Кога ще бъде оттеглен противоречивият Законопроект за промени в ЗЮЛНЦ?

17 ноември 2020 г.

В отговор на изразените притеснения на български неправителствени организации относно Законопроекта за промени в ЗЮЛНЦ, внесен от народни представители от групата „Обединени патриоти“ през юли т.г., заместник-председателят на Европейската комисия Вера Юрова увери, че Европейската комисия е твърдо ангажирана с насърчаването на среда, в която гражданското общество да продължава да процъфтява.

Едва две седмици след като Съдът на ЕС обяви за дискриминационен унгарския Закон за прозрачност, през юли 2020 г. в Народното събрание бе внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (Законопроектът), който предвижда въвеждане на аналогични на унгарските мерки:

Създаване на Регистър за финансираните от чужбина юридически лица с нестопанска цел към министерство на финансите - всички юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) в обществена полза да декларират всяко финансиране над 1000 лв. в 7-дневен срок от получаването му, когато средствата са от чужда държава, чуждестранно юридическо или физическо лице, с изключение на средствата от Европейски съюз.
Правомощия на министъра на финансите да инициира финансова инспекция в ЮЛНЦ, налагане на имуществени санкции и прекратяване на ЮЛНЦ при неподаване на декларация при получено от чужбина финансиране;
Задължение за председателите и членовете на органите за управление на ЮЛНЦ ежегодно да декларират имуществото си пред КПКОНПИ, когато ЮЛНЦ получава финансиране от чужбина (с изключение на ЕС). Към момента подобно задължение имат лица заемащи висши публични длъжности.
Подобни задължения не са предвидени за ЮЛНЦ (и лицата заемащи ръководни постове в тях) получаващи публично или частно финансиране с произход България.

Законопроектът логично предизвика негативна реакция като над 300 организации подписаха общо становище, в което определят предложенията като „дискриминативни, стигматизиращи, необосновани и несъразмерни.“ В международен план Законопроектът бе критикуван в Доклад относно върховенството на закона за 2020 г. на Европейската комисия, в Резолюция на Европейския парламент относно принципите на правовата държава и основните права в България както и в Общо писмо от Специалният докладчик по правата на мирни събрания и сдружаване към ООН.

В отговор на изразените притеснения на български неправителствени организации относно Законопроекта, в писмо от 03.11.2020 г. заместник-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова увери, че Европейската комисия е твърдо ангажирана с насърчаването на среда, в която гражданското общество да продължава да процъфтява.

В писмото си г-жа Вера Йоурова също така отбелязва, че след публикуване на Доклада относно върховенството на закона от 30 септември 2020 г., в Европейската комисия е получена информация от „лидера на управляващото мнозинство в Народното събрание,“ че Законопроектът е „бил обсъден на коалиционен съвет и ще бъде оттеглен.“

Въпреки уверенията на българските власти, дадени пред Европейската комисия, Законопроектът е все още във висящо състояние в Народното събрание, като последното „движение“ по него е публикуваното на 22.10.2020 г. Становище на Министерство на правосъдието, в което не се подкрепят направените предложения за промени.

Остава отворен въпросът кога Законопроектът ще бъде оттеглен или ще бъде подложен на гласуване и отхвърлен от парламентарните комисии. Дотогава висящото му състояние ще създава несигурност в обществените отношения и ще подклажда негативната реторика срещу неправителствените организации. Напомняме, че Законопроектът е мотивиран с грешното твърдение, че „в действащото българско законодателство, за разлика от другите европейски страни, липсва правна уредба, въз основа на която да се постигне прозрачност относно източника на средства на финансиране на юридическите лица с нестопанска цел и тяхното предназначение.“ В действителност в България неправителствените организации представят отчети пред редица институции и има действащи механизми за осигуряване на прозрачност, които, за разлика от предложенията в Законопроекта, не са явно дискриминационни към определени категории юридически лица.

Публикувано от: