КЛЮЧ unplugged: Как да говорим с радикализирани хора? (видео)

„Какво му става?! Сякаш не е същият човек!“ е реакция, която става все по-честа в последните години на продължаваща пандемия, последвана от война в Европа. За много хора е изненадващо и неразбираемо защо познати, приятели, а често и близки изведнъж започват да изразяват крайни и шокиращи мнения.

В разговор с Александър Куманов от фондация „Четиридесет и две“ в поредното издание на КЛЮЧ unplugged психологът Слави Стоев, и водещ в подкаста Естествен Интелект пояснява, че причините хората да се ангажират с каузи са разнообразни: ценности, емоционални потребности, желание да инвестират в околния свят, за да се чувстват добре, усещането за смисъл и сила, породени от способността да правиш нещо, в което вярваш, търсене на идентичност.

Всяка идея или кауза има и своята противоположност. Но съществува и една централна точка, която ги свързва и от която и двете противоположности могат да се разглеждат в множество аспекти. Отдалечаването от тази централна позиция към един от двата полюса представлява радикализация. Обичайно понятието се свързва с политически екстремни идеологии, но тук тя се разглежда извън този контекст и най-вече в ежедневното й проявление. „Всеки от нас се движи извън този център към някой от полюсите“, отбелязва Слави, „за да определи за себе си кое е добро и кое е лошо, да може да взема решения“.

Особеност на радикализацията е, че тя е процес, който започва на интелектуално ниво като неспособност да приемеш мнение, различно от твоето. В следващия етап обаче неприемането става емоционално и опонентът ти вече не само не е прав, но той престава да бъде човек. Това е моментът на дехуманизация, в който отъждествяваш човека с когото спориш с вярванията му и той се превръща в носител на злото. Последната стъпка е убеждението, че са оправдани всякакви действия към него, защото той е загубил човешкото в себе си.

Слави Стоев отбелязва, че социалните мрежи, които нормално са пространство за „намиране на своите“ и споделяне на ценности, задоволяват отчасти емоционалната ни потребност за принадлежност. Те обаче дават и възможност за ригидно затваряне в една истина и раздухват процеса на радикализация като пожар, който обхваща големи групи от хора и поляризира обществото.

Профилът на хората, които лесно се радикализират, е лесно разпознаваем, макар и нееднозначен. Сред тях са вътрешно нестабилните, гневни, неудовлетворени хора, които се нуждаят от емоционално задоволителна принадлежност и идентичност. Колкото по-силна е тази потребност, толкова по-верни последователи на някаква група могат да станат – идеологическа, религиозна или ценностна. Радикалните идеи са особено привлекателни за тях, защото дават измамно достоверни обяснения – някой друг е виновен, има световен злодей или конспирация. Този тип хора приемат определена външна идея, която да им покаже кои са и къде принадлежат. Така тя става екзистенциално важна, но е възможно да се замени с нова – явление, което наблюдаваме в политическия живот, когато хора променят рязко политическа принадлежност и каузи.

Възможен ли е разговор с радикализирани хора, безопасен ли е и до какво води? Преди всичко такъв разговор е труден, защото обикновено е конфликтен, а хора в конфликтна ситуация трудно променят убеждения, основани на ценности. Съветът на Слави Стоев е да решим какво искаме да постигнем с този разговор, защо е важен за нас, какво време и енергия можем да вложим в него. Основният ни подход е да разберем опонента си като човек и какво стои зад убежденията му, да не го дехуманизираме, да имаме търпимост и отвореност. Аргументиране чрез факти не работи при крайни радикалисти, защото те имат свои факти и всичко друго възприемат като лъжа и манипулация. Можем да дадем нашата перспектива към ценностите на опонента и да покажем, че те работят против него. Има и червена линия, която не бива да преминаваме и тя е да толерираме различия помежду ни, които водят до вербално, емоционално или физическо насилие. Важно е и поведението ни в такъв разговор –  да го водим с достойнство, компетентност, емоционална овладяност, чувство за хумор и здрав разум, да знаем кога да спрем, да разпознаем мнение, които си струва да бъде оспорено и да го разграничим от поведението на целенасочен провокатор (т.н. трол), винаги да се фокусираме върху човешкия аспект на темата.

Когато говорим с радикализирани хора, то не е, за да пречупим опонента и да наложим мнението си, а да заявим публично разбирането си за света. Това е процес, в който договаряме какво общество искаме да бъдем, с какви ценности, да заявим нашата истина – процес, в който търсим социален консенсус.

Тези разговори имат и един особено важен аспект – нашата собствена радикализация. Тя идва, когато решим, че опонентът ни е лош, защото вярва в нещо, в което ние не вярваме. Когато човекът срещу нас стане позиция, а не човек, тогава идва радикализацията и за двама ни. За да се запазим от радикализиране на собственото си мнение, трябва да се запитаме какво стои зад радикалната идея, какъв страх и каква емоционална нужда. Да видим кой интерес, коя ценност, коя емоционална потребност е засегната в този човек, че той се е радикализирал. И да не забравяме собствените си нужди в този разговор.

В ежедневието ни проявите на радикализация стават все повече. Те се увеличиха рязко в периода на пандемията и на войната, но някои съществуват от години. Отношението на държавата и нагласите на обществото към гражданския сектор са пример за „хронична“ радикализация. Слави Стоев я разпознава в усилията на държавата да дискредитира и омаловажи гражданския сектор, да атакува чрез фалшиви новини, защото вижда в него естествена конкуренция в общественото управление, а в успехите на гражданските организации открива собствените си дефицити като в огледало. Лицата на хората в гражданските организации остават малко познати за общество, което е поляризирало мнението си, напр. в екстремни ситуации като грижата за бежанците от Украйна, когато целият граждански сектор реагира професионално и адекватно и така компенсира колебливата позиция на държавата.

КЛЮЧ Unplugged е част от проект „Какво можем заедно“, реализиран от Фондация Дарик в партньорство с Фондация „Четиридесет и две“ и Фондация ПАЦЕП и с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg). Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик, НПО портал и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

#власттанагражданите