Победители в конкурса „За енджиотата и хората" 2019 са Сдружение „Метаморфози" и Фондация „Лърн"

До крайния срок на конкурса 21 участници представиха текстове на тема „Защо моята организация е важна за хората". Условието бе да не използват професионален жаргон, специфични термини и чуждици. Изборът бе направен по три критерия: човешки език на писане, ясно и разбираемо представяне на организацията и значението й за хората, интересен и вълнуващ разказ.  

Журито тази година бе в състав: Виктория Блажева, директор управление „Връзки с обществеността и корпоративни комуникации" на Уникредит Булбанк;Марин Бодаков, поет, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ и редактор във вестник „К" и Стефан Командарев, филмов режисьор и продуцент. 

Според тях най-добре със задачата в конкурса тази година се справиха:

• Сдружение „Метаморфози“ за есето „Защо моята организация е важна за хората"

• Фондация „Лърн" за есето „Това добре ли е?“

Двете награди са равностойни. Отличените получиха грамоти и чекове по 500 лв.Наградите връчиха Мария Петкова, директор на Фондация Лале и Георги Генчев, ръководител на екипа на НПО Портала.

„В корпоративния свят разказването на истории в момента е хит. Но защо вие трябва да разказвате истории? Защото правите невероятни неща“ – сподели Виктория Блажева. – „Според мен, вече не вярно, че НПО секторът пише неразбираемо. НПО секторът пише страхотно и още миналата година казах, че ние в бизнеса трябва да се учим от вас“. Според нея добър е този текст, който вълнува, разплаква или разсмива, особено когато е разказан за конкретен случай, човек.

Стефан Командарев: „Есета ви се четяха много лесно, те бяха написани на човешки език, в тях имаше много емоции. Най-голямото ми поздравление е за това. Изчетох ги всичките за една вечер. Имаше моменти, в които ме хващаха за гърлото, имаше моменти на усмивка, моменти на тъга. Да умееш в рамките на едно произведение и да разсмееш, и да натъжиш зрителя или читателя е висш пилотаж. (...) Аз имам две образования – първото ми е лекар и съм работил пет години като детски психиатър. Казвам го, защото в това есе, което ще представя сега (бел. ред на сдружение Метаморфози“) се говори за работата с деца пациенти – което е много трудно и отговорно. Говори се с голяма доброта и любов за децата, без суета. Впечатли ме много, , че се говори за очите на децата и светлината в тях. От гледна точка на другата ми професия – режисьор –  най-голямата ми награда е светлината в очите на зрителите след прожекция. Няма награди, статуетки, дипломи, които могат да се сравнят с това“.

Марин Бодаков: „В журито съм на този конкурс поне от три години. В началото имаше доста текстове, които бяха много трудно проходими, независимо от прекрасните каузи, които стоят зад тях. Говорили сме си и с Мария Петкова, и с Георги Генчев на какво се дължи това разминаване – това несъвпадане на дейността с начина, по който я разказваш. Според мен отчасти се дължи на липсата на доверие в самите нас.  (…) Поради това преминаваме на езика на банките например, за да им се харесаме, а същевременно още по-малко харесваме самите себе си“. 

Марин Бодаков представи текста на Фондация Лърн „Добре ли е така?“ и обърна внимание върху това, че от една страна той успява да обясни просто неща, които са сложни за обяснение, без да се загубят нюансите, а от друга страна поставя честно неудобните  теми за сексуалността – неудобни и за този, който пита, и за този, който отговаря. „Затова е много важно да има доверие между тези две страни. По-опитният трябва да утеши по-неопитния. Пробвах текста върху моята почти 17 годишната дъщеря и при нея работеше…“ – каза той.

Тази година участието на НПО Портала в конкурса бе подкрепено от Фондация Америка за България.