Властта на гражданите: „Да имаме смелостта да бъдем себе си, да заявим кои сме!“ (аудио)

Въпреки значителната еволюция на съвременните общества, страхът, неприемането, омразата и агресията към хората, различни от мнозинството, продължават да са по-скоро правило, отколкото изключение. Невронауките поясняват, че страхът и отхвърлянето на непознатото и различното се дължат на липсата на информация, от която мозъкът се нуждае.

Кои са различните? Хората с различен етнос, цвят на кожата, с различна полова идентичност и сексуална ориентация, хората с увреждания, бежанците, чужденците, преселниците, хората с различна от нашата религия. Списъкът е дълъг. Какво знаем за тях и за живота им в обществото? Димитър Богданов и Радослав Стоянов разговарят за най-голямото и вече традиционно събитие в защита на правата на хората с различна полова и сексуална ориентация – София Прайд.

Преди 15 години той започва със 150 души, днес участниците са около 15 хиляди. Целта на първия Прайд, състоял се преди 38 години в Ню Йорк, е да покаже лицето на различните хора, да ги направи видими, да обърне вниманието на обществото към правата и нуждите им и да намали агресивността към тях. Радослав пояснява, че това, което може да ограничи агресията към ЛГБТ общността, е атаките срещу нейните членове, нападенията и убийствата да бъдат включени в Наказателния кодекс като престъпления от омраза на основата на полова и сексуална идентичност. В момента тези престъпления се определят като хулиганство и присъдата е лека, а агресията остава ненаказана. Европейският съд по правата на човека в Страсбург разглежда дела и от България като делото за убития студент Михаил Стоянов. Съдът постановява, че българските власти трябва да приведат вътрешната си правна уредба в съответствие с Европейската конвенция за правата на човека. Те трябва да включат в Наказателния кодекс наред с престъпленията от омраза на религиозна и расистка основа и тези на основата на сексуална идентичност, за да бъде признавана тежестта на деянието. Българските власти обаче рядко се съобразяват с тези решения. В случая с издаването на документи за самоличност на бебето Сара на семейство с две майки, Софийският съд признава решението на европейския съд и нарежда на общината в Панчарево да издаде документи за самоличност на детето. Кметът на общината отказва и обжалва решението на съда, страхувайки се от обществено недоволство.

Радослав допълва, че в страната има активна пропаганда срещу бежанците, т.нар. джендър идеология, войната в Украйна и др. София Прайд говори за всички тези теми, за престъпленията от омраза към различните хора. Димитър пояснява, че липсва диалог между неправителствените организации и законодателната власт. Петицията, направена от няколко граждански организации за промяна в Наказателния кодекс, дори няма на кого да се връчи. „Има преграда между нас“, казва той, „защото темата се използва политически срещу ЛГБТ общността, вкарва се в политическата пропаганда и се използва популистки.“

Десислава Григорова е един от организаторите на софийския прайд и разказва колко трудно е било началото със силна агресия от националистически групи. Тя смята, че стигмата върху ЛГБТ общността е все още силна, но има и положителни промени, напр. подкрепа от компании, дипломати и политици, има вече и информация и ресурси в помощ на семействата, чийто близки са част от ЛГБТ общността. „Ще продължим да израстваме в разбирането си за хората около нас,“ казва тя и допълва, че София Прайд също расте и вече е европейски прайд. Димитър разказва за младите доброволци в прайда, чиито родители участват в контра протести, и за поколенческите различия. Той смята, че е важно ЛГБТ тематиката да е част от младежките инициативи, защото младите поколения вече имат по-зрели разбирания. Според Димитър политиците се страхуват да се свържат с тази тема така, както е в други страни по света, където на прайда присъстват политици и кметове. Все пак има промяна, според него, защото на миналогодишния прайд са били политици, които сега са в изпълнителната власт. Радослав смята, че отсъствието на софийския кмет от прайда е странно, защото позициите на прайда отговарят на основните човешки права, записани в Конституцията и европейските договори. „Защо ни е страх да защитим хора в България, които са жертви на дискриминация?“, пита той. За Радослав и Димитър прайдът дава увереност, кураж и подкрепа да бъдат самите себе си. Димитър пояснява, че посланието тази година „Горди да бъдем“ е гордост от това, че искат законност, че искат България да се развива напред, че искат да отстояват правата си. „И това е валидно за всички“, казва той, „Прайдът е за всеки.“

ххх
Предаването е реализирано в рамките на проект „Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg) по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Проектът се изпълнява от Фондация Дарик в партньорство с Фондация 42 и НПО Портала. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик, НПО портал и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
#власттанагражданите.