летен дъб от остров Вардим и дунавските острови, който се отличава с правото си стъбло, устойчивост на заливания и сравнително по-бърз растеж. Този летен дъб не може да вирее на всяко място. Ако се залесява в района на Сандански, където е много по-сухо и има и други разлики в климата в сравнение с поречието на Дунав, трябва да се използват фиданки от местен произход на летния дъб.

За нуждите на доброволческите залесявания е важно да се използват местни видове, характерни за конкретния район. Така се създават млади гори, които съхраняват генетичния фонд, приспособени са към конкретните условия и са устойчиви.

Много беше опасна инициативата отпреди две седмици, при която доброволци щяха да разпространят за залесяване хиляди фиданки аморфа. След като с колеги им писахме, те се отказаха от неподходящите видове и са ги заменили с местни медоносни фиданки (виж тук).

Аморфата освен чужд за България вид е и инвазивен вид. Приспособява се успешно и се разпространява, като изземва площи и измества местните видове, влошава състоянието на естествените местообитания и като цяло води до загуба на биоразнообразие. Неслучайно през последните години различни организации и паркови администрации работиха за премахване на аморфата от защитени територии и зони от "Натура 2000". Такива действия изискват много усилия и немалко средства, а успех невинаги е налице.

А какъв точно е проблемът с навлизането на инвазивни видове, това не е ли естествен природен процес на разпространение на растенията на нови места?

- Не е естествен процес. Основната роля за разпространението и инвазията на такива видове се дължи на действията на човека.

Много типичен пример за инвазивни видове са ясенолистният явор и пенсилванският ясен, произхождащи от Северна Америка. В миналото са внесени с декоративна цел. Оказват се толкова адаптивни и способни да се размножават самостоятелно в "новата си родина", че сега се срещат из цялата страна, като дори в резерват "Сребърна" могат да се видят огромни територии, заети от тях. Пенсилванският ясен почти напълно е изместил нашите местни видове ясен.

Каква е вредата от това, че е навлязъл чужд вид и е изместил традиционните?

- Уврежда се местното биоразнообразие. Не трябва да забравяме взаимовръзките между отделните видове организми - например летният дъб е свързан с други видове организми – гъби, лишеи, насекоми, птици и дори бозайници. Те са зависими от него за храна, подслон, среда на живот. Представете си какво би станало, ако този вид изчезне поради инвазията на чуждоземни видове.

Подобно намесване в природните процеси има непредсказуем ефект. Инвазивните видове нямат естествени врагове в новата си родина, а това има дава голяма преднина. Това води до нарушаване на установения баланс в природата.

Ще дам пример: Обикновеният чемшир е широко разпространен в Южна Европа, Северна Африка, Мала Азия и Кавказ. Колхидският чемшир пък е рядък вид, който се среща само по черноморското крайбрежие на Кавказ. Този вид е преживял ледниковата епоха, но сега е изправен пред заплаха от пълно унищожение. За олимпиадата в Сочи за озеленяване са внесени хиляди фиданки от обикновен чемшир, а заедно с тях и чемшировият молец. Този вид молец не се е срещал в териториите, където расте колхидският. Той няма естествени врагове, които да регулират броя му. Изключително инвазивен, чемшировият молец за няколко години унищожава 99% от популацията на колхидския чемшир. За да го спасят, природозащитната организация WWF и научната общност в Русия започват специална програма.

Какъв е урокът от тази история и дано го научим - внасяйки чужд за дадена територия вид - независимо дали е растение или животно - не можем да предвидим какъв ще е ефектът от него в новата му родина. Често пъти последствията са тежки и водят до загуба на местно биоразнообразие, увреждане на природни местообитания, нужда от скъпоструващи дейности, за да се възстанови нарушеното равновесие.

По данни на ЕС през 2008 г. разходите за борбата с инвазивните видове и възстановяването на щетите, които те причиняват, възлизат на приблизително 9-6 - 12.7 млрд. евро, а в САЩ оценяват изразходваните от тях средства за борбата с биологичните нашественици на около 80 милиарда евро годишно.

Да се върнем на случая от началото на март. Какъв беше проблемът с гражданите, които искаха да раздават фиданки от медоносни дървета, за да помогнат на пчелите, на горите и на хората?

- Става въпрос за една инициативата "Когато станем 100 000, ще посадим гора" на Фондация "77" (бел. авт. - виж тук). Обявявиха, че ще даряват фиданки от три медоносни вида - аморфа, бяла акация и липа - на пчеларите, които пък от своя страна да ги засадят. След като им писахме, те се отказаха от неподходящите видове и са ги заменили с местни медоносни фиданки

Притеснително в случая беше, от една страна, раздаването на фиданки от два инвазивни вида, каквито са храстовидната аморфа и бялата акация. Веднъж засадени някъде, трудно могат да се премахнат. От друга страна, единствено чрез раздаването на фиданки, без проследяване на самото залесяване, има опасности – тези фиданки могат да бъдат посадени на неподходящи места или при неподходящи условия (например залесяване в много топъл и слънчев ден по обед, неправилна техника на залесяване и т.н.), което пък води до неприхващане на фиданките. С две думи, инициативата да се залесява е похвална, но за да бъде смислена и резултатна, е абсолютно задължително да бъде консултирана от специалисти с опит в залесяванията.

Единият проблем е, че са искали да разпространяват инвазивни фиданки?

- Искаха да подаряват фиданки липа, акация и аморфа. За липата - добре, тя е местен вид. И трите вида са медоносни, но акацията и аморфата са чужди - с произход Северна Америка, макар и натурализирани в България. Натурализираните видове се размножават напълно самостоятелно, напълно адаптирани са към местните условия и се състезават за територия с местните видове.

Аморфата е толкова агресивен инвазивен вид, че много бързо завзема нови територии – особено покрай реките. В резултат имаме обширни храсталаци от нея вместо естествени крайречни гори от тополи, върби, елши, брястове, полски ясен, и летен дъб.

А какъв е случаят с акацията в България?

Цялата статия можете да прочетете в Дневник.

Снимка: WWF България. Нели Дончева събира съплодия от черна елша, за да се извлекат семената, от които да израстат фиданки с контролиран произход, подходящи за засаждане в близки условия. Впоследствие фиданките от черна елша, които ще поникнат, ще се залесят за възстановяване на крайречната гора в защитена зона от "Натура 2000" "Река Марица".