Една четвърт от населението на Европа е застрашено от бедност

Близо 17 милиона европейци са безработни, а 25 милиона деца живеят в бедност, като делът на лицата от 0 до 17 години е по-висок от всяка една друга възрастова група. Над 70 милиона души са хората с увреждания в Евросъюза, като те често се сблъскват с пречки, които ги възпрепятстват да работят наравно с останалите в обществото. Данните бяха изнесени по време на дискусията „Социалната политика на Европа и Европейският стълб на социални права“, организирана от Българското училище за политика „Димитър Паница" със съдействието на Европейския парламент. Гости на събитието бяха посланикът на Европейския стълб на социални права за България и изпълнителен директор на фондация "Работилница за граждански инициативи" Илияна Николова и Лидия Чорбанова, програмен директор на Института за европейски стратегии и практики и съветник на евродепутата Костадинка Кунева. Модератор на дискусията бе Сашо Ковачев от сдружение „Ларго“, а срещата бе открита от заместник-кмета на Кюстендил Светослав Василев. На дебата присъстваха над 50 жители на Кюстендил, представители на общината и синдикални организации, хора от уязвими групи, ученици.

 
„Европейският стълб на социалните права има ясни и конкретни измерения към всеки един гражданин в Европейския съюз“, заяви при представянето Илияна Николова. Тя допълни, че е изключително важно всички ние да познаваме това, което Европейският съюз прави в социалната сфера. Трите основни принципа на Европейския стълб на социалните права са равните възможности и достъп до пазара на труда, справедливите условия на труд и социалната закрила и приобщаване. Всеки от тях има конкретни измерения и сфери, които обхваща. Принципът за равните възможности и достъпа до пазара на труда включва четири основни пункта - образование, обучение и учене през целия живот; равенство между половете; равни възможности за всички и активна подкрепа за заетостта. Справедливите условия на труд обхващат всички компоненти, свързани с тях, като сигурна и гъвкава заетост, работни заплати, информация за условията на работа и защита в случай на уволнение, социален диалог и участие на работниците, баланс между работа и личен живот, здравословна, безопасна и добре приспособена работна среда и защита на личните данни. Третият принцип – социалната закрила и приобщаване, включва грижа и подкрепа за децата, социална закрила, обезщетения за безработица, минимален доход, доходи и пенсии за старост, здравеопазване, интеграция на хората с увреждания, дългосрочни грижи, жилищно настаняване и помощ за бездомните хора, както и достъп до основни услуги.
 
„Европейският социален стълб не възникна лесно. Създаването му бе ускорено от причини, които всички ние малко или много сме изпитали на гърба си – световната икономическа криза, присъединяването на държави от Източна Европа, които бяха по-бедни, и в един момент се оказа, че неравенствата са огромни“, разказа Лидия Чорбанова по време на дискусията. Точно поради тези причини Европа си поставя за цел до 2020-та година броят на хората, застрашени от бедност да бъде намален минимум с 20 милиона. Освен създаването на Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване, се създава и Фонд за развитие и подпомагане с бюджет от 3,8 милиарда евро, който да бъде разходван в периода 2014-2020-та година.

„Социалната политика не е тази, която трябва да гаси пожари, която трябва да подпомага хора в беда, която трябва да нахрани или да облече някого. Това е работа на цялото общество, това е работа и на самите граждани. Социалната политика е тази част от политиките, която дава възможност на обществото да се развива устойчиво и всички ние да живеем добре“, посочи още Чорбанова. Тя бе категорична, че всички ние трябва да сме активни като общество в европейския живот, като участието в изборите за Европейски парламент е един от начините да сме ангажирани.
 
По време на дискусията присъстващите дискутираха още въпроси, свързани с реформата в ТЕЛК, отсъствията на ученици и предвидените спирания на помощи за това, както и цялостната картина на Евросъюза що се отнася до работната сила вследствие на демографската криза и продължаващата миграция към Стария континент.
 
Събитието в Кюстендил е част от планираните общо пет дебата  със студенти, млади хора и уязвими групи в различни градове на България. Дискусиите имат за цел да повишат информираността на младите българи по определени теми, свързани с Европейския съюз,  да провокират интереса и ангажираността им към работата на Европейския парламент, както и да обърнат внимание на важността да се упражни правото на глас на предстоящите евроизбори. Форумът е част от проекта „Европа те чува. Гласувай!“, който Българското училище за политика „Димитър Паница“ изпълнява с подкрепата на Европейския парламент. Проектът дава и възможност на младите хора в България да се включат в аудио-визуален конкурс, победителят от който ще спечели посещение в Европейския парламент в Брюксел. Конкурсът вече е отворен за участие. Подробности за него могат да се видят на: https://www.facebook.com/europeandi.bg/.