Национален и сравнителен доклад по проблемите за компенсация за пострадалите от престъпления, свързани с насилие основано на пола
12 април 2022 г.
Фондация „Български център за джендър изследвания” завърши първата изследователска фаза на партньорски проект JUST-JACC-AG-2020, финансиран от Европейската комисия и наречен „Компенсация за пострадалите от престъпления, свързани с насилие основано на пола— VICO“
Резултат от дейността в тази фаза е подготовката на национален доклад, както и на сравнителен доклад по темата от адв. Албена Койчева - изследовател по проекта. Сравнителният доклад обхваща и обобщава информацията от националните доклади и на Чехия и Унгария.
В националния доклад за България, подготвен през 2021 година, са разгледани задълженията на държавата по националното, международното и включително европейското право за защитата на пострадалите от престъпения, свързани с насилие основано на полов признак, като домашно насилие, сексуално насилие, следене. Тези ангажименти на държавата са част от неотменимите задължения на държавата за превенция, защита на жертвите, преследване и наказване на извършителите, както и за осигуряване на компенсация за пострадалите лица.
Обезщетението за жертвите на насилствени деяния, основани на пол, е разгледано като решаващ фактор за процеса на тяхното пълно възстановяване и завръщане към живот, свободен от насилие.
В доклада са разгледани задълженията на държавата по Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените – CEDAW, както и по Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи - ЕКПЧ. Особено внимание се обръща на стандартите на ЕС, като Директива на Съвета 2004/80/ЕО от 29.04.2004 г. относно обезщетенията на жертвите на престъпления, която е транспонирана в България с приемането на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления (ЗПФКПП) в сила от 01.01.2007 г. Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти относно правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления е от голямо значение и за компенсацията на пострадалите за деяния, свързани с насилие основано на пола. Българската правна уредба все още не е хармонизирана с тази директива.
Сериозна пречка за прилагането в България на международното право и на правото на ЕС в тази област е липсата на признаване на полово базираната характеристика на тези деяния в нашето законодателство, където те не се разглеждат като проблем на равенството.
Главното средство за обезщетяване на вреди на пострадалите от престъпления е гражданският иск срещу извършителя, който може да се предяви в наказателния процес само в съдебната му фаза или отделно – пред граждански съд.
Финансова компенсация от държавата по Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления (ЗПФКПП) може да се търси само след приключване на наказателния процес и само ако пострадалият не е обезщетен по друг начин, по реда на специална административна процедура пред Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления към Министерство на правосъдието.
Финансова компенсация по ЗПФКПП може да се предостави само на жертви, когато са претърпели вреди от определени престъпления: 1. тероризъм; умишлено убийство; опит за убийство; умишлена тежка телесна повреда; блудство; изнасилване; трафик на хора; 2. престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група; 3. други тежки умишлени престъпления, от които са настъпили смърт или тежка телесна повреда. Обезщетяването по този закон е само за имуществени вреди.
От анализа на съдебната практика:
За целите на анализа по проекта са селектирани съдебни актове (присъди и решения заедно с мотивите), постановени по наказателни и по граждански дела в периода 2015 – 2021 г. и с които съдът се е произнесъл по същество относно наказателна и/или гражданска отговорност на извършителите за актове на насилие, основано на пол (сексуално насилие и следене) и домашно насилие (всички форми).
Общият брой престъпления от анализираните видове, по дела от общ и от частен характер – е 612. От тях в 184 случая пострадалите лица или не са предявили граждански искове за обезщетение на вредите в наказателния процес, или тези искове не са били приети за съвместно разглеждане от съда. Прави впечатление, че в почти всички тези случаи пострадалите не са били представлявани от адвокат в процеса. По няколко от анализираните случаи на подсъдимия са били повдигнати множество обвинения за престъпления от един и същи вид, извършени от него срещу множество пострадали и в такива случаи само малка част от пострадалите са предявявали граждански искове, което е станало чрез адвокатите им.
В 584 от посочените 612 случая извършителите са били мъже.
Само в 13 от разглежданите деяния извършителите са били напълно непознати за преките жертви. При останалите 599 случая данните от съдебните актове са показателни, че е имало история на отношенията, предишна или продължаваща лична връзка.
От общо 428 случая, в които пострадалите са предявявали граждански искове в наказателния процес, изцяло са уважени 116 иска и частично са уважени 221 иска.
От случаите, предмет на анализа, убийствата и опитите за убийства са общо 75 и от тях в условията на домашно насилие са 44.
Престъпленията, извършени в условията на домашно насилие са общо 164, от които заканите за убийство са 22, телесните повреди (различна степен) – 102.
Над половината от всички проучени актове на насилие са различни форми на сексуално насилие, включително изнасилване и блудство – общо 369. От тях случаи на блудство са 105, изнасилване – 95, опит за изнасилване – 10. В преобладаващата част от тях пострадалите са деца – общо 188, най-често на възраст под 14 години.
Присъжданите обезщетения при проучените случаи в огромното си мнозинство са такива за неимуществени вреди.
Някои изводи
Решението на пострадалите за търсене на обезщетение се оформя след процеса на относително възстановяване и след обстойно консултиране с адвокат, който би поел защитата им в такъв съдебен процес.
За да бъдат справедливо обезщетени вредите от такива актове, следва добре да се познава природата на основаното на пола насилие, факторите, които го обуславят и специфичните последици за пострадалите.
Правото на обезщетение би могло и следва да бъде обезпечено на максимално ранен етап след установяването на извършителя.
Какво следва
Във втората фаза на проекта и до края на 2022 година следват обсъждания на резултатите от изследването със специалисти от институции и неправителствени организации, формулиране на препоръки за по - нататъшни действия за промяна на законодателство и практики. Ще бъде изготвен наръчник с материали за обучение на специалисти и ще бъдат проведени семинари, с цел по - добра подкрепа на пострадалите от престъпления, свързани с насилие, основано на пола.
Резултат от дейността в тази фаза е подготовката на национален доклад, както и на сравнителен доклад по темата от адв. Албена Койчева - изследовател по проекта. Сравнителният доклад обхваща и обобщава информацията от националните доклади и на Чехия и Унгария.
В националния доклад за България, подготвен през 2021 година, са разгледани задълженията на държавата по националното, международното и включително европейското право за защитата на пострадалите от престъпения, свързани с насилие основано на полов признак, като домашно насилие, сексуално насилие, следене. Тези ангажименти на държавата са част от неотменимите задължения на държавата за превенция, защита на жертвите, преследване и наказване на извършителите, както и за осигуряване на компенсация за пострадалите лица.
Обезщетението за жертвите на насилствени деяния, основани на пол, е разгледано като решаващ фактор за процеса на тяхното пълно възстановяване и завръщане към живот, свободен от насилие.
В доклада са разгледани задълженията на държавата по Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените – CEDAW, както и по Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи - ЕКПЧ. Особено внимание се обръща на стандартите на ЕС, като Директива на Съвета 2004/80/ЕО от 29.04.2004 г. относно обезщетенията на жертвите на престъпления, която е транспонирана в България с приемането на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления (ЗПФКПП) в сила от 01.01.2007 г. Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти относно правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления е от голямо значение и за компенсацията на пострадалите за деяния, свързани с насилие основано на пола. Българската правна уредба все още не е хармонизирана с тази директива.
Сериозна пречка за прилагането в България на международното право и на правото на ЕС в тази област е липсата на признаване на полово базираната характеристика на тези деяния в нашето законодателство, където те не се разглеждат като проблем на равенството.
Главното средство за обезщетяване на вреди на пострадалите от престъпления е гражданският иск срещу извършителя, който може да се предяви в наказателния процес само в съдебната му фаза или отделно – пред граждански съд.
Финансова компенсация от държавата по Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления (ЗПФКПП) може да се търси само след приключване на наказателния процес и само ако пострадалият не е обезщетен по друг начин, по реда на специална административна процедура пред Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления към Министерство на правосъдието.
Финансова компенсация по ЗПФКПП може да се предостави само на жертви, когато са претърпели вреди от определени престъпления: 1. тероризъм; умишлено убийство; опит за убийство; умишлена тежка телесна повреда; блудство; изнасилване; трафик на хора; 2. престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група; 3. други тежки умишлени престъпления, от които са настъпили смърт или тежка телесна повреда. Обезщетяването по този закон е само за имуществени вреди.
От анализа на съдебната практика:
За целите на анализа по проекта са селектирани съдебни актове (присъди и решения заедно с мотивите), постановени по наказателни и по граждански дела в периода 2015 – 2021 г. и с които съдът се е произнесъл по същество относно наказателна и/или гражданска отговорност на извършителите за актове на насилие, основано на пол (сексуално насилие и следене) и домашно насилие (всички форми).
Общият брой престъпления от анализираните видове, по дела от общ и от частен характер – е 612. От тях в 184 случая пострадалите лица или не са предявили граждански искове за обезщетение на вредите в наказателния процес, или тези искове не са били приети за съвместно разглеждане от съда. Прави впечатление, че в почти всички тези случаи пострадалите не са били представлявани от адвокат в процеса. По няколко от анализираните случаи на подсъдимия са били повдигнати множество обвинения за престъпления от един и същи вид, извършени от него срещу множество пострадали и в такива случаи само малка част от пострадалите са предявявали граждански искове, което е станало чрез адвокатите им.
В 584 от посочените 612 случая извършителите са били мъже.
Само в 13 от разглежданите деяния извършителите са били напълно непознати за преките жертви. При останалите 599 случая данните от съдебните актове са показателни, че е имало история на отношенията, предишна или продължаваща лична връзка.
От общо 428 случая, в които пострадалите са предявявали граждански искове в наказателния процес, изцяло са уважени 116 иска и частично са уважени 221 иска.
От случаите, предмет на анализа, убийствата и опитите за убийства са общо 75 и от тях в условията на домашно насилие са 44.
Престъпленията, извършени в условията на домашно насилие са общо 164, от които заканите за убийство са 22, телесните повреди (различна степен) – 102.
Над половината от всички проучени актове на насилие са различни форми на сексуално насилие, включително изнасилване и блудство – общо 369. От тях случаи на блудство са 105, изнасилване – 95, опит за изнасилване – 10. В преобладаващата част от тях пострадалите са деца – общо 188, най-често на възраст под 14 години.
Присъжданите обезщетения при проучените случаи в огромното си мнозинство са такива за неимуществени вреди.
Някои изводи
Решението на пострадалите за търсене на обезщетение се оформя след процеса на относително възстановяване и след обстойно консултиране с адвокат, който би поел защитата им в такъв съдебен процес.
За да бъдат справедливо обезщетени вредите от такива актове, следва добре да се познава природата на основаното на пола насилие, факторите, които го обуславят и специфичните последици за пострадалите.
Правото на обезщетение би могло и следва да бъде обезпечено на максимално ранен етап след установяването на извършителя.
Какво следва
Във втората фаза на проекта и до края на 2022 година следват обсъждания на резултатите от изследването със специалисти от институции и неправителствени организации, формулиране на препоръки за по - нататъшни действия за промяна на законодателство и практики. Ще бъде изготвен наръчник с материали за обучение на специалисти и ще бъдат проведени семинари, с цел по - добра подкрепа на пострадалите от престъпления, свързани с насилие, основано на пола.
Публикувано от:
Български център за джендър изследванияСходни публикации
20 ноември 2024 г.
Self care club за родители с Фондация Мама има работа
Заповядайте на първото арттерапевчитно ателие за родители Self Care Club, което фондация Мама има работа има удоволствието да
20 ноември 2024 г.
Протестно шествие „Нито една повече!" в Пловдив
На 25 ноември, Международния ден за елиминиране на насилието над жени, в гр. Пловдив ще се проведе протестното шествие „Нито
18 ноември 2024 г.
Няма друго бъдеще освен феминистко: 20 години подкрепа за правата на жените в България, 20 години БФЖ
„Няма друго бъдеще освен феминистко!“. Това сподели една от участничките по време на международната конференция „Феминизмът е