Youth Catalyst 2.0 и четирите стила на учене

Когато говоря за неформално образование, често срещам объркани погледи, или отговарям на едни и същи въпроси относно това що е то. Вероятно всички ние, образовани през последните 20 години, сме отраснали с усещането, че нещо куца във формалната образователната система, но същевременно все още не сме масово запознати с алтернативните подходи, които могат да се прилагат паралелно с традиционното образование, за да запълнят липсите, които то отваря. Неформалното образование е насочено към развитието на умения и практически знания, които са необходими на сегашните младежи, за да се реализират успешно в динамично променящото се съвремие и несигурното бъдеще, което ги очаква.

Една от основните характеристики на неформалното образование е, че за разлика от формалното, то може да ни изненада с много по-голямо разнообразие от похвати, занимания и процеси, които целят да поддържат динамичността и забавата по време на обучителния процес, и освен това ангажират всички участници, а не само тези, които са добри в мирното седене на едно място, слушането и записването. Тези от вас, които имат интерес да посетят някои от младежките обмени или обучителните курсове, които се предлагат от YOUTHub, могат да очакват разнообразни програми, които по цял ден редуват лекции с дискусии, движение, игри, изкуство или други преживявания.

Сега обаче искам да се обърна към останалите, които вече са преминавали през подобни преживявания, и имате интерес да се развивате като обучители в сферата на неформалното образование и ученето чрез преживяване, също като мен. Тъй като аз имах късмета да започна да участвам в подобни програми скоро след като завърших гимназия, много рано се убедих в положителното им влияние върху развитието на удовлетворени и вдъхновени млади хора, и започнах да си мечтая един ден самата аз да ги организирам, за да продължавам да давам от това, което самата аз съм получила.

Тази есен имах възможността да посетя обучението Youth Catalyst 2.0, създадено точно за хора като мен, които са в началото на професионалното си развитие като обучители или фасилитатори. В продължение на осем дни изучавахме теории за изграждане на обучителни програми и водене на индивидуални и групови процеси, а след това се упражнявахме в създаването и провеждането на уъркшопове едни за други. Едно от най-ценните неща, които разбрах по време на това преживяване, беше колко сме различни всички ние, що се отнася до начините, по които учим, и съответно колко е важно разнообразието в една обучителна програма, за да може тя да задоволява нуждите на всички обучаеми. По-долу ще разгледам една от теориите, която описва различните стилове на учене, и ще дам предложения за индивидуални и групови активности, които са подходящи за различните. Тези занимания лесно биха могли да се включат в и образователния процес в училище, също така, като по този начин ще стимулират учениците да взема повече участие и да колаборират с преподавателите си.

Според модела на Питър Хъни и Алън Мъмфорд, всеки човек може да бъде поставен в една от четири категории що се отнася до начина, по който учи – като е възможно да проявява характеристики присъщи на няколко категории, но винаги една от тях е доминантна. Категориите се определят според два критерия – първият е дали предпочитаме да се справяме с нови задачи като наблюдаваме или като експериментираме, а вторият е дали сме по-склонни да следваме чувствата или мислите си, докато разрешаваме задачата. Ако сте любопитни да идентифицирате собствения си стил, може да се възползвате от този онлайн въпросник, който отнема до 15 минути.

Първият стил е Активист: това са хората, които се учат докато действат. За тях е присъщо да се хвърлят презглава в нови преживявания, без да търсят предварителна информация за тях; обичат да бъдат лидери, както и да работят с други хора. Изпитват голям ентусиазъм, когато са изправени пред нови предизвикателства, но когато достигнат до трудност, за тях е присъщо да се откажат от задачата и да скочат на следващото ново вълнуващо нещо. Активностите, които ги подкрепят в ученето са брейнсторминга, груповите дискусии, ролевите игри, логическите загадки и работата с ръце, а най-предизвикателни за тях са слушането на лекции и самостоятелното разрешаване на задачи в тишина.

Вторият стил е Теоретик: те учат най-лесно ако им бъде разяснена концептуалната рамка, която седи зад знанието, което им се предава. Те разсъждават с помощта на модели и структури, и за тях е важно да могат да поставят новите факти във вече съществуващи системи чрез изграждане на взаимовръзки. Те обичат да анализират новата информация и да мислят логически. За тях е важно да знаят каква е конкретната цел на обучителния процес, за да могат да се ангажират ефективно с него. Те учат най-добре, когато могат да задават въпроси, когато могат да използват по-широка теория или логическа рамка и когато посоката е ясна. Най-трудно им е да учат когато се правят неясни изводи, когато чувствата и емоциите биват намесени, и когато от тях се очаква да се ангажират с активности, без да им е ясна тяхната цел.

Третият стил е Прагматик: те учат най-добре, когато могат да разберат как знанието би могло да се приложи в реалността. Те обичат незабавно да тестват теориите, които научават, и да експериментират с тяхното приложение. Те са склонни да отхвърлят излишната информация и да запомнят само релевантната такава. За тях е важно да знаят, че наученото ще им помогне в живота им. По време на обучителния процес, за тях са подходящи разглеждането на казуси, дискусиите с практическа ориентираност и разрешаването на логически задачи. Също така може да се предоставят модели или примери, който те да копират или развиват чрез собствените си усилия. За тях е най-трудно да учат когато целта на обучителния процес е неясна, или когато тя не се свързва със зададените активности.

Четвъртият стил е Рефлектор: те учат най-лесно когато могат да наблюдават останалите, вместо да действат, и когато имат възможността да разсъждават върху наблюденията си. Когато са изправени пред нова задача, те предпочитат първо да гледат отстрани, вместо веднага да се гмурнат. Те обичат да събират информация от множество източници и да я разглеждат подробно, преди да направят някакъв извод. Те имат нужда от повече време в сравнение с другите стилове, но резултатите от тяхната работа са много прецизни. Подходящи дейности за тях са въпросниците за самоанализ, обратната връзка от други хора и дискусиите по двойки или в малки групи. Те учат най-малко когато се чувстват под времево напрежение, когато биват накарани да заемат позицията на лидери, или когато са принудени да действат, без да са имали време за подготовка.

За да се предотвратят конфликтите, които могат да произлязат от разнопосочните нужди на всички участници, е важно да се поставят ясни правила в началото на всеки обучителен процес, и те да се спазват. Когато се провеждат групови дискусии, например, можем да очакваме, че думата ще вземат най-често активистите и теоретиците – заради това може да се въведе предмет, който се предава през всички участници, и само този, който го държи, има думата. Водещите трябва да са съзнателни за равното включване на всички, и биха могли да дават думата на всеки участник само по веднъж, или да позволяват мигове на тишина, за да съберат смелост да се изкажат и по-наблюдателните и резервирани членове на групата.

Разнообразието от дейности е ключово, за да могат всички да участват наравно в процеса. При подготовката на образователни дейности, които продължават цял ден или множество дни, например, е добре да се планира еднакво време за всеки един от следните четири формата: индивидуално разсъждение (напр. писане в дневник), споделяне в двойка по предварително зададени въпроси, дискусия с малка група, която след това трябва да представи заключенията си пред останалите, и дискусия в голямата група с всички участници. При създаването на уъркшопове или по-кратки уроци трябва да се има предвид размерът на групата, като индивидуалното размишление би могло да се остави за домашно, а дискусията в малка и голяма група да се комбинират.

Подготовката на образователни материали преди началото на учебния процес също играе важна роля за включването на всички участници. За теоретиците и прагматиците може предварително да се създадат таблици или схеми, които изобразяват информацията визуално, като те биха могли да се поставят на стената на стаята, след като бъдат дискутирани, за да може участниците, които имат нужда от повече време за размисъл, да ги разглеждат в свободното си време. За активистите биха могли да се създадат динамични игри, които изискват от участниците да се движат из пространството, и да асимилират информацията през начина, по който се позиционират – например като изиграват предоставените таблици и схеми. За рефлекторите е добре да се подготвят форми, които да дават насоки за разсъжденията на групата – въпросници, планиране на индивидуални разходки из природата с предварително зададени въпроси за размишление, или дейности, които дават възможност за обмен на обратна връзка.

Важно е да се каже, че с малко повече творческо мислене и планиране, всяка образователна дейност би могла да се адаптира по такъв начин, че да ангажира вниманието и участието на всеки един присъстващ. Добър принцип, който бихме могли да следваме когато планираме групови активности, е да включваме елементи физическо движение, практическо обосноваване, теоретична рамка и индивидуално размишление във всяка една от тях. По този начин всеки участник ще може да разбере защо участва в даден процес, протичането му ще бъде динамично и забавно, новото знание ще бъде приобщено към вече представена рамка, и накрая те ще могат да помислят върху това какво са научили или получили от дадената активност.

В заключение бих искала да поставя ударение върху факта, че нито един от стиловете на учене не се смята за по-правилен от останалите – тази теория просто обръща внимание на различията, които съществуват между нас, и от които бихме могли да се възползваме, за да създадем по-стимулиращи и цялостни образователни преживявания, ако отделим времето, за да се запознаем с различните профили. Преминаването през теста би могло да има благотворно влияние върху самите учещи, също така, като им даде възможност да размишляват върху силните си страни и върху предизвикателствата, които срещат, през обективната перспектива на една педагогическа теория. Ако тази теория бъде представена от обучителя в положителен контекст, тя би могла да помогне на обучаемите да свалят от плещите си напрежението, свързано със трудностите, които срещат, и да насочи посоката им на развитие към тези сфери, които им се отдават. А и ако в класната стая се набляга върху идеята, че има какво да научим от всяка една дейност, с която се занимаваме, тогава дори и тези активности, които различните участници намират за предизвикателни, биха могли да представляват стимулиращи и развиващи преживявания.

Валя Маринова