Плодовете на Земята

Earthmarkets е един от най-големите проекти на Slow Food

Иска ми се да вярвам, че за мнозина плъзгащата се по езика фраза Slow Food означава нещо повече от остроумен вербален антипод на световните вериги със съмнително качество на храната. Ако не е така, ето няколко встъпителни думи. През 1986 г. журналистът Карло Петрини, който сега е президент на световната организация Slow Food, участва в демонстрация срещу построяването на първия римски McDonalds на Испанските стълби. Спорното заведение печели, но протестът с годините прераства в глобално движение, в което в момента членуват над 100 000 души от повече от 150 държави. А хората, които по един или по друг начин са съпричастни на бавната идея, са милиони.

Slow храната e вкусна, чиста и справедлива. Тя е традиционна, прясна и доставя удоволствие. Не замърсява околната среда и е съобразена с доброто отглеждане на домашните животни. Паричното ? изражение е достъпно за потребителите, но и достойно за производителите. Точно такава е храната, която може да се намери на пазарите, наречени на български "Плодовете на Земята".

Earthmarkets е един от най-големите проекти на Slow Food и представлява мрежа от местни фермерски пазари, които отговарят на подробни и стриктни изисквания към производителите и към продуктите. Едно от най-важните условия е хранителната верига да е максимално къса – този, който се нуждае от храна, я получава директно от този, който я създава. Прекупвачите нямат място на нито един от десетките пазари по целия свят.

Логично най-много Mercatti della Terra има в Италия – влиянието на движението Slow Food в родината му е огромно и заветното лого с охлювчето е желано от мнозина ресторантьори и създатели на храна, така че всеки фермерски пазар, който е посрещнал критериите на организацията, със сигурност е добро място за потребителите. Всъщност според бавната философия те се смятат за съпроизводители – така се отчита важното влияние на избора на храна върху начина ? на производство и върху суровините, които се влагат в нея. Активните съпроизводители търсят пряк контакт с фермерите, и то не само за да осъществят сделка, но и за да получат съвети и знания. Затова едно от условията на "Пазарите на Земята" е зад сергията да е застанал човек, който пряко участва в създаването на храната.

Непрекъснатата комуникация е предпоставка тези пазари да са своеобразни местни социални центрове, където макар и важна, търговията остава на по-заден план, а изпъкват възможностите за изграждане на локална общност, за споделяне на опит, за възпитание на вкуса. И то не само към храната. Съвсем нормално явление е пазарният ден да е съпроводен с концерт на открито, с импровизирана изложба или с урок по правене на плъстен текстил.

Така първият и засега единствен български пазар "Плодовете на Земята" в тетевенското село Черни Вит се организира само по време на големи за района събития като фолклорния събор "От Тимок до Вита" в края на август. Важни участници в пазарните инициативи са децата от местното училище – те приготвят хляб, баници и други печива и със събраните от продажбата им пари подпомагат училищната зеленчукова градина. Размяната на рецепти, която се поощрява по време на пазара, пък е начин за диалог между поколенията и за запазване на традиционните хранителни знания.

А иначе по сергиите в Черни Вит може да се намерят мед, сирене, яйца, вино, сладка от диви плодове, ябълки, сливи и изобщо всичко, което се отглежда в региона. Според правилата на Earthmarkets храната, която се предлага на пазарите, не трябва да е отгледана или направена на повече от 40 км от мястото на продажба.

"Пазарите на Земята" в момента са над 40. Те са разположени както в многомилионни градове като Мумбай и Мексико сити, така и в малки села като Пандорф в Австрия. Продуктите също се различават. Докато в тропическите Мапуту, Мозамбик, и Сан Хуан, Пуерто Рико, местните плодове и зеленчуци, отгледани по устойчиви методи (биологично, биодинамично, в пермакултури или по традиционни за района начини), са преобладаващите стоки, то Грийнвил, Южна Каролина, е едно малкото места в света, в които може да се намери месо от говеда пайни удс, прасета осабоу айлънд, бърбън ред пуйки и овце навахо чуро – все изчезващи породи, които са част от друг голям проект на Slow Food.

Съкровищницата на вкусове (Ark of Taste) е световен каталог на застрашени храни, които в момента са над 1000, но непрекъснато се идентифицират все повече и повече. Възможността на "Пазарите на Земята" да се предлагат тези продукти е част от опазването им. По този начин те възстановяват важното място в поминъка на малките производители.

За съжаление у нас продажбата на какъвто и да било хранителен продукт, произведен в домашно стопанство или малка семейна ферма, е възможно само след покриването на непосилните изисквания на печално известната Наредба 26 на Министерството на земеделието и храните, която третира малките производители по абсолютно същия начин като огромните животновъдни ферми, без да се съобразява с това, че принципите им на работа са коренно различни.

При критика родните законотворци се позовават на общите европейски правила, като пропускат да споменат възможностите за изключения, които са специално създадени за запазването на традиционното производство на храна.

Макар "Пазарите на Земята" да черпят вдъхновение от корените на местните общности, те непрекъснато се развиват, както се променят и продуктите, които предлагат. В турския град Фоча на Егейско море например има производители, които отскоро използват огромното разнообразие от цъфтящи билки в района и създават нетрадиционни храни като конфитюр от дива лавандула. Моят фаворит от тези нови предложения е сладкото от маслини в портокалов сок. Смело бих заявил, че си заслужава пътуването да красивия пристанищен град с все още запазени образци на генуезка архитектура, останали от времето, когато търговците в града-държава са владеели региона.

Създаването на нов "Пазар на Земята" изисква добро разбиране и координация между инициативния екип и местните власти, които много лесно може да се постигнат, когато се осъзнаят преимуществата на подобен проект, били те икономически, социални или пък свързани с естествената околна среда или подобряването на градската структура.

Една от важните причини тези пазари да съществуват и броят им непрекъснато да се увеличава е осъзнатата от хората нужда от свежа и чиста с ясен произход храна, както и стремежът за създаване на здрави местни общности, които са основата на по-добър и по-спокоен живот.