„Състоянието на достъпа до информация в България 2018": Констатации и заключения от годишния доклад на ПДИ

03 юни 2019 г.

На 4 юни 2019 от 11.00 ч. в Пресклуба на Българската телеграфна агенция (бул. „Цариградско шосе“ 49) ПДИ представя деветнадесетия годишен доклад за състоянието на достъпа до информация в България.

„По отношение на прилагането на закона, България има доста богата история за изминалите почти 19 години. Резултатите от докладите на ПДИ за състоянието на достъпа, издавани от 2001 насам, показват постоянно увеличаващото се проактивно публикуване на информация на интернет страниците на задължените по закон институции, позитивни развития в съдебната практика по ЗДОИ, много по-голямо познаване на закона и правата на заявителите по него“ – д-р Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ

Докладът съдържа:

Препоръки, свързани с правната уредба за достъп до информация и нейното прилагане;
Оценка на регулациите в областта на достъпа до информация;
Състоянието на активната прозрачност за 564 органа на власт в България;
Анализ на правната помощ, предоставена от ПДИ през годината;
Тенденции в съдебната практика по дела за достъп до информация, подкрепени от ПДИ през 2018;
6 Приложения.

Въз основа на анализа на резултатите от наблюдението на законодателството и практиките, авторите на доклада д-р Гергана Жулева, Александър Кашъмов, Кирил Терзийски и Стефан Ангелов извеждат основни проблеми и формулират препоръки за подобряване на състоянието на достъпа до информация, увеличаване на прозрачността и отчетността на управлението.

Проблеми

Липсва независим орган, който да отговаря за прилагането на ЗДОИ, да наблюдава практиките, координира процеса, анализира резултатите, дава насоки за по-добро изпълнение;
Липсва възможност за административно обжалване и обжалване пред независима институция (информационен комисар/комисия);
След промените в Административнопроцесуалния кодекс от 01.01.2019 няма втора съдебна инстанция за защита на правото на информация;
Вече десета година българското правителство не предприема стъпки за присъединяване към Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи (CETS No.205).

Препоръки по отношение на обжалването на решения по ЗДОИ:

Да бъде възстановена пълноценната защита на правото на достъп до обществена информация чрез предвиждането на най-малко две независими инстанции за разглеждане на жалби срещу откази и решения да се предостави достъп до обществена информация;
При възстановяване на двуинстанционното производство, да се създаде бърз механизъм за съдебно разглеждане на дела по ЗДОИ;
При условие, че не се възстанови двуинстанционното съдебно производство, да се създаде независим орган /информационен комисар или комисия/, който да разглежда жалби като първа инстанция.

Препоръки по отношение на правото на достъп до информация и ограниченията

Да бъдат предприети мерки за осигуряване при разглеждането на заявления от администрацията на точен баланс между правото на достъп до обществена информация и правото на защита на личните данни, както и между правото на достъп до обществена информация и защитата на търговската тайна.

Препоръки по отношение на задълженията за публикуване

Секциите „Достъп до информация“ да се поддържат според изискванията на ЗДОИ, така че да изпълняват основната си функция – да улесняват търсещите информация;
Да се създаде във всички институции система за работа с електронни заявления. Както показват данните от проучването на ПДИ през 2019 г. на 564 органа на власт, едва 56 имат система за уведомяване на заявителя за регистрация на електронното заявление, което е 9,9% от изследваните институции. Системата да включва следните функционалности:

- посочване на действащ електронен адрес, на който да се изпращат заявленията в разяснителната информация в секция „Достъп до информация“;

- задължителна регистрация на електронните заявления;

- уведомяване на заявителя за датата на регистрация на заявлението;

- изпращане на решението за предоставяне и предоставената информация на посочения от заявителя електронен адрес;

- изпращане на решение за отказ на пощенски адрес, посочен от заявителя.

Да се уеднакви моделът на интернет страниците. В голяма част от тях е публикувана търсената информация, но публикуването е формално и несъобразено с потребителя;
Да се актуализират Вътрешните правила по ЗДОИ. Макар 78% от институциите да са приели и публикували вътрешни правила, само 59% от тях са актуализирали своите вътрешни правила в съответствие с последните промени в закона;
Да се определи орган, координиращ работата по закона , който да задава общи модели, да подпомага органите в прилагането им, да наблюдава и анализира практиките и осъществява контрол;

Изводът за необходимостта от орган, се налага от сравнението за активността на институциите в публикуване в Портала отворени данни, където органът за координация е определен със закон и това е Държавната агенция „Електронно управление“.

Други препоръки

Правителството да предприеме стъпки за присъединяване към Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи (CETS No.205);
Народното събрание да предприеме стъпки за осигуряване на реална прозрачност в законодателния процес чрез промяна в правилника за организацията и дейността му.

Текст на доклада и приложенията:

http://www.aip-bg.org/publications/Годишни_доклади_за_състоянието_на_достъпа/

Докладът се издава в рамките на проект„Консултативен център за прозрачност”, подкрепен с грант от Фондация "Америка за България".

Публикувано от:

Фондация Програма Достъп до информация (ПДИ)

Сходни публикации

16 декември 2024 г.

Комисията за защита на личните данни установи нарушение на партия Възраждане чрез изваждане на ЕГН-та на граждански активисти

Според решението обаче, партията не следва да бъде глобена С решение от 11 декември 2024 г. Комисията за защита на личните

16 декември 2024 г.

Покана за членство в Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси

Покана за заявяване на желание за членство на юридически лица с нестопанска цел в Националния съвет за сътрудничество по

16 декември 2024 г.

Мимо Гарсия, учредител и управител на Фондация „Съдебни заседатели“: темата за заплащането на съдебните заседатели е не по-малко важна от качеството на кандидатиращите се

Темата за заплащането на съдебните заседатели е не по-малко важна от качеството на кандидатиращите се. Колкото и да повтаряме,