Властта на гражданите: „Голяма благодарност, хора, голям поклон за това, което правите!“ (аудио)

Повече от 20 дни след нападението на Русия над Украйна началният шок все още не е преминал, а тревогата и усещането за безсилие остават. Същевременно помощта за украинските бежанци в България става все по-организирана, обмислена и масова. Георги Еленков и Манол Пейков разказват своите историии със съзнанието, че са част от верига от хора и организации, които правят всичко възможно да приемат и облекчат положението на бягащите от войната майки, деца и възрастни хора. В тези усилия се включват и много украинци в България. Манол разказва как доброволката Наталия Елис организира кризисен център в офисите си и с помощта на Пловдивската община осигурява две празни сгради на детски градини в града за украинските деца. Тя работи със замах и организира много хора, събира дарения, праща лекарства в Украйна. Георги Еленков разказва за 140-те организации, обединени в Национална мрежа за децата (НМД) и за решението им в идните 6 месеца да дават всички дарения, постъпили към НМД, на две организации в Украйна. „Партньорство за всяко дете“ подпомага евакуацията на бременни жени и деца от Украйна, а „Женски консорциум на Украйна“ поддържа гореща телефонна линия и психологическа помощ за деца и самотни майки в страната. За кратко време са събрани близо 10 хиляди лева от индивидуални дарители. Националната мрежа за децата дава възможност и за месечни дарения.

Така започва кампанията им „Заедно за децата на Украйна“. Георги допълва, че на сайта на НМД има информация за инициативите на организациите в помощ на бежанците, включително и на украински език. Той разказва за няколко от тях. „Карин дом“ събира храна и пелени за бебета заедно с Украинския културен център във Варна, а мобилни екипи на дома работят с деца със специални нужди на място. Организацията на българските скаути дава своя сграда в Шумен. Фондация „Искам бебе“ помага на бременни жени от Украйна. Потокът от доброволци е огромен и непрекъснат. Георги и Манол подчертават, че всички дарени средства се отчитат стриктно на интернет страницата на НМД и на личната ФБ страница на Манол. Една от първите нужди на бежанците е да се регистрират за временна закрила и това се оказва проблем, тъй като по думите на Манол „държавата е бавна, няма хора, няма мобилни екипи“. За да се регистрират бежанците, трябва да идват от цялата страна в София. (Бел.ред: Към датата на публикуване на материала има промяна в част от информацията. Вече има организирани 17 пункта за регистрация на бежанците в цялата страна. Списък на службите за регистрация за временна закрила можете да намерите тук. ) Манол се опитва да реагира на хибридната война в страната ни с превод на текстове, а също и като посредник или инициатор на някои инициативи. Той разказва за 38 таврийски българчета, приети в български университети, които с началото на войната остават без стипендии и откъснати от родителите си. Манол успява да привлече 15 хиляди лева, с които да се осигури малка стипендия за децата през следващите три месеца.

Въпреки, че още от първите дни на войната хората и гражданското общество в България реагират импулсивно, бързо и мащабно, бежанците имат нужди, за които държавата трябва да се погрижи. НМД поддържа постоянен диалог с институциите и предлага конкретни мерки, които държавата да вземе, както и предложения за методически указания за учителите как да говорят за войната с децата. Георги пояснява, че са необходими многостранни познания и умения за работа с бежанците и за укрепване на системата за социална закрила у нас. Манол поставя въпроса и за медицинското обслужване на украинските бежанци и за нуждата от конкретни лекарства за хронично болни.

В центъра за бежанци „Отворени врати“ в София Марина, Лариса, Альона и Ира разказват за преживяното от тях в първите дни от войната. И четирите идват с малки деца и са безкрайно благодарни за помощта и грижите на хората тук, за безплатните квартири и храна, за вниманието и разбирането. Най-малките деца не осъзнават какво става, но по-големите плачат, страдат и искат да се върнат. Марина чака мира за да се върне в Украйна. Лариса казва „Животът ни остана там, всичко, мъжете, родителите. Стресът и психическата тежест са огромни“. Альона търси лекарства и храна за дете инвалид. Ира, сестра й и племенницата са успели да избягат, но синовете на Ира са в Украйна и се грижат за възрастни родители. Ира разбира български, защото има български корени. И двете със сестра си се занимават с вътрешен дизайн и търсят работа. „Искаме да намерим работа“, казва Ира. „Трябва да сме полезни на страната. Просто така да стоим и да мислим само за войната не става. Да преживеем случващото се е много тежко.“ После добавя: „Това е най-хубавата черта на хората, че в такива моменти се събират, сплотяват се и си помагат един на друг.“

ххх