За нуждата от възмездие и неговата цена

Какво се случва, когато българската правосъдна система се изправи пред избора дали да обяви за престъпници и по този начин да предопредели съдбата на две непълнолетни български момчета, пребили по расистки подбуди български гражданин от ромски произход, или да остави престъплението им без последици? Съществуват ли други ефективни методи за възмездие, освен наказателното производство?

Предисторията
Събитията в Катуница от есента на 2011 г. отдавна са в миналото, но тяхната сянка продължава да тегне върху българското общество. Тази сянка не се ограничава само до новите изблици на масови вълнения с етнически характер, като протестите в Пловдив срещу решението за Куршум джамия. Тя не се ограничава и до любимото клише на познатата клика от политици и анализатори, чиито вътрешен мир и просперитет са неразривно свързани с повтаряне на мантрата колко крехък бил етническият мир в България. Става дума за това, че всички остри проблеми, които събитията в и по повод Катуница, поставиха на дневен ред, отново бяха заметени под талазите на политическото злободневие. За пореден път, без отговор останаха въпросите колко дълго може да продължи политическото бездействие по отношение на корупцията, обхванала всички нива на обществото, както и какъв е смисълът от противоречивото и избирателно работещо правосъдие, възпроизвеждащо модели за защита на криминални лица, устойчивостта на които заплашва да се превърне в традиция.
В голяма степен тези проблеми бяха и причината за протестите през цялата 2013-та. В по-тесен план, тези девиантни обществени отношения стоят и в основата на т.нар ромска битова престъпност, която впрочем съвсем не е само ромска. Те са главните виновници и за все по-отдалечаващата се ромска интеграция, както и за зачестилите изблици на примитивна агресия, наивно опитваща се да се маскира като патриотизъм. В Катуница етническото противопоставяне далеч не играеше основна роля. Този случай обаче, както никое друго събитие през последните години, предизвика вълна от масови протести с антиромска насоченост, покрай които пострадаха много невинни български граждани. Много от тези случаи останаха неизвестни за широката общественост. Други пък бяха неглижирани от институциите. Все пак имаше и такива, които получиха адекватен отговор.

Случаят на Ангел Нейчев
Такъв е случаят на двадесет и девет годишния Ангел Нейчев, който на 05.11.2011 г. е нападнат и пребит жестоко от двама ученици до варненското СОУ Св. Климент Охридски. Ангел е пребит защото приличал на циганин. Ето какво разказва за побоя самият той:
Минавах в близост до СОУ Св. Климент Охридски в гр. Варна. В същото време двама ученици отиваха към него и се разминахме на улицата. Явно подразнени от мургавия ми вид, двамата решиха, че съм от ромски произход и в момента, в който се разминавахме ме нападнаха с обидни думи. Наричаха ме циганин, мангал, цар Киро и заплашваха, че ще ме пребият заради събратята ми. Отвърнах им, че не съм циганин, а съм българин и имам редовна лична карта, с която мога да го докажа, а те се нахвърлиха с юмруци и ритници върху мен. Нанесоха ми жесток побой, удряха ме навсякъде по главата и тялото, като ме събориха на земята и продължиха да ме удрят докато загубих съзнание. Следващите ми спомени са свързани с лекарите, които ми оказваха първа помощ.
Училище Св. Климент Охридски се намира в идеалния център на град Варна и се счита за едно от добрите в града. Нападението е извършено около 13:30 ч., а побойниците са ученици в IX клас, на 16 и 15 години...
По някакъв начин тази история изглежда предизвестена. През тези дни на есента на 2011 г. след събитията в Катуница, много български градове са обхванати от протести с отявлена антиромска реторика. От една страна се чуват редовните скандирания при такива събития като циганите на сапун, турците в Анадола и българи-юнаци. От другата страна пък са гласовете на притеснени ромски лидери заплашващи, че ромите ще се защитават, ако трябва и с оръжие, и че ще задържат протестиращите срещу тях, които дори могат да изчезнат безследно. На 25, 26, и 27 септември многохилядни шествия обикалят улиците на Варна. Напрежението в града ескалира и на 27-ми протестиращите, сред които и много непълнолетни, успяват да пробият полицейския кордон и навлизат в най-голямата ромска махала в града Максуда. Срещу тях се изправят въоръжени с брадви и колове роми. Полицията успява да предотврати големия конфликт. Постепенно напрежението на масовите протести е уталожено. Агресията обаче остава да витае във всекидневието.
В случая на Ангел Нейчев тази агресия завършва с хоспитализацията му в МБАЛ СВ. Анна, в следствие на множество контузии, сътресение на мозъка, кръвоизлив от носа, травматичен оток и кръвонасядания по лицето и горната устна, кръв в урината, в следствие от ударите в областта на бъбреците.
Новината за нападението над Ангел достига до екипа на мобилната правна клиника в гр. Варна. Клиниката е изградена през лятото на същата година от фондация Български институт за правни инициативи по проект Защита, превенция и популяризиране правата на ромите, осъществяван с финансовата подкрепа на Американската асоциация на юристите Инициативата за върховенство на закона. Основната ? дейност е насочена към осигуряване на безвъзмездна юридическа помощ на най-маргинализираните членове на обществото, в това число на представителите на малцинствата. По тази причина, на територията на град Варна, правната клиника действа основно в кварталите със значително ромско население, каквито са Максуда, Аспарухово и Владиславово. С помощта на правната клиника на Ангел Нейчев са осигурени многобройни допълнителни медицински прегледи, които доказват нараняванията му в следствие от побоя. Осигурена му е и правна помощ.

В заведеното по случая досъдебното производство на двамата ученици побойници е повдигнато обвинение за нанасяне на средна телесна повреда по хулигански и ксенофобски подбуди - чл. 131, ал. 1, т.12, предложение 1 и 3, във връзка с л. 129, ал. 2 НК. За това престъпление наказателният кодекс на Република България предвижда лишаване от свобода от 2 до 10 години, а за непълнолетни извършители до 3 години. Наблюдаващият прокурор обаче прекратява досъдебното производство, тъй като приема, че престъплението е с ниска обществена опасност и е извършено от лекомислие или увлечение. Вместо това той постановява спрямо извършителите да бъдат приложени административно-възпитателните мерки на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.

Според адвокат Борислав Златев, един от защитниците на Ангел Нейчев, действително престъплението не е кой знае колко необикновено и най-вероятно подобни инциденти се случват всеки ден. Проблемът тук, обаче, е в това, което се крие зад този тип престъпления. Както вече стана дума, според досъдебното производство деянието е мотивирано както от хулигански, така и от ксенофобски подбуди. В случая е спорно дали не би било по-удачно мотивите за побоя да бъдат определени като расови, но така или иначе българската съдебна практика приема, че ксенофобският мотив е по-широко понятие, което в себе си обхваща и признаците свързани в расовия мотив. Във всеки случай става дума за дискриминационно престъпление. Дискриминационните мотиви се различават от хулиганските най-вече по това, че при тях обектът на насилието обикновено не е възприеман като равнопоставен на извършителите, поради определени негови белези, определящи го като принадлежащ на друга, чужда за извършителите група. При хулиганските подбуди деянията са израз на незачитането на общия ред и принципите в обществото. Голямата опасност, която може да възникне при трайна ненаказуемост на дискриминационните престъпления е, че те, бидейки провокирани от предварително формулирани стереотипи за по-ниската ценността на определена физическа или социална група граждани, спомагат за утвърждаването на тези стереотипи. Другият риск за обществото се състои в това, че устойчивата безнаказаност на такъв тип прояви създава условия за трайна несигурност у големи групи граждани, което е предпоставка за тяхното капсулиране и самоизключване от обществото. Тези съображения обаче не са взети предвид при обжалването на постановлението за прекратяването на наказателното производство срещу непълнолетните извършители, поради което единствената възможност за Ангел Нейчев да търси поне частично възмездие остава гражданското производство за претърпени неимуществени вреди.
Сред най-важните основания на Ангел Нейчев да заведе дело за обезщетение е това, че в следствие от побоя и получената раздробена фрактура на носните кости, неговото носно дишане трайно е нарушено. Диагнозата е поставена в МБАЛ Св. Анна-Варна, където още установяват, че за да бъдат коригирани трайните увреждания от побоя се налага да бъде извършена операция, чиято стойност възлиза над 6 000 лв. Този тип операции, както и разходите за възстановяването след тях, които са над 1 000 лв. не се покриват от Здравната каса. Така на 20.11.2012 г. Ангел Нейчев, чрез адвоката си Борислав Златев, подава искова молба до Варненския районен съд с искане побойниците да му заплатят солидарно сумата от 5 000 лв. за причинените му болки и страдания. Впоследствие като ответници са конституирани и родителите на двамата ученици. На 13.12.2013 г. седми състав на Варненския районен съд присъжда шестимата ответници по делото да платят солидарно пълният размер на исканата от Ангел Нейчев сума. Естествено, ответниците обжалват решението на районния съд, но през месец април 2014 г. втори състав на гражданското отделение на Окръжен съд-Варна приема, че двамата ученици действително умишлено са нанесли лека телена повреда на Ангел Нейчев. Така въззивната инстанция потвърждава решението на Варненския районен съд, като присъжда, макар и в намален размер, обезщетение на пострадалия в размер на 4 000 лв. Решението е окончателно, тъй като съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК въззивните решенията по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. не подлежат на касационно обжалване.

Изводите
Изходът от казусът на Ангел Нейчев показва, че подобни случаи на престъпления с дискриминационен мотив могат да бъдат санкционирани дори когато има важни основания наказателното преследване срещу извършителите да не бъде доведено до край. В случая ролята на санкция играе имуществената отговорност, осъществена по реда на гражданското производство. Естествено, не във всеки случай подобен вид възмездие би имал достатъчно силен възпиращ и възпитателен ефект както за дейците, така и за обществото като цяло. Но когато от едната страна на везните са сложени съдбите на две млади момчета, извършили престъпление импулсивно, подбудени от обърканите социални стереотипи към определен етнос, а от другата възможността деянието им да остане изобщо без реално възмездие, механизмът на имуществената отговорност се оказва най-подходящото, соломоновото решение. Впрочем, дискусията за необходимостта от засилване на ролята на гражданскоправната отговорност, като инструмент, който в определени случаи успешно може да замени тромавите наказателни процедури отдавна тече в магистратските и адвокатски среди. За съжаление с избързалото създаване на новия наказателен кодекс беше изпуснат момента тази дискусия да се развие активно.

Важно условие за ефективното прилагане на гражданските механизми за отговорност е лицата, от потенциалните групи, подлежащи на дискриминиране, да се чувстват достатъчно овластени пред институциите. За тази цел е необходимо гражданите да познават своите основни права и задължения. През последните години неправителственият сектор направи много по този въпрос, борейки се непрестанно за налагането на принципите на гражданското общество в България. Но пълноценното овластяване на гражданите е невъзможно без увеличаването на доверието към институциите и правосъдната система. Именно тук идва и ролята на държавата, която трябва да намери устойчиви механизми, чрез които да даде увереност на своите граждани, че може да въздава справедливост.