Механизъм за граждански мониторинг на политиките на местно ниво за образование и грижа в ранна възраст, представи фондация „За Нашите Деца“ на кръгла маса

Предложения за изменение на действащата нормативна уредба и практиката по приложението й в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст обсъдиха вчера на кръгла маса, организирана от Фондация „Институт за устойчиво развитие на правото“ в партньорство с  Фондация „За нашите деца“, над 30 експерти от държавни институции, местна власт, академична общност, неправителствени организации и представители на детски учебни заведения.

Предложенията са изведени от извършен анализ и оценка на действащото българско законодателство в областта на образованието и грижата на децата в ранна възраст с цел постигане на съответствие с позициите за качество в „Препоръка на Съвета на Европейския съюз от 22.05.2019 г. за висококачествени системи за образование и грижи в ранна детска възраст“.

Те са насочени към преодоляване на основните дефицити в действащата нормативна уредба, а именно: приложение на множество подзаконови нормативни актове, празноти в правото, противоречиви правни норми в отделните нормативни актове, неяснота на правни норми и необходимост от тълкуването им; дублиращи се правни режими; приемане и прилагане на отделни секторни, а не на интегрирани политики; аморфни разпоредби и диспозитивни норми, норми с пожелателен характер.

Част от основните предложения са свързани с разработването на единна политика за ранно детско развитие, уеднаквяване на  подходите на образование и грижа на децата в детските ясли и детските градини, с което да се постигане още по-високо и единно качество в образованието и грижата за децата, интегрираност между различните системи – образователна, здравна и социална.

Важна част в предложенията заемат и темата за въвеждане на единни стандарти за ранно детско развитие , както и регламентирането на алтернативни форми на грижа в ранна възраст като родителски кооперативи, детски центрове и др., които биха предоставили възможност на родителите да изберат по-добрата за тях алтернатива, което от своя страна ще спомогне и за разрешаване на проблема с недостига на места в детските заведения в големите градове на страната.

Важен аспект за повишаване качеството на услугите в образованието и грижата за децата в ранна възраст е намаляването на броя на децата в група, което е предпоставка и за постигане на по-добро взаимодействие между децата и персонала, особено при случаи на деца с трудности в развитието. От изключително значение за развитието на децата в ранна възраст е постигането на партньорски отношения между родителите и детските ясли и детските градини. В тази посока сме формулирали препоръки за активно участие на родителите в подкрепата на детето в детската ясла и детската градина.

 „Включването на родителите като партньори както в подкрепата на детето да премине плавно този критичен преход от домашна среда към детска ясла или детска градина, така и тяхното активно включване в живота в детското заведение има изключително благотворно влияние върху пълноценното развитие на детето“ обясни г-жа Шалапатова.

Друг важен акцент в предложенията е уреждането в нормативен акт на статута „иновативна детска градина” (това е направено за училищата), което би насърчило прилагането на иновативни педагогически подходи в детските заведения.

Участниците в кръглата маса приветстваха обсъдиха и представените от изп. директор на фондацията Фондация „За Нашите деца“ Иванка Шалапатова Инструментариум, методология и механизъм.

Инструментариум, методология и механизъм за участие на гражданите във вземане на обществено значими решения и в мониторинга на изпълнението на свързаните с тях политики за образование и грижи в ранна детска възраст. Те са апробирани по време на теренното изследване „Наличност и достъп до качествени услуги за образование и грижи в ранна детска възраст за всички деца“. Системата от индикатори съответства на основните критерии по Европейската рамка за качество и дава възможност, както да бъде направена самооценка от общината и от самите детски заведения, така и да бъде извършвано наблюдение от родителски и граждански организации, обединения, и др. заинтересовани страни. Участието на гражданите във вземането на решения, които касаят тях и техните деца предоставя възможност за прозрачно и последователно наблюдение на услугите и реално участие в обществения живот, както и спомага за повишаване на доверието в системите и гарантира по-добро реализиране на местните политики, предоставя и конструктивна обратна връзка. Всички изброени аспекти на гражданското участие спомагат и за развиване на сътрудничеството и повишаване на качеството на услугите за децата и техните семейства. Механизмът може да бъде въведен като част от системата за качество на заведенията за образование и грижа в периода на ранната детска възраст, считат участниците във форума. Процесът на гражданско наблюдение следва да обхваща услуги, които са налични и достъпни за всички семейства и техните деца, както и такива, които насърчават участието, засилват социалното приобщаване и приветстват многообразието.

В рамките на дискусията, в края на събитието, всички участници потвърдиха, че отправените предложения са навременни и ще спомогнат за повишаване качеството на образованието и грижата за децата в ранна възраст в страната ни.  Изразиха своята готовност за включване в следващи работни срещи за обсъждане с родители, организации и всички заинтересовани страни на конкретни стъпки за реализирането на предлаганите промени и гражданското участие.

Събитието е част от проект: „Практиката и нормативната база за ранно детско развитие в Република България в контекста на „Препоръка на Съвета на ЕС за висококачествени системи за образование и грижи в ранна детска възраст“, реализиран с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.