„Дезинформация по време на война“

На 12 май (четвъртък) се проведе публична дискусия на тема „Дезинформация по време на война“, част от осъществявания в продължение на години форум „Глобални въпроси“. Форумът е инициатива на Дружеството за ООН в България и представлява поредица от събития, посветени на актуални и значими теми. Тазгодишната инициатива е първата в присъствена форма след избухването на пандемията от Ковид 19 и се проведе със съдействието на Чешкия център в София, който бе и домакин на събитието. Дискусията се фокусира върху проблема за фалшивите новини в контекста на войната между Русия и Украйна. Събитието успя да привлече интереса на различни групи хора, като сред присъстващите се открояваха както студенти, така и доказани през годините специалисти в областта на журналистиката. Модератор на събитието бе политологът Мариян Карагьозов, а в панела участваха Димитър Кенаров, доц. д-р Ралица Ковачева и д-р Илия Вълков, които пречупиха обсъжданата тема през призмата на своя опит и на достъпен език обясниха на участниците съществото на дискутирания проблем.

Събитието бе открито от модератора Мариян Карагьозов, който понастоящем работи в Института за балканистика към БАН и е главен редактор на медията на Дружеството за ООН в България. Той подчерта важността на обсъжданата тема и заяви, че в днешно време всеки от нас може лесно да разпространява и получава информация чрез социалните мрежи, което стои в основата на някои неблагоприятни тенденции – поява на фалшиви новини и атаки срещу научния консенсус, зад които често стоят корпоративни интереси.

Първият панелист, който представи своята позиция по темата, бе Димитър Кенаров. Той е есеист и журналист на свободна практика и през годините е посещавал някои от най-горещите точки на планетата. В изказването си г-н Кенаров разказа за престоя си в Украйна през март и за посещението си в историко-географската област Бесарабия, която е привлякла вниманието му в различни аспекти. Журналистът сподели, че регионът се намира извън „горещия център“ на военните действия и е рядко посещаван от западни репортери. Въпреки това, смята Кенаров, е важно да бъдат чути мненията на хората там и да се види една по-нестандартна гледна точка за войната в Украйна. Журналистът посочи, че в област Бесарабия живее голямо българско малцинство и е важно ние като българи да знаем какво мислят и как живеят нашите сънародници там.

Димитър Кенаров сподели, че Бесарабия е като цяло по-русофилски настроена област и въпреки че много от хората са загубили симпатиите си към Путин след началото на войната, все още има немалко жители на селата в региона, които вярват на Кремъл и заемат позиция, различаваща се от общоприетата в Украйна, което създава разделение в украинското общество. Кенаров си обяснява това със силата на медийното влияние и на феномени като фалшивите новини и пропагандата. Причината за тези настроения може да бъде открита във факта, че из селата в Бесарабия все още масово се гледа руска телевизия, нелегално прихващана от чуждестранни сателити и канали. Това ясно показва как медиите могат да поддържат определени гледки точки и настроения, в случая в полза на Русия. По думите на Димитър Кенаров, този аспект от конфликта, макар и често пренебрегван от големите медии, е от голямо значение за по-пълноценното интерпретиране на медийното влияние върху населението. Журналистът твърди, че за да бъдат неутрализирани негативните страни на това влияние, хората трябва да бъдат много внимателни с информацията, с която боравят, и да наблюдават събитията в по-широк план.

Вторият панелист, който изрази своята гледна точка по въпроса, бе д-р Илия Вълков, който съчетава практиката си на журналист с академичната си работа в УНСС. Той е репортер и коментатор в различни български радио и телевизионни медии и е член на Управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти в България. Запитан как може да бъде подобрено качеството на медиите, той подчерта, че темата е многопластова и този казус е изключително труден за решаване. Специалистът изрази виждането, че един от съвременните проблеми се крие в това, че целият свят се е побрал в мобилните телефони. Ние все по-често разчитаме на тези устройства за сметка на собствената си памет и критично мислене, което усложнява адекватното осмисляне на съвремието. Като друг проблем д-р Вълков посочи наблюдаваната след икономическата криза от 2008 г. тенденция на съкращаване на различни ресори в авторитетни медии и последвалото уволняване на талантливи журналисти. Преподавателят в УНСС даде за пример области като фотографията и международните новини, в които много медии вече не могат да си позволят голям набор от специалисти. Подобни ограничения създават сериозни проблеми пред пълноценното разпространение на важна информация. За финал на изказването си д-р Вълков акцентира, че в последните години пред журналистите възниква едно ново предизвикателство – те трябва да проверяват достоверността на информацията, публикувана в социалните мрежи, например от инфлуенсъри, влогъри и др.

По този начин д-р Илия Вълков направи препратка към дейността на последния участник в панела – доц. д-р Ралица Ковачева. Тя е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) в Софийския университет и работи като главен редактор в платформата Factcheck.bg, която се занимава с проверка на достоверността на факти. Подобно на Димитър Кенаров, доц. д-р Ковачева също разгледа дискутираната тема през призмата на случки от своя живот. Преподавателят в СУ разказа за професионалния си път в БНТ по време на войните в бивша Югославия и по какъв начин социалните мрежи влияят върху нашите възприятия и разбирания за случващото се около нас. Специалистът подчерта, че войната в Украйна е първият подобен конфликт, който в такава огромна степен е отразяван от социалните медии. Доцент д-р Ковачева нарече този съвременен метод на комуникация “инструмент за целенасочено манипулиране на хората”. Тя допълни, че в рамките на демократичните общества все по-често можем да наблюдаваме употребата на фалшиви новини и дезинформация с политическа цел.

В края на изложението си доц. д-р Ковачева бе запитана какво различава класическите медии от социалните мрежи. Тя обясни, че при традиционните медии работят редактори, професионални журналисти, които се подчиняват на етични и законови правила, докато в социалните медии всеки сам преценява какво да качва и рядко се подчинява на подобни комплексни правила. Действията ни в социалните мрежи са само наша лична отговорност, а медиите трябва задължително да допускат проверена информация, основана на валидни, рационални аргументи. Традиционните медии трябва да разграничат кое са факти и кое са мнения, да използват платформи за проверка на фактите и да отсяват фалшивото от истинското.

Последната част от събитието беше отворена дискусия – модераторът даде на всеки участник по две минути за въпроси и коментари върху изложението на панелистите. В дискусията се включиха както студенти първокурсници и представители на Дружеството за ООН в България, така и Мария Нейкова, дългогодишен преподавател във ФЖМК, която сподели с младите си колеги малка част от своя богат опит. Бе обсъден въпросът как панелистите виждат бъдещето на журналистиката. Димитър Кенаров заяви, че не е оптимист и постави под съмнение бъдещето на журналистическата професия. Той смята, че вярата в авторитетите е значително отслабена, защото вече всеки човек може да бъде своя собствена медия. За финал журналистът каза, че се опитва да се информира от възможно най-различни източници и че за настоящия военен конфликт получава информация както от украински, така и от руски източници.

Тримата панелисти достигнаха до извода, че дискутираният проблем е изключително сложен и многопластов и е трудно да бъде открито еднозначно противодействие на дезинформацията. Специалистите се обединиха около твърдението, че проверката на фактите, използването на различни източници и отразяването на възможно най-много гледни точки би могло да допринесе за смекчаване на влиянието на фалшивите новини както в контекста на войната, така и върху съвременното общество като цяло.