Спасението от насилието е възможно, когато намериш правилната подкрепа

Сдружение „Център Мария“ – Горна Оряховица е една от организациите, която получи експресна финансова помощ в рамките на Спешния фонд за борба с домашното насилие в условията на COVID-19. Инициативата бе организирана от Български фонд за жените в края на май в партньорство с Български дарителски форум и Фондация BCause.

За малко повече от месец Спешният фонд успя да набере 73 192 лв. с помощта на корпоративни и индивидуални дарения. Това се случи благодарение на корпоративните дарители – компаниите Biersdorf/ NIVEA, Easy Pay, Experian България, Melon, Progress и Фондация „Лъчезар Цоцорков“, както и на стотици индивидуални дарители, на които благодарим от сърце!

Средствата бяха спешно насочени към кризисните и консултативни центрове в цялата страна, които работят на първа линия и предоставят закрила и помощ на жените, жертви на насилие и техните деца. Те достигнаха до 14 организации, като бяха разпределени спрямо предварително посочените от тях спешни нужди.

Ето какво ни разказаха от Сдружение „Център Мария“ за работата им в подкрепа на пострадали от домашно насилие в условията на COVID пандемия с помощта на финансирането, предоставено от Спешния фонд. Организацията работи и подпомага жертвите на насилие в общините Горна Оряховица, Лясковец и малките населени места в региона.

„Спешният фонд покри действително спешни нужди на организацията от материали, консумативи, технически средства и това ни даде възможност непланираните разходи и затруднения, свързани с пандемията, да не попречат на работата на екипа ни. Напротив – с получената финансова помощ – да я стимулират. Спешният фонд оказа подкрепа за нашата работа за периода от юли до октомври 2020 г. в четири направления:

За хората, с които работим – жертвите на домашно насилие, ползите от Спешния фонд в условията на COVID бяха големи, тъй като успяхме в тази критична ситуация да предоставим подкрепа на пострадали хора от малки населени места и такива в изолация – с консултиране, с предоставяне на хигиенни материали, консумативи и храна; и на второ място успяхме да осигурим психологическа подкрепа за децата на пострадалите и за деца, които директно са станали жертви на насилие.

Една от нашите клиентки, жена с 2 деца, която успяхме да подкрепим и да постигнем за нея и децата Заповед за защита по Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН), каза следното: „Благодаря ви, Център Мария, че ви има!“ Освен, че я подкрепихме с юридическа, психологическа и социална помощ, благодарение на Спешния фонд успяхме да й предоставим и ваучери за храна, които да спасят нея и децата й, които бяха икономически зависими от насилника, за да се справят в тази кризисна ситуация.

От „Център Мария“ ни разказаха и историята на едно момиче, което те са успели да подкрепят в тези толкова трудни месеци. Споделяме я тук, като сме променили имената за по-голяма сигурност на пострадалите:

Милена е на 14 години и е най-малката от 3 сестри, загубили майка си преди 6 месеца. Майката и децата й са търсили помощ 2 години по-рано, поради насилие в семейството от бащата и е заведено дело по ЗЗДН. След смъртта на майката обаче, непълнолетната Милена е настанена при баща си, поради липса на други близки възрастни. Момичето е в траур за майка си и в същото време е уплашено за живота си. Усеща, че се превръща в „мишена“ и всичко, което е преживявала майката, сега се пренася върху нея.

Двете по-големи сестри споделят, че след смъртта на майката, най-малката им сестра Милена е била принудена да отиде да живее при баща им, но тя отказва да се прибере там и е подслонена от средната сестра, която живее на квартира в Горна Оряховица и бащата не знае адреса. Момичето заплашва, че ще избяга от дома му, ако бъде принудена да се върне там. Споделя, че не издържа при него – той пие алкохол още от 14 часа, пие едновременно с това и Ксанакс, държи се агресивно и неадекватно, вика и крещи, всява напрежение, безпокойство, засилва се да й посегне. Милена се страхува от състоянието му. Още повече, че бащата винаги носи в себе си оръжие и тя е виждала как слага пистолета под възглавницата си. Бащата взема личната й карта, телефона, не й дава да излиза и да поддържа контакт със сестрите си и приятели, да получи подкрепа след смъртта на майка си.

Бащата е на 72 години, страда от Паркинсон и не излиза сам – винаги иска да го придружава Милена. Начинът, по който се е отнасял към майката – като към робиня, сега се прехвърля към Милена. Тя се страхува от него, отказва да се храни, разстроена е, понижила е успеха си в училище. Двамата живеят и спят в една стая, което също много я натоварва и притеснява.

Милена, в своя живот досега, години наред е била свидетел на насилието, което бащата е  упражнявал върху майката и върху по-големите й сестри. Виждала е многократно, как той бие и души майка й, преследва и гони всички тях, заплашва, че ще ги убие, осакати, запали.

Детският психолог, с който се срещна Милена, подаде сигнал до Отдел Закрила на детето и беше свикан Координационен механизъм по случая. В резултат на системната работа с момичето, към момента то живее при средната си сестра, но отговорните решения и грижата за нея са съгласувани с най-голямата от сестрите.

Трите момичета са подкрепени от екипа на организацията, включени са в консултативния процес, предоставени са им храна и хигиенни материали, както и консумативи за осигуряване на лична защита и безопасност. Така не се стига до извеждане на непълнолетната Милена в кризисен център или в институция за настаняване на деца без родители и тя остана в семейството, но далеч от агресивния и опасен баща.

В обобщение от сдружението казват: Броят на сигналите и на случаите рязко се увеличи, непосредствено след прекратяването на извънредното положение, което ние очаквахме да се случи. Към момента, активните случаи са повече от 60. Наблюдава се нарастваща тревожност и несигурност в клиентите, предвид динамичната обстановка. Това, което притеснява екипа е, че обичайно през зимните месеци се наблюдава увеличаване на броя на кризисните настанявания, а кризисните центрове изискват PCR тестове преди настаняването. Това възпрепятства спешността при случаи на домашно насилие, особено ако това обхваща почивните дни. Налага се заплащане на друг вид настаняване за 2-3 дни, докато излязат резултатите, а това не осигурява на пострадалите така необходимата сигурност и кризисна интервенция.

В същото време от екипа на сдружението, които работят на първа линия, коментират, че са станали свидетели как трудностите са обединили хората и дарителството има заразяващ ефект. И въпреки, че изолацията оставя трайни травматични следи в семействата и кризисните услуги не достигат, подобни кампании имат голям ефект и оказват животоспасяваща помощ на жертвите и затова има нужда от повече подобни инициативи за подкрепа и набиране на средства.  

„За нас успехът е, че не спряхме и че продължава да ни има. Искаме хората да знаят, че на нас може да се разчита. Зад всяка кауза стоят страхове, надежди, търсения. Но над всичко е вярата, че ако се обединяваме, всичко придобива смисъл и той се вижда в очите на хората. Търсете очите им и ще видите колко сте важни и значими в един живот“.

Снимка: berrystreet.org