Сей, гражданино, сей
20 май 2014 г.
Проектът Urban Farming Sofia се бори за развитие на градското градинарствоПреди повече от седмица, разхождайки се по столичната ул. "Г. С.
Раковски", забелязах нещо ново около иначе нефункциониращата бивша
сладкарница "Прага". В големите кашпи пред нея, обикновено са пълни с
бурени и треви, беше насадено нещо. Пространството – почистено, а от
почвата се подаваха няколко стръка. Дни по-късно разбрах, че
насажденията всъщност са чери домати, а делото е извършено от Urban
Farming Sofia - организация, инициатива и дори движение, което цели
популяризирането на градското градинарство в България. Идеята на хората, участващи в Urban Farming Sofia, е да образоват и информират повече
общността в София чрез лични публични дела – до този момент вече са
насадили пространства и пред Министерството на земеделието и храните,
една градинка в близост до ул. "Иван Асен II". Шегуват се, че в бъдеще
ще стигнат и до кашпите пред президентството.
Трудно е да се каже колко са хората "в ядрото" на проекта, защото бройката им постоянно нараства. Създател все пак остава столичанинът Никола, историк по образование и привърженик на градинарството. По лични съображения той отказва да бъде сниман, а и да даде повече лична информация за себе си, но с радост и надежда разказва повече за проекта, докато се разхождаме из централните улици на София. "Важна е идеята, а не личността", смята той.
"Идеята ми за градското градинарство се зароди, докато живеех във Виена. Писах една семинарна работа за града, която се занимаваше с темите за внос, износ и мита. Научих повече за градското земеделие във Виена в периода 1825 – 1910 г. и се оказа, че е имало много градини вътре във Виена, които са произвеждали доста за консумация в самия град през този период", започва да разказва Никола. "Тогава се появи идеята за гледане на зеленчуци в София. Изобщо самата идея, че може да бъде гледан зеленчук в града, беше табу. В столицата от години те са само по магазините, по сергиите."
Първото нещо, което Никола прави, след като се прибира в България преди няколко години, е да засади градинка в един от южните квартали на София. "Първата година нищо не стана, но впоследствие след много четене направих втора градина. Много съм доволен, защото със зеленчуци от нея се изхранваме 4 семейства. Бяха домати, салати, ягоди, репи, моркови", разказва Никола. "Това е нещо, което е от хората и е за хората и трябва винаги да остане такова."
Още през миналата година той се опитва да създаде по-мащабен проект, който да бъде насочен към обществото, но не успява да го реализира: "Миналата година кандидатствах пред Столичната община, за да ми бъдат отпуснати 300 кв. метра в парка "Заимов" (до театър "София"). Исках да насадя отново зеленчуци и плодове, а целта щеше да е по-скоро обучителна. От общината ми отказаха без обосновка и не посочиха закон, който да забранява това. Пренасочиха ме към паркове и градини, които се намират извън София." Според него във всеки парк има една "комуна" от хора, които редовно го посещават. Например тази на майките с количките или пък тази на хората с кучета или пък на четящите в парка. "В моя случай се бях насочил към групата на майките с децата. Идеята ми беше те да могат да водят децата си на място, в което могат да видят как едно растение расте и откъде излиза храната. Освен това планирахме да го превърнем в един малък оазис на градското производство. След като ми бе отказано от общината, решихме, че ще правим където си искаме каквото си поискаме."
По време на летните протести в София се запознава с хората, които седят зад социален клуб "Аделанте". След като проявяват интерес към идеята му за градско градинарство, го канят да изнесе лекция, а по този начин да се разшири кръгът на запознатите.
След въпросната лекция Никола участва и в идейна среща, на която присъстват и други запалени по темата за градското градинарство. "Имаше дори социолози, а и представители на Столичната община. Идеята ни бе да обсъдим конкретен проект, но в крайна сметка се родиха много идеи. И така всичко тръгна на майтап", смее се той.
Първоначално "градските градинари" се сещат за въпросната сладкарница "Прага". "Ние искахме да обърнем внимание на това, че мястото все още може да се използва и в него има живот, а не трябва просто да седи като закачалка за плакати", уверен е Никола.
После пък им хрумва идеята за пространството в кашпите, които се намират пред парадния вход на МЗХ. "Министерството бе наистина знаково място и затова бързо ни хрумна идеята да засадим нещо пред него", разказва по-късно включилият се в разговора ни Дафар Шабаан, който участва в акциите на Urban Farming Sofia. Той заедно с Никола и още трима "градски градинари" - съмишленици в проекта, преди близо 3 седмици засаждат пространствата пред земеделското министерство.
"Пред МЗХ посадихме босилек, слънчоглед, невен, домати, чубрица, тайландски босилек, като бяхме общо 5 души. Това не бе някаква акция в нарушение. Интересното беше, че седяхме около 2 часа и половина пред парадния вход на министерството и не се появи нито един човек от охраната или администрацията, за да ни разпита защо ровим в кашпите. Това бе притеснителен факт за мен", разказва той.
"За да почистиш една кашпа като тези пред МЗХ, първо трябва да махнеш бурените от нея, после ще видиш, че има един дебел слой от обелки, пластмасови отпадъци, фасове. Аз имам теория за българина – че за него всяка дупка по улицата може да се използва за кошче за отпадъци", допълва Дафар. По думите му малко хора се замислят върху въпроса какво консумират и откъде идва то. Повечето дори не са се замисляли защо не произвеждат храната си, а разчитат на друг. "Ние сме човешки същества от момента, в който сме започнали да се грижим сами за храната си, а не да чакаме "да падне на главата ни". Ние създаваме храната си сами", коментира той и допълва: "Ние сме една от страните по света с добър воден поток и с много добри почвено-климатични условия и всеки може да се грижи за храната си. Това, че имаме гладни хора тук, е абсурдно."
"Близката ни цел е образование, промяна на културата, която е адски нужна. Да се задържи познанието за растенията, които се ядат. Да засееш домат, който цъфти, няма да попречи на градската среда. Един раждащ домат би дал на човека в нужда много повече, отколкото саксия с трева или цветя. Моята лична цел е след време във всеки квартал да има поне по една такава градина, която да поеме грижата поне за подправките", казва Никола за край на разговора ни.
Можете да се включите в инициативата или да разберете повече за нея на страницата й във Facebook:
www.facebook.com/Urban-Farming-Sofia
Трудно е да се каже колко са хората "в ядрото" на проекта, защото бройката им постоянно нараства. Създател все пак остава столичанинът Никола, историк по образование и привърженик на градинарството. По лични съображения той отказва да бъде сниман, а и да даде повече лична информация за себе си, но с радост и надежда разказва повече за проекта, докато се разхождаме из централните улици на София. "Важна е идеята, а не личността", смята той.
"Идеята ми за градското градинарство се зароди, докато живеех във Виена. Писах една семинарна работа за града, която се занимаваше с темите за внос, износ и мита. Научих повече за градското земеделие във Виена в периода 1825 – 1910 г. и се оказа, че е имало много градини вътре във Виена, които са произвеждали доста за консумация в самия град през този период", започва да разказва Никола. "Тогава се появи идеята за гледане на зеленчуци в София. Изобщо самата идея, че може да бъде гледан зеленчук в града, беше табу. В столицата от години те са само по магазините, по сергиите."
Първото нещо, което Никола прави, след като се прибира в България преди няколко години, е да засади градинка в един от южните квартали на София. "Първата година нищо не стана, но впоследствие след много четене направих втора градина. Много съм доволен, защото със зеленчуци от нея се изхранваме 4 семейства. Бяха домати, салати, ягоди, репи, моркови", разказва Никола. "Това е нещо, което е от хората и е за хората и трябва винаги да остане такова."
Още през миналата година той се опитва да създаде по-мащабен проект, който да бъде насочен към обществото, но не успява да го реализира: "Миналата година кандидатствах пред Столичната община, за да ми бъдат отпуснати 300 кв. метра в парка "Заимов" (до театър "София"). Исках да насадя отново зеленчуци и плодове, а целта щеше да е по-скоро обучителна. От общината ми отказаха без обосновка и не посочиха закон, който да забранява това. Пренасочиха ме към паркове и градини, които се намират извън София." Според него във всеки парк има една "комуна" от хора, които редовно го посещават. Например тази на майките с количките или пък тази на хората с кучета или пък на четящите в парка. "В моя случай се бях насочил към групата на майките с децата. Идеята ми беше те да могат да водят децата си на място, в което могат да видят как едно растение расте и откъде излиза храната. Освен това планирахме да го превърнем в един малък оазис на градското производство. След като ми бе отказано от общината, решихме, че ще правим където си искаме каквото си поискаме."
По време на летните протести в София се запознава с хората, които седят зад социален клуб "Аделанте". След като проявяват интерес към идеята му за градско градинарство, го канят да изнесе лекция, а по този начин да се разшири кръгът на запознатите.
След въпросната лекция Никола участва и в идейна среща, на която присъстват и други запалени по темата за градското градинарство. "Имаше дори социолози, а и представители на Столичната община. Идеята ни бе да обсъдим конкретен проект, но в крайна сметка се родиха много идеи. И така всичко тръгна на майтап", смее се той.
Първоначално "градските градинари" се сещат за въпросната сладкарница "Прага". "Ние искахме да обърнем внимание на това, че мястото все още може да се използва и в него има живот, а не трябва просто да седи като закачалка за плакати", уверен е Никола.
После пък им хрумва идеята за пространството в кашпите, които се намират пред парадния вход на МЗХ. "Министерството бе наистина знаково място и затова бързо ни хрумна идеята да засадим нещо пред него", разказва по-късно включилият се в разговора ни Дафар Шабаан, който участва в акциите на Urban Farming Sofia. Той заедно с Никола и още трима "градски градинари" - съмишленици в проекта, преди близо 3 седмици засаждат пространствата пред земеделското министерство.
"Пред МЗХ посадихме босилек, слънчоглед, невен, домати, чубрица, тайландски босилек, като бяхме общо 5 души. Това не бе някаква акция в нарушение. Интересното беше, че седяхме около 2 часа и половина пред парадния вход на министерството и не се появи нито един човек от охраната или администрацията, за да ни разпита защо ровим в кашпите. Това бе притеснителен факт за мен", разказва той.
"За да почистиш една кашпа като тези пред МЗХ, първо трябва да махнеш бурените от нея, после ще видиш, че има един дебел слой от обелки, пластмасови отпадъци, фасове. Аз имам теория за българина – че за него всяка дупка по улицата може да се използва за кошче за отпадъци", допълва Дафар. По думите му малко хора се замислят върху въпроса какво консумират и откъде идва то. Повечето дори не са се замисляли защо не произвеждат храната си, а разчитат на друг. "Ние сме човешки същества от момента, в който сме започнали да се грижим сами за храната си, а не да чакаме "да падне на главата ни". Ние създаваме храната си сами", коментира той и допълва: "Ние сме една от страните по света с добър воден поток и с много добри почвено-климатични условия и всеки може да се грижи за храната си. Това, че имаме гладни хора тук, е абсурдно."
"Близката ни цел е образование, промяна на културата, която е адски нужна. Да се задържи познанието за растенията, които се ядат. Да засееш домат, който цъфти, няма да попречи на градската среда. Един раждащ домат би дал на човека в нужда много повече, отколкото саксия с трева или цветя. Моята лична цел е след време във всеки квартал да има поне по една такава градина, която да поеме грижата поне за подправките", казва Никола за край на разговора ни.
Можете да се включите в инициативата или да разберете повече за нея на страницата й във Facebook:
www.facebook.com/Urban-Farming-Sofia
Автор: Елена Калпакчиева
Източник: Капитал , 16 май 2014 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
05 август 2024 г.
Готвене с диворастящи растения
Кулинарна работилница с археологически привкус Посещение на средновековния град Мисионис Дати на провеждане: 06 - 08 септември
05 август 2024 г.
Работилница за приготвяне на маджун (петмез) от захарна метла
Вход свободен Дати на провеждане: 19-22 септември 2024 г. Скъпи приятели, за поредна година екипът на Фондация Ботаника Лайф
24 юли 2024 г.
Практически уъркшоп „Малка пермакултурна градина" с Наталия Маринова в общностен център Негушево
Общностен център Негушево Ви кани на две събития тази събота 27-и юли.Място: Старото училище в село Негушево (само на 30 км от
