Пластмасовите отпадъци - най-опасни според българите
Гражданите
на шест български града смятат за най-опасни пластмасовите отпадъци, а за
сравнително безопасни – стъклото и строителните отпадъци. Това показа
проучване, което търси отговори на въпросите дали гражданите са склонни да
участват активно в опазването на чистотата в града, да рециклират отпадъците си
и да променят поведението си.
Изследването е направено от Института за
финансови проучвания и иновации в Пловдив през 2020-а година в 6 български
града - Пловдив, Асеновград, Шумен, Силистра, Варна и Добрич и е с обем 1000
лица, разпределени по градове както следва: по 300 лица в Пловдив и Варна; по
100 лица в останалите четири града.
Извадката възпроизвежда основните характеристики на структурата на
населението на града по пол, възраст, образование, етническа принадлежност и
район на местоживеене. Проучването е част от проект “Партньорство за красива и
чиста България”. Проектът е част от дългосрочната програма _Място България на сдружение БГ Бъди активен.
Налице
са значими различия между отделните градове в оценката за опасността от
химикалите, изхвърлените електронни изделия и строителните отпадъци.
Сравнителното изследване регистрира високи
нива на тревожност на гражданите на шестте града от замърсяването с пластмасови отпадъци – както за околната среда, така и за
здравето (двете графики по-долу).
За най-опасни се считат пластмасовите отпадъци
(73,6%), а за сравнително безопасни – стъклото (11,4%), електроните отпадъци
(21,5%) и строителните (25,6%).
.
Регистрирано
е високо ниво на тревожност (над 80%) в шестте града специално от замърсяването
на околната среда с пластмасови отпадъци, а също и за опасностите, които те
създават за здравето – над 85%. Заедно с това са налице значими различия
относно предложението за въвеждане на
допълнителна такса при използване на пластмасови отпадъци.Предложението
намира висока степен на одобрение във Шумен, Добрич и Варна с дялове от двете
положителни позиции около или над 60%, като в първите два града делът на изцяло
подкрепящите е над една трета! Последният дял е около и над три пъти по-нисък в
Асеновград, Пловдив и Силистра, където обединените положителни дялове
доближават или са под 50%, а за Пловдив – едва 38,7% Една възможна хипотеза за
обяснение на тези резултати е, че Варна е морски град, а Добрич и Шумен също са
по-близо до морето, където пораженията от замърсяването с пластмасови отпадъци
са много по-осезаеми. Друга възможна хипотеза е влиянието на новата ситуация с
пандемията от коронавирус.
Вярват или не, гражданите че всичко
зависи от тях?
Гражданите
като цяло са убедени във важността на своите лични усилия за опазване на
околната среда - едва трима на сто граждани заявят, че техните лични усилия
нямат никакво значение за подобряване на околната среда, а само един на всеки
шест се съмнява в това. В класацията според делът на категорично убедените
граждани води Шумен, следван на значимо разстояние от Пловдив, Асеновград и
Добрич. За град Пловдив е налице увеличение
на този дял с почти 7% спрямо данните за 2019 г. Получените резултати са особено важни на фона
пандемията с коронавируса, засегнала страната и света, като сравнението с
данните за Пловдив от „спокойната“ 2019 година показва, че нагласите на неговите
граждани тук не са се променили. Въпреки, че през 2020-та темата за
здравето надделя и гражданите спряха да се интересуват почти от всичко друго, в
града под тепетата, сравнението с данните от предходната година показва
запазване и дори увеличаване на положителните нагласи по отношение на
информираността и тревогата за опазването на околната среда, включително за
опасността от различните видове отпадъци.
Отговорите
на въпросите за еколого-съобразното поведение сред антуража на анкетираните от
6-те града показват, че относителният дял
на тези, които редовно, често или понякога замърсяват околната среда е 79,5% за цигарите, 62,4% за опаковките,
47,8% за бутилки и кутии, 43,3% за хранителните отпадъци и 44,6% за другите
битови отпадъци! Като добавим групата на тези, които правят това рядко,
делът на замърсяващите надхвърля 90% при цигарите, 80% при опаковките и 70% при
останалите три групи отпадъци.
А осмеляват ли се да посочат и
критикуват виновника?
Пътят между декларираната информираност,
мотивацията за действие и реалното поведение понякога се оказва доста дълъг.
Оказва се, че когато станат свидетели на неправомерно замърсяване на околната
среда в бита, по-малко от една шеста от гражданите (15,4%) реагират често на
такива прояви, а едва 3,7% го правят редовно. Повече от една трета от тях
(36,7%) не реагират изобщо. Жителите на Асеновград са „най-толерантни“ и две
трети от тях никога не правят забележки на замърсителите. След тях по
„толерантност“ се нареждат Силистра и Пловдив. Най-непримирими към безразборното
изхвърляне на отпадъците са лицата, най-силно ангажирани с опазването на
чистотата и околната среда в изследваните градове.
Разпределението
на данните по градове показва, че регистрираните в Асеновград изключително
ниски стойности на въздържане от изхвърляне на определени видови отпадъци не са
случайни – жителите на този град са „най-толерантни“ и две трети от тях никога
не правят забележки когато станат свидетели някой неправомерно да изхвърля
отпадъци в околната среда. След тях по „толерантност“ се нареждат Силистра и
Пловдив, докато Шумен, Варна и Добрич отново показват сходно разпределение.
Навици #БезОтпадъци
Значим
дял от участниците в проучването посочват, че в ежедневието си все пак
предприемат известни действия за намаляване на отпадъците, като например, да
използват хартиени чашки за еднократна употреба вместо пластмасови, да
пазаруват с чанти за многократна употреба вместо с найлонови торбички, да
пренасят използват бутилки за многократна употреба и др.
Данните
за практическото екологосъобразно поведение в пет конкретни ситуации -
използване на хартиени чашки вместо пластмасови, на бутилки и торбички за
многократна употреба и предаване на битовите електроуреди в специализирани
пунктове - показват значими различия в поведението на гражданите от шестте
града, на фона на сходно общо ниво на активност от около и над 50% за по всяка
от тях.
Именно засегнатите въпроси в проучването,
са тези по които сдружение БГ Бъди активен продължава да работи с дългосрочната
си програма _Място България. През тази година сдружението планира да проведе
редица акции сред гражданите, за да привлече вниманието им към нуждата от лична
отговорност в опазването на чистота, като до края на годината предстоят
различни дейности и мащабни застъпнически кампании, в тази насока в
партньорските градове на инициативата. Важна насока в _Място България през тази
година, ще бъде провеждането на
инициативи за намаляване и рециклиране на отпадъците, като един от акцентите
през тази година ще бъдат водните
басейни - тяхното опазване от замърсяване и дейности по почистването им.
Сдружение БГ Бъди активен ще продължи да работи и в посока
идентифициране на незаконни сметища, сигнализиране и апел към местните власти
за дългосрочно справяне с отпадъците на проблемните места. По този начин
активистите целят превъзпитание и информиране на населението за негативното
въздействие на отпадъците върху околната среда.
Проектът “Партньорство за красива и чиста България” се осъществява с подкрепата на Фондация Кока-Кола
Още идеи как да живеем в по-чиста среда може да откриете на сайта на инициативата thespot.bgbeactive.org
Историята на “_Място България”
“_Място България” е дългосрочна
програма на “БГ Бъди активен” за промяна на публичните пространства в малки и
големи населени места чрез активизиране на местните общности, използвайки
подхода на т.нар. placemaking (местоправене). От
2017 г. до сега благодарение на програмата са обновени мета в 23 селища в
цяла България. Част от “_Място България” бяха и дейностите от платформата „АЗ,
ТИ, ПЛОВДИВ!“, за чиста Европейска столица на културата 2019.
През 2020 г. дейностите на “_Място
България” обхващат няколко града чрез инициативата „Партньорство за красива и
чиста България“ – Пловдив, Варна, Шумен, Добрич и Силистра. Сред дейностите,
които се случиха през годината бяха обучения на доброволци, съвместни
инициативи с жителите и местните власти за облагородяване на публични
пространства и активизиране на местните общности, почистване на градски зони и
зони край водни басейни, работилници за рециклиране и др. Програмата успя да
намери съмишленици и да изгради над 80 успешни партньорства между бизнеса, НПО сектора,
граждани и администрация, които да работят заедно в различни инициативи по облагородяване на публичните
пространства, почистване на града, рециклиране, различни обучения и
работилници, образователни инициативи за превенция на замърсяването и редица други
акции обединени зад каузата #БезОтпадъци. През 2020-а година, благодарение на
“Партньорство за красива и чиста България” и БГ Бъди активен бяха извозени над 110 тона отпадъци от нерегламентирани
сметища в страната.
Източник: Сдружение БГ Бъди Активен , 24 февруари 2021 г.
Сходни публикации
Готвене с диворастящи растения
Кулинарна работилница с археологически привкусПосещение на средновековния град МисионисДати на провеждане: 06 - 08 септември
Работилница за приготвяне на маджун (петмез) от захарна метла
Вход свободенДати на провеждане: 19-22 септември 2024гСкъпи приятели, за поредна година екипът на Фондация Ботаника Лайф полага
Практически уъркшоп „Малка пермакултурна градина" с Наталия Маринова в общностен център Негушево
Общностен център Негушево Ви кани на две събития тази събота 27-и юли.Място: Старото училище в село Негушево (само на 30 км от