Писмо до 12 конституционни съдии за обявяване на Закона за лицата и семейството за противоконституционен

До:

Г-н Димитър Великов Токушев,
Председател на Конституционния съд на Република България,

Г-н Благовест Анастасов Пунев,
Съдия в Конституционния съд на Република България,

Г-н Пламен Веселинов Киров,
Съдия в Конституционния съд на Република България,

Г-н Красен Стойчев Стойчев,
Съдия в Конституционния съд на Република България,

Г-жа Цанка Тодорова Цанкова,
Съдия в Конституционния съд на Република България,

Г-жа Стефка Савова Стоева,
Съдия в Конституционния съд на Република България,

Г-н Румен Христов Ненков,
Съдия в Конституционния съд на Република България,

Г-жа Кети Методиева Маркова,
Съдия в Конституционния съд на Република България,

Г-н Георги Богомилов Ангелов,
Съдия в Конституционния съд на Република България,

Г-н Борис Владимиров Велчев,
Съдия в Конституционния съд на Република България,

Г-н Анастас Василев Анастасов,
Съдия в Конституционния съд на Република България,

Г-н Гроздан Николов Илиев,
Съдия в Конституционния съд на Република България

Копие до:
Г-н Константин Пенчев,
Национален омбудсман на Република България


Уважаеми господа конституционни съдии,

От името на всички долуизброени организации, от името на всичките ни членове – хора с увреждания, родители, близки, приятели, професионалисти и застъпници – с настоящото писмо изразяваме подкрепата си към искането, което Националният омбудсман на Република България – г-н Константин Пенчев, внесе пред Вас за обявяване на Закона за лицата и семейството за противоконституционен. Това искане е не само навременно, но и наложително с оглед гарантиране на равенството пред закона за всички български граждани и за справедливост при осигуряването на достъпа до права. Нашите усилия през последните няколко години за ратификацията на Конвенцията на Организацията на обединените нации (ООН) за правата на хората с увреждания и въвеждането на нейните стандарти в българското законодателство целят единствено и само гарантиране на това хората с увреждания да имат равни възможности, за да бъдат пълноценни членове на обществото.

Присъединяването към Конвенцията през 2012 г. ни даде надежда, че ще бъдат предприети адекватни мерки, които да гарантират, че в България ще се развиват програми и политики, които с времето ще подобрят качеството на живот на хората с увреждания, защото „дееспособността на едно лице е определяща за упражняване на всички негови права и свободи[1]". Две години по-късно оставаме по-скоро с разписани добри обещания в концепции, но не и с реални действия и воля за промени. Но по-страшното от липсата на напредък е, че едно от най-важните изисквания на международното право – признаване на всички граждани за равни пред закона – остана в своята интерпретация и обществено тълкуване отпреди 70 години. Не трябва да ни успокоява и заблуждава обстоятелството, че в много развити държави реформите по прилагане на Конвенцията са все още в ход. Те могат да си позволят различно темпо на промени, тъй като техните системи за ограничаване на дееспособността и за вземане на решения от хора, които изпитват затруднения да се справят сами, са много по-адекватни и справедливи от нашата. Българската действителност предлага изключително остарял морално и силно дискриминационен подход, който категорично нарушава човешките права – такива, каквито са разбрани и развити от съвременния свят през последните 40 години[2]. Ясните сигнали от български съд[3] показват трудната ситуация, пред която е изправено правоприлагането при липсата на сериозна ангажираност от страна на изпълнителната и законодателната власт, за промяна на правната уредба. От една страна, липсата на адекватно законодателство, което да гарантира прилагането на стандартите на член 12 от Конвенцията създава конфликт между избора да се приложи действащото законодателство и вероятността от последващи дела срещу България пред Европейския съд по правата на човека. Друг конфликт се очертава и за съвестта на конкретния съдия, който може да откаже прилагането на чл.5 от Закона за лицата и семейството, но със съзнанието и притеснението, че остават „висящи", нерешени човешки съдби и с вероятността за обвинение в отказ от правосъдие. Такова абсурдно положение противоречи на статуса на България като държава, уважаваща върховенството на закона и защитаваща правата на своите граждани.

Вярваме, че като върховен орган по тълкуване на Конституцията на Република България ще уважите искането на Омбудсмана и ще образувате конституционно дело, в рамките на което ще бъде намерен изход от абсурдната ситуация, в която изпадна българската правна система. Надяваме се, че тълкуването по поставените в жалбата въпроси ще даде отговор на обществените потребности в България през 2014 г. Вашето решение, освен надежда, че българските институции са отговорни и чувствителни към проблемите на хората, ще даде възможност за това:

да бъдат предприети отговорни действия по промяна на правната рамка, които да включат различни възможности в законодателството, за да се гарантира равенство пред закона за всички;

България да не бъде в групата на „последните" и сред лошите примери, а да заеме прилично място сред държавите за начина, по който прилага последния и най-актуален международен правен акт – Конвенцията за правата на хората с увреждания;

Българският съд да действа справедливо и да може да поставя човешките ценности и защита в основата на правоприлагането;

да бъде оправдана общата ни надежда и вяра, че в България правната рамка гарантира равни възможности за всички и поставя етиката на загрижеността пред утилитарната етика.

Ние няма да представяме нашите доводи подробно, защото те са изложени в множество български и международни доклади по темата, и знаем, че уважаемите съдии подробно познават съвременните постижения и разбирания в областта на човешките права.

С това писмо искаме да изразим най-вече надеждата си, че няма да бъдем пренебрегнати и изключени от важните теми за обществото и че българската правна доктрина е сравнима с тези на най-развитите общества, които поставят в центъра на всяко тълкуване човешките и демократичните ценности.

Настоящото писмо е подписано от 63 организации.

С уважение:
    Български център за нестопанско право (БЦНП)
    Глобална инициатива в психиатрията – София (ГИП – София)
    Национална организация на потребителите на психичноздравни услуги в България (НОППЗУ)
    Център за застъпничество на хората с психично-здравни проблеми (MDAC)
    Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения (БАЛИЗ) с всичките си долуизброени членове – родителски организации:
    Сдружение "Избор" - Банско
    Сдружение „Иновация" – Бобов дол
    РСПЛУФПУ "Св.Иван Рилски" - Бургас
    "Беленска асоциация на лица с интелектуални затруднения – БЯЛА" - Бяла
    Сдружение "1ви юни" -  Бяла Слатина
    Сдружение "Семеен център Мария" - Варна
    Сдружение „Виктория 04" – Велико Търново
    „БАЛИЗ – Велинград" - Велинград
    Регионално дружество за подкрепа на лица с умствени затруднения(РДПЛУЗ) - Видин
    СПЛИЗ "Зорница" - Враца
    Сдружение "Бъдеще и закрила за лица с интелектуални затруднения" - Габрово
    Фондация "Св.Николай Чудотворец" - Добрич
    Дружество за умствено и психически увредени лица  - Дряново
    Сдружение "Лъч" – карнобат
    Сдружение "Перперикон-Кърджали" - Кърджали
     Сдружение „Нов избор" -Кресна
    Сдружение „Бъдеще за децата с увреждания" - Казанлък
    Сдружение "Закрила" - Ловеч
    Сдружение "Бъдеще за всеки"  - Монтана
    Сдружение "Егида" - Пазарджик
    Сдружение-„В помощ на хората с увреждания" - Павликени
    „БАЛИЗ – Перник" -  Перник
    Сдружение "БАЛИЗ - Петрич" - Петрич
     Сдружение „БАЛИЗ" - Плевен
    Сдружение  „Добро сърце , съпричастие и грижа" - Попово
    Сдружение "Паралелен свят" - Пловдив
    Сдружение за лица с интелектуални затруднения "Шанс" - Разлог
    РАЛИЗ – БАЛИЗ - Русе
    Сдружение с нестопанска цел „Довери ми се" - Самоков
    Сдружение "Алтернатива" - Сандански
    Сдружение "ВИП - Всички искаме промяна" - Севлиево
    Сдружение "Надежда за добро бъдеще" - Силистра
    БАЛИЗ – Симитли
    Дружество за подкрепа на деца и лица с умствени,  физически и сензорни увреждания "Свети Стилиян Детепазител" - Сливен
    Сдружение на родители на деца с ментални и физически увреждания Бъдеще 2002 - Сопот
    Асоциация "Аутизъм" - София
    Сдружение "Съпричастие" –София
    Сдружение "Вяра, надежда, любов"" - София
    „Хуманност и дълголетие" - София
    Сдружение с нестопанска цел "Филаделфия 2002" –Стара загора
    Сдружение "Равенство"- Тетевен
    Сдружение "Закрила, обич и вяра" - Търговище
    Сдружение "Независим живот" - Шумен
    Сдружение "Милосърдие 01" - Ямбол

    Сдружение за развитие на психосоциалната рехабилитация в България
    Фондация „За психично здраве и социална реализация"
    Сдружение "Общество Адаптация"
    Сдружение „Приятели на хората в неравностойно положение"
    Сдружение „Софийско психиатрично общество"
    ДеПасарел България
    Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, Нов български университет 
    Фондация «За нашите деца»                                                                                                                                                  
    Фондация „Лале"      
    Фондация „Лумос" 
    „Надежда и домове за децата – България"
    Сдружение «Еквилибриум»
    Фондация „Светът на Мария"
    Сдружение SOS Детски селища България