Природозащитници настояват за въвеждане на депозитна система за всички бутилки в България
Природозащитници
настояха за въвеждане на депозитна система за всички бутилки в България като
дългосрочно решение на замърсяването с еднократна пластмаса. Те заявиха
позицията си със символична двуметрова вълна от отпадъци, която „заля“ входа на
Министерството на околната среда и водите. Демонстрацията е организирана от„Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ с подкрепата на
Wind2Win и Tierra Verde, създали вълната.
Своеобразният протест срещу системното бездействие на институциите се случва скоро след като придошли реки на много места из страната изложиха на показ сериозния проблем с пластмасовите опаковки, които замърсяват всяко селско дере, крайпътна канавка, нестопанисвана земя, както и язовирите.
Един от най-забележителните случаи е „островът“ от отпадъци на река Искър в близост до Своге. Почистването на това плаващо сметище онагледява поговорката „след дъжд – качулка“. Трупаните незнайно колко дълго отпадъци по протежението на реката бяха отмити от придошлите води и намериха „бряг“ на стената на язовир „Своге“. Това наложи спешна среща между институциите, последвана от извънредно отпускане на сумата от 220 000 лв за почистване.
Подобни случки имаше в Бургаско и по река Струма, но
почистването им не започна толкова бързо.
„Ситуацията е показателна за трайните недостатъци на действащата
система за управление на отпадъците в България и в частност на разделното
събиране на пластмасови отпадъци. Веднага след като снимките на острова от
пластмаса на река Искър станаха популярни, много от възмутените казаха, че
причината е единствено в хората, които хвърлят. Всъщност наблюдаваме как
липсата или недостигът на контейнери за разделно събиране водят до ниски нива
на рециклиране. А това е предпоставка за нерегламентирано изхвърляне или
изгаряне на ценни рециклируеми суровини.“, казва Евгения Ташева от Екологично
сдружения „За Земята“.
Преобладаващата част от отпадъците в плаващото сметище по р.
Искър са пластмасови бутилки във всякакви размери. Същото се наблюдава и по
Дунавските острови, където 80% от отпадъците са пластмасови бутилки[1].
Ситуацията в други големи и малки реки и водоеми из цялата страна е сходна.
Имайки предвид, че пластмасовите бутилки от полиетилен терефталат (PET) са един
от най-търсените материали за рециклиране, крайно необходимата реформа на
системата следва да започне именно от пластмасовите бутилки. Още повече, новата европейска директива за ограничаване на еднократните
пластмаси, която влиза в сила и у нас от юли 2021 г., задължава производителите
да събират обратно 90% от бутилките, които пускат на пазара[2].
Решението, прилагано от все повече страни по света, е депозит
върху всяка бутилка. Депозитът в случая представлява възстановяема парична сума
в замяна на върната празна бутилка в магазин, както е при стъклените бутилки за
бира. За да спре замърсяването на природната и градска среда с подобни
отпадъци, депозитната система трябва да включва не само един вид стъклени
бутилки, но всички размери и видове пластмасови, метални и стъклени опаковки за
напитки.
Предимствата на депозита
- Депозитната система е ясна и лесна за използване: потребителите разбират смисъла на депозита за веднага, за разлика от цветните улични контейнери за разделно събиране.
- Депозитите водят до повече рециклиране: по-голямото количество и по-доброто качество на върнатите бутилки позволяват рециклирането им отново в бутилки, което е и едно от изискванията на новата директива за ограничаване на пластмасовите изделия за еднократна употреба. При опаковките с депозит вероятността да бъдат изхвърлени извън определените места е 10 пъти по-малка, отколкото при останалите опаковки, общото ниво на нерегламентирано замърсяване намалява наполовина, а броят неправилно изхвърлени бутилки намалява с 90%.[7]
- Депозитите са справедливи – поради неефективното разделно събиране голяма част от потенциално рециклируемите материали днес отиват в сметища и депа или се изгарят в циментови заводи и тецове. Това представлява загуба за икономиката и растящ разход за местните данъкоплатци, които покриват цената за разхищаването на тези потенциални вторични суровини чрез такса „Битови отпадъци“. Въвеждането на депозитна система не изисква разходи от държавата, а възстановява баланса между отговорността на производителите, потребителите и държавната и местна власт.
- Стимул за по-екологични опаковки – чрез системата за събирането на бутилки, която стимулира хората да ги връщат в магазините, заплащайки депозит, производителите поемат своята отговорност за опаковките, които произвеждат в много по-пълна степен, отколкото чрез цветните контейнери. Което следва да води към постепенното въвеждане на по-добри, по-трайни, годни за повторна употреба, рециклиране или компостиране опаковки.
- Обхватът на депозитните системи постоянно нараства – такива действат в над 40 региона и държави по света [3], от които 10 са в Европа. До момента нито една от тези държави и региони не се е отказала от депозитната система, а все повече нови региони я въвеждат. В Литва депозитна система е въведена от 2016 г., а на път са още 11 страни и региони в Европа: Белгия, Ирландия, Словакия, Латвия, Нидерландия, Малта, Австрия, Румъния, Шотландия (Обединеното кралство), Каталуния (Испания) и дори Турция.
Бележки
[1] Анализ на замърсеността на Дунавските острови, попадащи на територията на
област Русе, с твърди отпадъци: https://td-prista.org/files/Analiz_otpadaci.pdf
[2] Чл. 9, ал. 1б от Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32019L0904&from=EN
[3] https://www.reloopplatform.org/wp-content/uploads/2020/12/GDB-2020-European-Chapter.pdf
[4] https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1
[6] https://www.unesda.eu/wp-content/uploads/2020/09/UNESDA-EFBW-joint-paper-DRS.pdf
Източник: Грийнпийс - България , 21 януари 2021 г.
Сходни публикации
Готвене с диворастящи растения
Кулинарна работилница с археологически привкусПосещение на средновековния град Мисионис Дати на провеждане: 06 - 08 септември
Работилница за приготвяне на маджун (петмез) от захарна метла
Вход свободенДати на провеждане: 19-22 септември 2024гСкъпи приятели, за поредна година екипът на Фондация Ботаника Лайф полага
Практически уъркшоп „Малка пермакултурна градина" с Наталия Маринова в общностен център Негушево
Общностен център Негушево Ви кани на две събития тази събота 27-и юли.Място: Старото училище в село Негушево (само на 30 км от