Властта на гражданите: Няма прекалено малка помощ! (аудио)

Една реплика остава в съзнанието от този разговор – „Бежанците ни помагат да се преосмислим като хора“. Като че ли неочаквано, след две години пандемия, в която обществото се поляризира и хората загубиха вяра, че могат взаимно да си помогнат, да правят нещо заедно и чакаха помощ отвън, войната в Украйна предизвика вълна от искрена грижа, съчувствие и най-вече действия в помощ на потока от бежанци в България.

Инициативата на Анна Стоева „И тук сте вкъщи“ е далече от професията й на фотограф и документалист, но интуитивно отговаря на нуждите на хилядите бежанци у нас, а също и на хората, които се опитват да им помогнат. Идеята й е да се съберат в една карта бизнес организации от цялата страна, които вече помагат на бежанците. Картата е в Google maps и показва повече от 160 обекта и каква помощ предлагат. Картата се запълва непрекъснато, а търсенията в нея са вече над 25 хиляди. Анна допълва, че целта е по този начин да се създаде мрежа от организации, която задържа бежанците в нормалния живот тук. Надеждата й е тази мрежа да устои до края на войната, усилията да не прегорят в началото. Вече могат да се видят жълто-сините стикери с надпис „И тук сте вкъщи“ на много бизнес организации в София и страната, които са част от тази инициатива. Според Анна не е нужно бизнесът да страда, а да прецени с какво и доколко може да помогне – малки отстъпки, безплатен час на седмица - няма прекалено малка помощ. Целта е бежанците да се чувстват приети. Сега всички заедно, целият граждански сектор „удържа фронта“, защото държавата се проваля в тази ситуация. В момента се търсят бизнес организации в Бургас и Варна за включване в картата, както и организации, предлагащи всякакви занимания за деца. Анна споделя нещо лично – тя е родена в Москва, дядо й е украинец, а баща й е българин. Тя знае, че за мъжете, които се бият в Украйна, е огромно облекчение, че за жените и децата им има кой да се погрижи.

Желанието да направиш „нещо свое“ в общия поток от грижа за бежанците води Теодора до това да се превърне от учител по история в учител по български език в едно необичайно място – Salted cafe в София. Кафенето престава да работи като такова по време на пандемията и сега там Теодора преподава на украински деца и техните майки. За всяко занимание се събират около 40 души. Теодора постепенно развива идеята и допълва уроците по български с художествени занимания, малки подаръци за децата и почерпка в края на всеки урок, за която помагат нейни бивши ученици. Още една спонтанно възникнала мрежа! Теодора разказва, че с бежанците се общува много лесно, защото са много открити. Въпреки че идват от най-горещите точки на войната, те споделят много сдържано ужаса на преживяното, не си позволяват отпускане. Тяхното поведение помага на Теодора да се справи със собствените си емоции и ужас от войната. „Невероятен дух имат тези хора!“, казва тя, „Уроците са уроци и за нас“. Част от тях искат да останат в България, други мислят за връщане, но споделят, че учат езика, „защото ви го дължим, за отношението, което получихме към себе си.“ Много от тях са смятали, че скоро ще се върнат в Украйна, но вече не говорят за това. Теодора е деликатна и не пита за нищо друго освен за имената и възрастта на децата.

Много от бежанците успяват да вземат и домашните си любимци, разказва д-р Бобадова, и за тях са необходими храна, грижи, лечение. Дни след началото на войната клиниките „Добро хрумване“ заедно с Animal Rescue правят кампания за събиране на храна за животните бежанци. Кампанията е през социалните мрежи и е много успешна, хората реагират светкавично и с топлина. Клиниките „Добро хрумване“ имат добра социална политика и сега предлагат на бежанците, успели да вземат и домашен любимец със себе, си безплатни прегледи, някои тестове и диагностични процедури, а медикаментите и консумативите са с отстъпка.

Въпреки общата вълна от съчувствие и грижа за бежанците има хора, които са недоволни от присъствието им тук и дори от това, че са успели да спасят и домашните си любимци. Д-р Бобадова коментира, че недоволните не са повече, а са по-шумни. За нея това са хора, които не могат да разберат какво се случва с бежанците, нямат емпатия, хора със сериозни емоционални и морални проблеми. „Хората трябва да се успокоят в сърцата си, никой не ги заплашва, нито тях, нито живота им“, казва тя.