Защита на гражданските свободи на жените, с цел засилване на ролята им в обществения живот

Global Statement - CSW65
Защита на гражданските свободи на жените, с цел засилване на ролята им в обществения живот

16 Март 2021

Двадесет и пет години от ратифицирането на Пекинската платформа за действие и година, откакто жените по целия свят участваха в Глобалната стачка на жените - справедливостта между половете все още не е реалност за повечето жени. По целия свят те се борят за постигане на полово равенство, въпреки масовата организираност в световен мащаб (начело с жени) и въпреки многобройните кампании и политически намеси, организирани от жени лидери на гражданското общество, активисти и адвокати.

Темата на тазгодишната Комисия на ООН за статута на жените (CSW65), работеща от 15 до 26 март 2021 г., е „Жените в обществения живот: равно участие в процеса на вземане на решения“. Смисленото реализиране на Цел 5 за устойчиво развитие (относно равенството между половете) изисква да се гарантира, че гражданските свободи на жените в гражданското общество са защитени, признати, отбелязани и подкрепени от всички институции и правителства по целия свят. Това може да стане само като се признае, че Цел за устойчиво развитие 16 („Мир и справедливост”) е важен инструмент за гарантиране на гражданските свободи на жените активисти по света, които са спомогнали развитието на правата на човека, въпреки значителните препятствия пред тях. За тази цел, долуподписаните призовават системата на ООН и правителствата по целия свят да гарантират, че работата на жените в гражданското общество е защитена, подсигурена с нужните ресурси и подкрепена във всички сфери.

Вместо да стоят безучастно, жените и момичетата по целия свят се мобилизират в знак на солидарност, за да оборят укрепването на неолиберализма, неравенството, сексизма, милитаризма, расизма и патриархата на местно, национално и международно ниво. По света жени от всички възрасти излизат на улиците. Освен това, представят идеите и исканията си във виртуалните пространства. С всичко това, те целят да отстояват човешките права и да изискват системни промени. Движения като “Ni Una Menos” в Латинска Америка, протестите на Царни в Полша или протестите, водени от феминисткото движение в Ливан, Алжир и Ирак, предизвикват патриархалните системи и тяхната устойчивост, показвайки, че жените са сила, която трябва да не се пренебрегва. Организации, като Лигата на професионалните жени в Украйна, организират програми, провокирайки жените да влязат в ръководни роли, да се ангажират ефективно с работната дейност и да идентифицират образователните потребности на жените. От друга страна, организации като Африканската мрежа за развитие и комуникация на жените (FEMNET) активно подкрепя жени активисти с цел те да се ангажират с макроикономическата политика и да се справят с неравенствата.

С настъпването на пандемията, предизвикана от COVID-19, сега повече от всякога е от решаващо значение да се преосмислят начините за подкрепа и защита на жените активисти, докато те осъществяват дейността си, фокусирана върху подобряване на обществения живот. Масовата организираност на протестиращи (начело с жени), доведоха до реформа на политическите системи, преглед на ограничителните условия на заемите в международни финансови институции и защитата на правата на сексуално и репродуктивно здраве. Въпреки тези невероятни успехи, организациите за защита на правата на жените продължават да не бъдат снабдени с всичко необходимо за нормалното им функциониране. Освен това, жените са изправени пред тройна опасност: от одобрените от държавата ограничения и насилие, произтичащи от работата им в гражданското общество, до негативна реакция спрямо жените, целящи своеобразно разделяне с патриархалните норми, липсата на ресурси и обществена ангажираност за справяне с психологичния натиск и вредата, която сполетява лицата, осъществяващи тази дейност. По време на работата си, жените журналисти са изправени пред неподходящи условия за адекватно извършване на журналистическа дейност, в частност засилени ограничения при отразяване на ситуацията с COVID-19, на фона на вече засилени физически атаки и онлайн тормоз.[1]

Признавайки връзката между равенството между половете и гражданските свободи, специалният докладчик на ООН Клемент Вуле пише, че „гласовете на жените и техния принос към активизма и гражданското общество продължават да бъдат подценявани, недостатъчно финансирани и подкопавани. Въпреки че е постигнат значителен напредък относно гарантиране на участието на жените в обществения живот, държавните и недържавните субекти продължават да нарушават правата на жените, и по-конкретно тяхната свобода на мирни събрания и сдружаване - както онлайн, така и офлайн".

Невъзможно е целите за устойчиво развитие да бъдат постигнати ефективно, без да се обърне внимание на многобройните начини, по които приносът на жените към промяната е системно атакуван както от държавни, така от недържавни субекти. По този начин, по време на тазгодишната Комисия за статута на жените, долуподписаните организации настояват правителствата и органите, в които участват представители на повече от две нации, да отделят значими ресурси и усилия, които да съответстват на съществуващите политически рамки за реализиране на равенството между половете и значителна подкрепа за жените в обществения живот. По-конкретно, ние призоваваме за:

1. Правителствата да създадат благоприятна среда в законодателството, политиката и на практиката за участие на жените в обществения живот, с особен акцент върху премахването на всякакви бариери пред свободата на събранията, сдружаването и изразяването на жените и момичетата;

2. Правителствата да създадат и организират изцяло независими национални институции, които да насърчават и защитават гражданското участие на жените;

3. Гарантиране, че свободата на печата е приоритетна и защитена, чрез отмяна на всяко законодателство, което неправомерно криминализира работата на журналистите, и гарантиране на жените журналисти достъп до правосъдие и безопасни условия при осъществяване на трудова дейност.

4. Правителствата да осигурят цялостно разследване на случаи, свързани с нападения срещу жени защитници на правата на човека, адвокати и журналисти, както и да гарантират обучаването и насърчаването на правоприлагащите органи да поддържат и зачитат правата на жените, докато те участват в обществения живот;

5. Правителствата да разработят и приложат съобразени с пола планове за отмяна на COVID-19 регулации, които неправомерно ограничават гражданското пространство за жените в гражданското общество;

6. Правителствата да внесат изменения в съществуващото законодателство, уреждащо събранията, в съответствие с общия коментар на ООН по член 21 от МПГПП, признавайки и защитавайки правото на събрания онлайн и лично, като се обърне специално внимание на половите измерения на правото на събрания;

7. Правителствата да прилагат препоръките на Конвенцията на Международната организация на труда за насилие и тормоз от 2019 г. (№ 190), която признава дейността на жени активисти, журналисти, протестиращи и лидери на гражданското общество като работа, която по право трябва да се извършва без насилие и тормоз .

8. Правителствата да се ангажират със структурни и дългосрочни инвестиции. Като например, разработване на инфраструктура за увеличаване на усилията на гражданското общество и овластяване на жените в гражданското общество да разработват устойчиви алтернативи, с които да се даде възможност на устойчивостта и значимостта на гражданското общество, чрез приоритизиране на жените в гражданското общество;

9. Правителствата и носителите на правомощия да се справят с несправедливостите, свързани с пола, и основните пристрастия, които водят до недостатъчно финансиране на организациите за защита на правата на жените;

10. Правителствени представители да не унижават и тормозят жените във всеки един аспект и да разработят механизми, които да накарат онези, които заплашват и нападат жени, както и тези, които подлагат жените на клеветнически кампании, да бъдат отговорни за своите действия, като правят достояние на обществото всички примери, свързани с  извършителите. Всичко това да се осъществява с цел да служи като възпиращ фактор за другите; и

11. Организацията на обединените нации да насърчава активно участието на жени в своите форуми, като осъжда репресиите, насочени към жените, и гарантира премахването на бариерите пред тяхното участие, в съответствие с призивите на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и Ръководството на ООН за защита и развитие на гражданското пространство

Долуподписаните:

Допуподписаните,

Приложение: Обезпокояващи случаи

1. Правото на събрания офлайн и онлайн:

От началото на пандемията, предизвиката от COVID-19 и произтичащите от нея ограничения на свободата на движение, наложени по целия свят, правителствата поставиха ограничения върху правото на протест. Много от движенията биват оглавявани от жени, като:

● Протестното движение Хирак в Алжир или Ni Una Menos в Латинска Америка биват изправени пред редица препятствия ограничаващи техните събирания от началото на 2020г. Налице са много криминализирани лица на база рестрикции, използвани за ограничаване на свободата на събиранията - допълнителна ескалация на рестрикциите в достатъчно ограничителен климат за протестиращите.

● В Киргизстан жените бяха нападнати, задържани и малтретирани по време на протестите на 8 март по повод Международния ден на жените през 2020 г. Освен това, тъй като COVID-19 доведе до безброй загуби на работни места в световен мащаб, жените бяха най-засегнати.

● В Ел Салвадор над 100 работници, водени от жени, организираха протест и гладна стачка през февруари 2021 г., след като бяха уволнени през юни 2020 г. без обезщетение.

● По същия начин в Полша през януари 2021 г., след по-нататъшно ограничаване на достъпа до аборт, мирни протести избухнаха в цялата страна и бяха посрещнати с полицейско сплашване, при което протестиращите бяха принудени да разкрият самоличността си и съответно бяха обвинени.

● В Мианмар е изчислено, че жените са 60% от общия брой на мирните протестиращи, които играят ключова роля в лидерството през 22222 Пролетна революция, след военен преврат през февруари 2021 г.

В отговор на насилието и тормоза над жени и момичета, силно изострени от пандемията, мирни протести избухнаха и в Бангладеш, Индия, Колумбия, Малави, Нигерия, Алжир, Южна Африка и Коста Рика. В много от тези случаи жените са били тормозени, задържани или заплашвани, поради своята мирна дейност.

2. Онлайн тормоз и сплашване:

През изминалата година, когато застъпничеството се премести онлайн - жените отново се сблъскаха със сплашване и тормоз. Журналистите биват атакувани, просто защото вършат работата си - често пъти е подчертано използването на платформи за социални медии, насочени към жените. Журналистите Manira Chaudhary, Evgenija Carl, Fadwa Chtourou и много други биват атакувани, просто защото упражняват професията си. По същия начин, жените журналисти от Пакистан се сблъскват с продължаващи кибератаки, онлайн тормоз и заплахи - включително Gharida Farooki, чийто профил в Twitter бива хакнат. Проучване от 2020г. на Международния център за журналисти и ЮНЕСКО установява, че 70% от анкетираните жени са били подложени на тормоз, заплахи или нападения в миналото. Допълнително, Коалиция за жени в журналистиката установява, че само през 2021 г. най-малко 48 жени журналисти по света са в затворите, поради осъществената си журналистическа дейност.

За активистите, работещи в репресирани или затворени пространства, онлайн пространството остава едно от малкото места, които са на разположение за събиране и провеждане на ефективно застъпничество за промяна. Алжирската журналистка Abir Benrabah беше хоспитализирана през ноември 2020 г. след онлайн тормоз, насочен към нея, поради нейната застъпническа дейност, разкриваща онлайн тормоз над жени и деца. Движението #MeToo в Египет подробно описва случаи на онлайн тормоз и насилие, което подтиква приемането на нов закон за защита на самоличността на жертвите. Въпреки тези успехи, египетските жени впоследствие бяха задържани, на база нравствени обвинения през септември 2020 г.,след отговор на призив от египетските власти да се повдигнат обвинения. Египетска журналистка и защитничка на човешките права Солафа Маги е била изправена пред сексуален тормоз и насилие, докато е задържана.

3. Ограничения на правото на сдружаване:

В разгара на тези трудни времена за гражданското общество, работата на жените от гражданското общество по света е необходима повече от всякога. В много случаи гражданското общество е било на първа линия в отговор на пандемията от COVID-19 и свързаните с нея кризи. В Африка COVIDWATCH Африка документира положителното въздействие на гражданското общество върху лицата, действащи на първа линия на континента, като същевременно конкретизира начините, по които биват атакувани участниците в гражданското общество. Вместо държавните органи да отговорят положително на застъпничеството, научните изследвания и препоръките на политиките на гражданското общество, властите учеличават използването на сложна технология за наблюдение и шпионски софтуер, спират дейността и криминализират на организации и лидери на гражданското общество.

● Еко активистката Диша Рави беше арестувана през февруари 2021 г. за редактиране на инструментариум за протести, споделен онлайн в подкрепа на протестите на фермерите, обхванали цялата Индия.

● В поредица от продължаващи атаки, през декември 2020г. ръководството на тунизийската неправителствена организация Дамж бе обект на произволни арести, нападения от служители на органите на реда и отвличания след заседание, което осъджда омразните коментари на парламентариста Мохамед ал-Афас срещу ЛГБТИ общността и феминистките движения.

● В Пакистан четири жени защитнички на човешките права бяха убити в Северен Вазиристан, докато са провеждали обучение по професионални умения през февруари 2021г. Жените са застреляни в обезлюдено село, близо до град Мирали в Северен Вазиристан.

● Защитниците на човешките права в Египет и техните организации продължават да бъдат подложени на сериозни репресии. Убийството на адвокат и политически активист Ханан ал-Бараси, посред бял ден, в Бенгази на 10 ноември 2020г. също следва обезпокоителения модел на насилствени атаки срещу видни жени активисти в Либия, включително неконтролираното онлайн насилие.

Материалът е преведен от Полина Дянкова - стажант в Български център за нестопанско право

[1] За някои примери за заплахите и ограниченията, пред които са изправени жените, участвайки в обществения живот, моля, вижте приложението в края на това писмо.