Уредбата за борба с домашното насилие в България е сравнително нова, като Закон за защита от домашното насилие (ЗЗДН) е приет през 2005 г., а криминализирането му (под формата на отегчаващо обстоятелство за някои престъпления) се осъществява чак през 2019 г. Въпреки това българската нормативна уредба е винаги крачка назад от модерните международни стандарти. Така, страната ни често става обект на критика от ЕС, ООН и други организации, но което е по-важното – неефективните закони не дават адекватна защита на жертвите на домашно насилие, които, съдейки по разпилените в различните институции данни, се увеличават. Показателна е информацията от МВР за постъпилите сигнали на телефон 112 за домашно насилие - през периода 1 март 2018 г. – 1 март 2019 г. са постъпили 22 983 сигнала, а за периода  1 март 2019 г. – 1 март 2020 г. – 26 567 или средно по 73 на ден, а в първите два месеца след въвеждането на противоепидемичните мерки на 13 март 2020 г. сигналите са достигнали до средно 80 на ден.

Именно поради необходимостта да се отстранят слабости и пропуски в действащата нормативна база и за изпълнение на препоръките на Европейската комисия и на различни контролни и мониторингови механизми по конвенции на ООН в областта на правата на човека, имащи отношение към проблемите на насилието над жени, и привеждането на българското законодателство в съответствие с европейските законодателни практики и международните стандарти в тази област, в момента на обществено обсъждане се подлага Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие (Проектът).

Предлаганите промени могат да се разделят в следните основни направления:

-  Усъвършенстване на законодателството – промени в процедури, срокове, мерки и обхват.

- Създаване на национален орган, който да е отговорен за формулирането, прилагането и оценката на политиките и координацията на действията на органите по превенция и противодействие на домашното насилие;

- Създаване на Централен регистър за случаите на домашно насилие;

- Промени в Наказателния кодекс (НК)

Проектът предвижда важни промени, но въпреки това отново някои от критиките към нормативната уредба и препоръките за съответствие с международните стандарти остават неадресирани.

Усъвършенстване на законодателството

Нови мерки за защита

С предложените в Проекта промени се въвеждат нови мерки за защита от домашно насилие:

- забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалия под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация;

- насочване на пострадалите деца към специализирани услуги за защита на деца, жертви или свидетели на насилие;

- задължаване на извършителя да посещава програма за лечение на зависимости в случаите, в които е установено, че употребява наркотични или психоактивни/психотропни/ вещества, алкохол или друго упойващо вещество или друг вид зависимости;

- забрана за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия на извършителя или прекратяване на валидността на издадено разрешение за срок, определен от съда.

Въвеждането на нови мерки е положителна промяна, която ще даде възможност за предоставяне на по-пълна и индивидуализирана защита на жертвите на насилие. Важно е обаче да се отбележи, че следва да се следи стриктно за изпълнение на заповедите за налагане на мерките. Неизпълнение на такава заповед се наказва съгласно чл. 296 НК, но според доклада на Специалният докладчик на ООН относно насилието срещу жени, това престъпление се преследва изключително рядко.

Достъп до защита от съда

Значително подобрение на достъпа до защита от съда е предложената възможност молба за защита да се подава и до районния съд, в чийто район пострадалото лице фактически пребивава (т.е. подсъдността да не се определя само по адресна регистрация). Разширени са възможностите на директорите на дирекции „Социално подпомагане“ да подават молба за защита на лица в безпомощно състояние в следствие на тежко увреждане, старост или болест и въвеждането на възможността прокурор да образува производството по ЗЗДН.

Същевременно, за лицата с увреждания, които са поставени под запрещение, законопроектът предвижда те да могат да подават молба за защита само чрез настойник или директор на дирекция „Социално подпомагане“, което противоречи на правото на достъп до съд на лицата с увреждания. Достъпът до съд е абсолютно условие за упражняване на всяко право и това право следва да се упражнява лично. Създаването на пречки пред неговото лично упражняване е на практика лишаване от правото и в конкретния случай това ще е по признак увреждане. Подобна уредба ще е в противоречие с Конвенцията за правата на хората с увреждания, ратифицирана от България, с практиката на Върховния касационен съд, както и няма да е в синхрон със Закона за хората с увреждания (чл. 67), който указва, че органите на съдебната власт, както и всички държавни институции осигуряват на хората с увреждания ефективен достъп до правосъдие наравно с всички останали, включително чрез предоставяне на процедурни и подходящи за възрастта им мерки за подкрепа с оглед на тяхната роля във всички фази на процеса.

> БЦНП изпрати становище по темата, с което може да се запознаете тук.

В отговор на препоръка на Комитета за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените на ООН отправена още през 2012 г., в Проекта се предлага удължаване на преклузивния срок, в рамките на който лицето има право да подаде молба до съда - от един месец до три месеца след акта на домашно насилие (като в определени случаи срокът може да е шест месеца). Предвижда се, също така, при доказателства за актове на насилие, които са настъпили преди конкретния случай на насилие, те да се вземат предвид при индивидуализация на мерките за защита на пострадалия. По отношение на актове на насилие, настъпили след образуване на делото и преди приключване на съдебното дирене на първа инстанция, се предлага те да могат да се разглеждат в рамките на същото производство.

Легални дефиниции

С Проекта се предвижда за първи път да се въведат легални дефиниции на „икономическо насилие“ и „психическо насилие“. По този начин тези форми на домашно насилие ще станат по-лесно разпознаваеми, като същевременно няма да ограничат правата на жертвите, т.к. в предложените дефиниции се дава примерно, а не изчерпателно, изброяване на актове, които могат да се счетат за съответната форма на насилие.

Дефинира се и терминът „фактическо съжителство на съпружески начала“, с който се замества „фактическо съпружеско съжителство“. Така се синхронизира законодателството, т.к. „фактическо съжителство на съпружески начала“ се използва и в други нормативни актове (най – вече при регламентиране на правила за предотвратяване на конфликт на интереси.) Така обаче не се решава друг проблем, посочен в доклада на Специалния докладчик на ООН относно насилието срещу жени – липсата на защита на жертви на домашно насилие в еднополови двойки. Следва да се въведе по-широка дефиниция на фактическо съжителство за целите на ЗЗДН, която да не е дискриминационна на база пол или сексуална ориентация.

Национална комисия за превенция и защита от домашното насилие

Проектът предвижда създаването на Национална комисия за превенция и защита от домашното насилие като специализиран постоянно действащ колегиален орган за осъществяване на държавната политика по превенция и защита от домашното насилие (така в някаква степен се изпълнява чл. 10 на неприетата от България Истанбулска конвенция.) Предвижда се органът да бъде председателстван от заместник министър-председател, а в състава му да влизат заместник – министри от 7 министерства. както и представители на Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за качеството на социалните услуги, Върховния касационен съд и главния прокурор. Посредством така определените състав и ръководство на Комисията се гарантира ангажираността на всички държавни органи на най-високо ниво с противодействието на домашното насилие, но същевременно ограничава включването на неправителствени организации само до възможност да участват в заседания по ред, който ще се определи в Правилник за устройството, организацията и дейността на Националната комисия, който ще се приеме от Министерски съвет. За да се обезпечи ефективно участие на гражданското общество в дейността на Комисията, следва на законово ниво да се регламентират конкретни гаранции за допускане на определени категории НПО до участие в заседания на националния орган.

В Проекта подробно са разписани дейностите на Национална комисия свързвани с разработване на политики, събиране на данни, анализ на резултати, координация и разпределяне на средства. Предвижда се и Националната комисия да изгради и поддържа денонощна телефонна линия за подкрепа и насочване на пострадали от домашно насилие с национално покритие за информиране, консултиране и помощ на пострадалите от домашно насилие.

В правомощията на Националната комисия е и финансирането на доставчици на социални услуги по програми за превенция от домашно насилие, програми за предоставяне на помощ на лица, пострадали от домашно насилие, за обучение на лицата, които извършват защитата по закона, специализирани програми, посещавани от лица, които са извършили домашно насилие, и които включват социални и психологически консултации. Редът за подбор на доставчиците на социални услуги, както и редът за отчитане и контрол следва да се определят с подзаконов акт. Не става ясно обаче защо за бенефициери са определени само доставчици на социални услуги при положение, че някои от дейностите, по които се предвижда финансиране са присъщи и за по-широк кръг организации (пр: мониторинг на прилагането на закона; провеждане на семинари и конференции; издания и публикации.)

Създаване на Централен регистър за случаите на домашно насилие

България е често критикувана за липсата на механизми за систематично събиране на статистическа информация за случаите на домашно насилие. В резултат на това не може да се идентифицира реалният мащаб на проблема и да се създават и водят политики, базирани на анализ на информацията, и съответно да се оценяват адекватно резултатите от предприети мерки и политики. В Проекта се адресира този проблем, като се предлага да се създаде Централен регистър за случаите на домашно насилие към Националната комисия.

Предвижда се Централният регистър да съдържа бази данни: актовете на домашно насилие; данни за пострадалите лица и извършителите и взаимоотношения между тях; вид насилие – физическо, психическо, сексуално, емоционално, икономическо, ограничаване на права и др.; продължителност на насилието; причинени вреди на пострадалото лице; история на насилието в отношенията; подадени молби за издаване на заповед за защита или искания на прокурора за образуване на производство по ЗЗДН; наложени мерки по ЗЗДН, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за закрила на детето и Закона за социалните услуги; физически лица и юридически лица, доставчици на социални услуги, които осъществяват дейности по превенция и защита от домашното насилие.

Трудно е да се направи заключение доколко така предвиденият Централен регистър ще е полезен, т.к. функционирането  му, редът за събиране на информация и други съществени въпроси ще бъдат уредени в подзаконова уредба. Важно е обаче да се отбележи, че би следвало да се финансират, подпомагат и осъществяват изследвания на терен, чрез които да се събират данни за случаите на насилие, които не се докладват или не стигат до съд, както и данни за първопричините за домашното насилие (в този смисъл и чл. 11 на неприетата от България Истанбулска конвенция). При липса на такива изследвания няма да има база за сравнение на данните, предвидени да се събират в Централния регистър.

Промени в Наказателния кодекс

България често е критикувана за наказателната си уредба по отношение на домашното насилие. С Проекта се предвижда промени в Наказателния кодекс, но те само частично въвеждат някои от препоръките към страната ни.

Важно промяна е предвидената редакция на дефиницията за престъпление, извършено "в условията на домашно насилие“. С предложената промяна отпада условието системно да е упражнявано насилие, т.е. няма да е необходимо да се установяват поне 3 акта на насилие, извършени от едно и също лице срещу една и съща жертва, за да се счете, че деянието е в условие на домашно насилие.

.
С Проекта се предвижда и да се наказва по-строго изнасилване, ако е извършено от съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съжителство на съпружески начала, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство. Така се отговаря на критиките,че в българския Наказателен кодекс изнасилването в брака не е изрично предвидено като престъпление (въпреки че по действащия НК изнасилването в брака се наказва и без изрично да е споменато). От друга страна обаче предложените промени не предвиждат отговор на други съществени критики, отразени в доклада на Специалния докладчик на ООН относно насилието срещу жени,  по отношение на престъплението изнасилване, а именно:

- За изнасилване следва да се счита и сексуален акт, настъпил при липса на съгласие на жертвата, а не само при упражнена сила, принуда, заплашване или лишаване от възможност за отбрана;

- За жертва на изнасилване да могат да се считат и мъже;

- Изнасилването да включва всичко форми на сексуален контакт, а не само тясно тълкуваното „съвкупление“.

------

За да видите пълния текст на Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие, предложените мотиви към него и да дадете становище, натиснете тук.

Тази статия е част от поредицата "Правни новини за НПО".

#правниновинизаНПО

Източник снимки: unsplash.com