КЛЮЧ Unplugged: Разбираме ли демокрацията и вярваме ли в нея (видео)

Демокрацията е изконно право на всеки човек. В превод от гръцки език тя означава „власт на народа“, но за жалост не всеки има достъп до нея. За Благослав Михайлов от Фондация „Стража“ демокрацията е система, в която мненията и възприятията на гражданите са водещи при правенето на политики, а демократичната държава е тази, която се интересува какво мислят живеещите в нея.

„Ключово значение във всяка демокрация има демократичната култура. Затова страни, които са с по-стари демократични традиции от нас, работят по-добре. Тези традиции се изграждат много бавно и трудно. Само защото има избори, това не прави едно общество демократично, нужно е цялостно самосъзнание. Според мен най-големите проблеми в българската демокрация са липсата на обществено доверие в институциите и липсата на лична отговорност на депутатите“, подчертава той в новия епизод на КЛЮЧ Unplugged, с водещ Александър Куманов от Фондация „Четиридесет и две“.

Фондация „Стража“ е сформирана от екип специалисти, които следят политическия живот на България, следят за затруднения и нередности при демократичните политики и помагат на отделни граждани при обработването и предоставянето на публична информация, така че всеки гражданин да може да я разбере и да вземе отношение по нея. Онлайн платформата предоставя три основни неща за посетителите – историята на всеки народен представител, поименните гласувания на депутатите след 2009 година и стенограмите от заседанията в Парламента. Организацията е финансово независима. Издържа се на принципа на дарения от гражданите, но в малки размери.

Основателят ѝ Благослав е завършил Изкуствен интелект в Шефилдския университет, разработва игри и работи в посока подобряване на социалната и политическа среда на страната ни. Той започва да се интересува от политика в XI клас, когато участва и в протести. Създава организацията, защото вижда разочарованието на народа от политиците. Вижда отчаянието им, нарастващия цинизъм и рязко намаляващата избирателна активност.

„Тогава се замислих, че отговорът не се крие в следващия политик, когото овластяваме, а в цялата среда, в която живеем. Създадох организация, защото всяка кауза трябва да има някакво формално  изражение. Да е написано ясно в документ с юридическа стойност. Да е ясно какво прави тази организация и какви са отношенията вътре в нея. Екипът ни расте постоянно, вече сме близо 30 човека, част от които са доброволци. Забелязваме, че много от младите търсят решения на проблемите и сами се свързват с нас“, споделя Благослав.

Освен него, главна двигателна сила в организацията са Фридрих Крепиев - основател и отговарящ за връзките с обществеността, редакторът Стоян Трошанов и политическите анализатори Антони Герасимов и Здравко Черкезов.

Информацията в „Стража“ служи на гражданите най-вече да вземат решения. Платформата е в процес на развитие, а предстои да се изгради и система за обратна връзка, за да могат потребителите не само да си набавят данни за някой политик, а и да изказват мнението си за него и политическите ситуации в държавата.

За екипа на фондацията новите технологии могат да подпомогнат силно развитието ни. Задават си въпросите: „Дали гражданското участие трябва да се случва веднъж на 4 години, или може да е постоянно?“, „Дали не може да съществува друга форма на демокрация?“. Във философията им стои идеята, че технологиите дават глас на хората и гласност на проблемите.

„Засяга се дори свободата на словото. Тя е толкова проблемна при нас, защото масово медиите се водят от олигархични стимули. Те са тези, които ни показват какво се случва в Парламента. Те са тези, които решават какво да не ни покажат. Те могат да изкривяват човешките възприятия. Затова е полезно да имаме един обективен източник, в който може да намериш всичко, което търсиш. Наш основен приоритет е да накараме хората да повярват в идеята на електронната демокрация, за да покажем какво може да постигне тя за българския парламент“, допълва той.

Фондацията измисля и нещо, наречено Поправката „Стража“. Зад името стои успехът, че екипът е накарал Парламента да промени закона за данните, които качва чак след седем дни. А по-точно – разпечатката от машинно гласуване и стенограмата. В другите западни държави публикуването отнема до 24 часа. Когато при сформирането на 47-ото народно събрание се прави временна комисия, която да измени правилника за организацията и дейността на Народното събрание, „Стража“ вижда възможност, пише писмо до комисията, като я призовава да обмисли да включи Поправката „Стража“ в новия правилник. В крайна сметка Ива Митева се отзовава първа, провеждат се разговори с още политици и комисията приема промяната. Срокът се променя на 24 часа, но на практика не се спазва от Парламента. Предстоят допълнителни срещи, за да може проблемът да се реши, а не да си остане само на хартия.