Властта на гражданите: Извънреден конкурс на фонд Активни граждани България“ в подкрепа на Украйна (аудио)

В отговор на войната в Украйна фонд „Активни граждани България“ обявява извънреден конкурс за проекти до 25 000 евро. В този конкурс не се изисква осигуряването на собствен принос от страна на гражданските организации. Програмата е отворена за проекти с продължителност от 2 до 12 месеца и е насочена към обществените промени, настъпили заради военните действия на територията на Украйна. Общият наличен индикативен бюджет за отпускане на безвъзмездни средства за проекти по настоящия конкурс е 613 560 евро. Срокът за кандидатстване е до 18 април.

„Още след първите военни дни в Украйна с колегите имахме извънредна среща и написахме скорострелно насоките за кандидатстване. Благодарим на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и страните донори Лихтенщайн, Исландия, Норвегия, както и на Националното координационно звено в България, че много бързо ги одобриха. Това е един от позитивните ефекти на войната – че някои институции почнаха да реагират много по-бързо, отколкото им е присъщо“, казва Анита Джоунс – програмен директор в „Отворено общество“.

Конкурсът ще подкрепи приоритетно проекти на български организации, насочени към преодоляване на негативните ефекти от войната за най-уязвимите групи от обществото, включително бежанци; противодействие на дезинформацията и преодоляване на информационното неравенство; изграждането на капацитет и партньорства; формулиране на устойчиви политики в променящия се европейски контекст; подобряване на капацитета и устойчивостта на гражданския сектор.

„За нас е важно организациите да потърсят не само отговор на нуждите на украинските бежанци, но и на други важни въпроси, каквито са пропагандата, дезинформацията, включително въздействието върху околната среда. Защото от една война околната среда ще претърпи сериозни увреждания. Затова ние търсим гъвкави и бързи организации, които работят на терен във всяка от тези области. Аз съм напълно убедена, че гражданите са тези, които помагат от солидарност и то не само при тази война. Били сме свидетели и на други кризи, с други бежанци, когато българите отново ги подкрепяха. Това, което е важно сега, е, че се организираха много бързо и са на първа линия. При Ковид вълната отново бяхме на първа линия. Трябва да кажа и че гражданският сектор беше единственият, който не получи подкрепа от държавата. Сега отново не получава“, допълва Илияна Николова от ФРГИ.

Пример за добра практика е Наталия Елис от Пловдив, която е родом от Украйна. За отрицателно време тя успява да обедини хиляди, създавайки фондация „Подкрепа и възстановяване на Украйна“. Фондацията събира продукти от първа необходимост, а впоследствие не само за мигрантите, пристигнали в Пловдив. Собственият ѝ офис се превръща в склад за хуманитарна помощ, поддържа постоянна връзка и с местната власт. Но истинската сила на движението идва от гражданите и бизнеса. Най-големият проблем, с който се сблъскват бежанците, е, че не могат да докажат ваксинационния статус на своите вече имунизирани деца, което пък е пречка да постъпят в детски градини и училища.

„Това е голям проблем, защото никой не иска повторно да ваксинира детето си. Не знаем как да го решим. Министерството предлага единствено повторни ваксини по целия ваксинационен картон. Сигурно ще отидем до София с няколко майки, за да говорим с представители на Министерството, за да намерим решение“, споделя Ната.

В момента тя е част от кризисния щаб на Общината, а фондацията ѝ събира средства за медицинска хуманитарна помощ от български производители, която ще бъде изпратена в Украйна. Когато войната свърши и бежанците се завърнат у дома, центърът ще се превърне в място за български деца и възрастни хора в нужда.

„Държавата ни толкова време така и не успя да изгради някакъв механизъм за справяне с бедствия и кризи. Мога да дам за пример Полша. Да, тя е много по-голяма и богата от нас, но и бежанците са с пъти повече. Поляците успяха да приемат закон, свързан с реакция на кризата. 700 000 украински деца вече ходят на училище в Полша, а ние тук чуваме за деца в Пловдив, които не могат да се запишат, защото майките им са забравили да вземат ваксинационния им картон. Никой нормален човек, бягайки от война, няма да се сети, че ваксинационният паспорт ще му е нужен. А когато става въпрос за човешки животи, е странно да сме бюрократични. Ето, за пореден път не сме подготвени“, коментира Илияна Николова.