Гражданското образование и доброволчеството: разказ на един очевидец и деятел

Наскоро ви разказахме как протече софийската среща на #ГражданскитеСтопаджии. За нас – организаторите от Български център за нестопанско право, за пореден път бе изключително вдъхновяващо да срещнем наживо младежи, студенти, преподаватели и граждански активисти, които ни припомниха, че по-често трябва да правим такива дискисии. Трябва да ходим там, където са младите, защото те имат мнение по темите, по които работим като граждански сектор. Наистина вярваме, че търсейки повече интеракция с тях, ще съумеем да чуем техните въпроси и коментари, свежите им предложения и идеи и по този начин да ги направим активни участници в промяната.

Е, всяка монета има две страни. Днес ще ви запознаем с Радина – студент по право в СУ, която проговори за своите автентични впечатления, наблюдения и разсъждения от провелото се в парка младежко събитие. Приятно четене!

Денят на гражданските стопаджии за мен започна в 9:30 ч. сутринта, когато пристигнах на уречената локация –  в парка зад Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Слънцето бе огряло влажната земя и бе приповдигнало духа на участниците, а екипът на БЦНП жужеше наоколо като кошер работливи пчелички, подреждайки финалните щрихи минути преди началото на срещата. Усилена подготовка течеше седмици преди самото събитие и факта на осъществяването му носеше видимо вълнение у всички нас.

И ето, че неусетно стана 10 ч., когато Ани ни приветства и ни въведе в същината на програмата.

1. Първата част от събитието бе LAB – До Парламента с един Клик.

В основата на сесията бе един експеримент със сайта на Народното събрание, който целеше да оцени ефективността на сайта и въобще подобряване на връзката между гражданите и Народното събрание. В началото на експеримента се разделихме на екипи. В групата, в която аз попаднах, разиграхме експеримента от видеото, а именно да се опитаме да намерим дадена информация във сайта на НС по възможно най-бързия и лесен начин.

Честно казано, бях приятно изненадана от резултатите, тъй като не очаквах сайтът да бъде в толкова добро състояние – от графичен и технологичен план и да съдържа такъв обем от информация. След провеждането на експеримента, анализирахме резултатите и заедно обсъдихме възникналите трудности и възможностите те да бъдат преодолени. Споделихме различни идеи за това как сайтът да функционира по-ефективно, а работата с него да бъде максимално улеснена, така че да обслужва нуждите на всеки един гражданин. Координирахме се изключително бързо и предложенията ни се нижеха едно след друго като броеница. Затова смятам, че участието на млади хора при една бъдеща редакция на сайта би улеснило значително работата на експертите, а крайният резултат със сигурност ще бъде по-добър. След брейнсторминга анализирахме обобщено резултатите и съставихме списък с подобренията, които според нас биха улеснили до голяма степен експлоатацията на сайта и след това го представихме на представителите на парламента, както и на останалите групи.

Всяка група обясни своите идеи, като всяко едно предложение бе обсъдено обстойно с представителите на Парламента.

.

Изненадана бях и от отзивчивостта на председателя на НС и от колегите и, както и от начина, по който приеха нашите предложения. Действително чуха предложенията и ги коментирахме под формата на дискусия, като в процеса нашите първоначални идеи бяха доусъвършенствани. Разбира се, надявам се думите да се превърнат в дела и много скоро да имаме една нова обновена и по-ефективна версия на сайта на Народното събрание, чрез което да постигнем крайната цел, а именно да улесним комуникацията между гражданите и народните представители.

• Нещо повече, би било хубаво често да се осъществяват такива срещи между гражданите и вземащите решения от най-висша инстанция в държавата, във всяка сфера от обществения живот.
• Крайно време е ние, младите, не просто да вземем думата, но и да бъдем чути.
• Определено това бе любимата ми част от деня, може би заради интерактивния метод на протичане на сесията.
  

2. Дискусията „ Доброволчеството ДНЕС“

Целта на дискусията бе да очертаем какви са предизвикателствата, с които ще се сблъскаме при създаването на един закон за доброволчеството. Какви аспекти да бъдат засегнати, както и какво да включва той като закон, как да бъдат регулирани тези теми, така че да насърчат доброволчеството, а не да го натоварят с административни тежести. В дискусията участваха представители на организации: Български Червен Кръст, Национална асоциация на доброволците в Република България, Герои на времето (TimeHeroes), Си Ви Ес България, които споделиха своята гледна точка и представиха своите концепции за различни проблеми, които биха могли да изникнат след създаването на подобен закон.

 Фокусът на разговора беше в няколко направления (въпрос-лично мнение):

1. Дали да има минимална възраст за участие в доброволчеството – не, не трябва да има възрастово ограничение, по-скоро да се прилагат декларации за родителско съгласие (при лицата под 18г), така че да може всеки младеж да участва съобразно възможностите си;
2. Права – допълнителен платен отпуск за участващите в доброволчески инициативи, който да се покрива от държавата и работодателите (50/50); застраховка за доброволците, която да се поема от общ фонд, държавата или общината; разходите за оборудване и условията за доброволците при бедствени ситуации да са 100 % покрити от държавата; данъчни облекчения за работодателите, които насърчават своите служители да участват в доброволчески инициативи;
3. Валидиране на уменията – валидиране от някоя институция, за да послужи пред университет или работодател; трябва да има одобрени методологии, които различните организации да ползват за валидиране на уменията;
4. Регистрация– само някои организации, които са с доброволчески х-р, които трябва да отговарят на определени правила – например за провеждане на обучения; трябва да има регистър на организациите и доброволците;
5. Предварително обучение – при по-специфичните и опасни дейности
6. За или против доброволческата карта – по-скоро няма нужда от нея;
7. Участие на чужденците в доброволчески дейности в България.

• Подкрепям идеята да бъде приета от НС „Програма за насърчаване на доброволчеството“, която да предвиди включването на всички тези проблеми. Това би позволило динамичното регулиране на проблемните сфери, чрез която да се утвърдят трайни практики и благоприятни нормативни регулации, на базата на които в последствие да се създаде закон;

• В последствие да бъде създадена такава нормативна рамка, която да помага на средата да се развива;

Сесията ми допадна като формат на протичане. Акцентите, които обсъдихме по линия на закона бяха актуални и проблематични дори в държави, в които вече има съществуващ закон за доброволчеството, тъй че нуждата от дискусии по тази тема следва да става все по-голяма за в бъдеще в нашата страна. За мен лично тази сесия ми даде много храна за размисъл по линия на нормативната уредба. Атмосферата бе разчупена, Илина Мутафчиева се справи отлично като модератор, внесе доста позитивна енергия и дискусията се получи като разчупен неформален разговор, което предразположи всички участващи. Метеорологичните условия също допринесоха за допълнително разведряване на обстановката. Въобще получи се доста свежа и вдъхновяваща дискусия.

3. Клуб на гражданския стопаджия - Къде е гражданското общество в България?

• Беше поднесена интересна информация, но ми липсваше интеракцията с аудиторията; възможно е умората също да е оказала влияние, но някак не успях да се въвлека така, както ми се искаше;
• Каузата за Синеморец.

Три теми и конкретни казуси намериха творчески предложения за действие. Казусите бяха в три направления – протести, сдружаване, дигитална демокрация.

Аз бях в групата, посветена на сдружаването, и по-скоро държавната политика, която да насърчава сдружаването на гражданите.

Идеи:

• Малки грантове, много на брой, предоставяни от държавата – поставя проблема за независимостта на организациите, които получават държавна финансова подкрепа;
• Реклами в държавните медии
• Финансиране на базовите нужди на организацията
• Фонд/ кандидатстване за финансова помощ в различни направления
• Предоставяне на общински сгради за ползване от организациите
•  Прозрачност при отчетността на организацията
• Личен контакт с лица от организацията

>> Отново ми допадна начина на протичане на сесията, аз съм фен на „идейните кошери“; като препоръка: може би било по-интересно и ако всяка група се въвлече в даден казус по конкретната тематика, като заедно се опитат да намерят възможни решения на заложените проблеми, каквато идея мисля, че имаше първоначално Ани;

За съжаление, не успях да остана и за последната сесия, но въпреки това си тръгнах удовлетворена и силно развълнувана от събитието. Информацията, която научих бе полезна и много ценна за мен, тъй като сравнително скоро се запознах с НПО сектора и в главата ми все още има много въпросителни. Последните няколко месеца посетих доста събития, посветени на граждански активизъм и доброволчество и определено това на Гражданските стопаджии е в листата ми с любими. Самата концепция, като обстановка и начин на провеждане, смятам, че трябва да се прилага по-често и особено сред младите. Освен това предварителната подготовка, в моя случай анализа на нормативната уредба на доброволчеството, спомага за задълбочаване в темите, обект на дискусии, както и за личното ангажиране с конкретен проблем. Отчитам като плюс и факта, че се запознах с много свежи дейни млади хора, с които споделяме сходни ценности и бихме могли да се борим заедно за общи каузи и да организираме общи събития. Като препоръка, може би било добре, подобен тип събития, в които участват млади хора, да включват повече практически задачи, чрез които да се зараждат смислени и иновативни предложения, които вече в последствие да бъдат обсъждани със специалисти в областта. Личната ангажираност, подкрепена с идейно обсъждане, работата в екип, обединени с обща кауза са нещата, които събират млади активисти на едно място и определено би било добре да се намери начин  да се имплементират в концепциите за провеждане на такива събития. А когато има ограничен ресурс от време и не е възможно да се реализира подобна идея, е хубаво просто да се постараем винаги да се търси интеракция с аудиторията, под всякаква форма и начин, за да се задържи ангажирана докрай и да се стимулира активното и участие, в което отношение бяха положени усилия от страна на организаторите, за което адмирации.

 Радина Вангова е студент по право в СУ "Св. Климент Охридски". 

Тя е човек на баланса и вярва, че човек може и трябва да успява да намира време както за приятното, така и за полезното. За нея, това е НПО секторът, който й показа, че е възможно не просто да срещнеш нови приятели, но и да намериш хора със сходни ценности, с които да се забавлявате, докато се борите за любимите си каузи. 

Тя обича да правя всичко, което би могло да я обогати във всякакъв аспект.

Обича есента, обожавамда чете под звуците на ромолещ дъжд. Чувства се най-добре сред природата и през свободното си време често пътува, за да открива затънтени местенца. Още повече обаче обича кучетата, затова имам цели две, така завръщането вкъщи винаги е още по-вълнуващо. 

Пътешествията на #ГражданскитеСтопаджии продължават. Под една или друга форма, онлайн или офлайн, не спираме да задаваме точните въпроси и заедно да търсим техните отговори. Станете част от Клуба на гражданския стопаджия – оставете своя имейл и предложения за теми на дискусии ТУК.