Ново изследване на УНИЦЕФ хвърля светлина върху медийното потребление на децата и младите хора в България

Автори на статията: Георги Здравчев, изследователска агенция ЕСТАТ

Ивайло Спасов, УНИЦЕФ България

Три четвърти от децата и младите хора в България сърфират в социалните мрежи и комуникират чрез онлайн приложения всекидневно. Но въпреки че използват дигиталните медии почти непрестанно, повечето определят случващото се в реалния свят за по-важно и вълнуващо. Това показват резултатите от национално представителното многокомпонентно проучване, проведено от изследователска агенция ЕСТАТ, по задание на Детския фонд на ООН – УНИЦЕФ България. Проучването включва количествен компонент с извадка от 1773 лица на възраст между 10 и 24 г., както и шест онлайн дискусии с участници в същия възрастов диапазон[1]. Поставя се фокус върху медийните навици и практики на децата и младите, популярните личности в Мрежата, както и степента, в която дигиталните технологии им помагат да изразят себе си и да реализират индивидуални и общностни цели.

Живот и общуване

Макар да прекарват продължително време пред екрана, децата и младежите не смятат, че са пристрастени към дигиталните медии. Те говорят за ежедневие, изпълнено с общуване на живо, като много от тях споделят с недоволство, че заради пандемията и онлайн обучението се е наложило да прекарват дълги часове пред екрана, вместо навън с приятели. Много от участниците мислят критично за онлайн присъствието си и за това как дигиталните технологии допринасят за развитието им. На фона на преобладаващ оптимизъм за едно светло бъдеще, немалко участници в дискусиите споделят опасения и тревоги, че общуването в близките години ще бъде все по-лишено от жив контакт.

Свързаност и бариери

Налице е високо ниво на дигитално включване и свързаност – девет от всеки десет анкетирани разполагат с личен смартфон за влизане в Интернет. Притеснително обаче е, че над половината от участниците нямат собствено устройство, годно за оптималното задоволяване на образователните им потребности (като лаптоп, настолен компютър или таблет). Осигуряването на достъп до устройства, които задоволяват дигиталните образователни нужди на всички подрастващи, се оказва все още незавършено начинание в България.

Любими медийни канали и съдържание

Дигитални ролеви модели

Изненадващо, едва един от четирима анкетирани активно следва „инфлуенсъри“, докато всеки втори участник споделя, че следва „влогъри“ в Мрежата. Извод на проучването е, че децата и младежите биха осмислили мненията, споделяни от „инфлуенсърите“ и  други известни личности, но не биха си поставили за цел да изглеждат, мислят или действат напълно като тях. Налице е увереност, че могат да преследват и осъществяват собствените си цели, без да следват фигури, които да им служат за пример. Открояват се три групи от известни личности в Интернет – такива, които основно целят да забавляват; такива, които говорят за здраве, красота, лайфстайл, фитнес и мода; както и личности, чието онлайн съдържание цели да информира на по-сериозни теми, да провокира и да вдъхнови аудиторията.

Пасивна консумация и градивно поведение в Мрежата

Проучването изгражда представата за една по-скоро пасивна детска и младежка публика, редовно ползваща дигиталните медии за гледане на клипове, слушане на музика и разглеждане на профили и страници в социалните мрежи. Активното участие на повечето потребители се свежда предимно до общуването с приятели онлайн и спорадичното качване на селфита и други снимки. Споделянето на генерирано от потребителя творческо съдържание, коментирането и участието в онлайн групи по интереси са рядкост. Голяма част от българските деца и млади хора пропускат възможности да изразят себе си и мнението си по важни теми, както и да си сътрудничат в създаването на онлайн общности, работещи заедно за обща цел.

Пречки и ограничения

Споделеното от участниците показва, че зад по-скоро пасивното и лишено от себеизява поведение в Мрежата се крият както недостигът на самочувствие и увереност при някои от децата и младежите, така и нежеланието за задълбочено взаимодействие в понякога дезинформиращата и враждебна онлайн среда. Много от участниците изтъкват като причини за пасивността си онлайн „фалшивите новини“ и „хейтът“, включващ подигравки, лични нападки и обиди. И докато около един на всеки десет споделя, че през последната година някой се е държал обидно с него онлайн, пет от десет споделят, че нещата, които четат и виждат в Интернет, ги притесняват и разстройват. За повишаване на увереността на децата и младежите за по-активно и градивно ползване на дигиталните медии е необходимо промотирането на толерантност онлайн, както и изграждането на дигитално-медийна грамотност и умения за разпознаването и справянето с рисковете на онлайн средата.

Нагласи за дигитално гражданство

Широкото мнозинство от участвалите в анкетата смятат, че Интернет пространството има овластяваща роля и е ефективна трибуна за обсъждането на правата и проблемите на различни общности. Децата и младежите са толерантни към междуличностните различия, свободолюбиви и подкрепящи безпрепятственото изразяване на идентичността. Преобладаващите нагласи и ценности сред децата и младите са основите, върху които може да се изгради дигитална среда, в която те могат да изразят себе си уверено и свободно, както и да реализират различни социални каузи и проекти.

Уязвимите деца и младежи

Сред основните тенденции, които се регистрират в групата на уязвимите участници, са по-големите ограничения в достъпа до дигитални устройства, както и цялостно по-ниски нива на ангажиране със социалните мрежи и възползване от образователния потенциал на дигиталните технологии. Това наблюдение подчертава необходимостта от интервенции, тъй като за децата и младежите в неравностойно положение дигиталната свързаност може да означава разликата между социалното изключване и равните възможности.

Вижте пълния доклад от изследването.

Вижте резюмето на изследването.

[1] Реализираният общ брой респонденти (1773) обхваща и подсилваща извадка от 270 представители на три уязвими групи на възраст между 10 и 24 г. – лица с увреждания, лица от различен от българския етнос и лица, които не работят, не учат и не се обучават.