КЛЮЧ Unplugged: Как да овладеем войната по пътищата (видео)

Инцидентите по пътищата в България са нещо постоянно и нестихващо. Освен отделните държавни звена, главна роля в овладяването им играят и българските граждани, защото всички са участници в пътното движение – и шофьорите, и пешеходците, и колоездачите.

Роля има и Българската асоциация на пострадали при катастрофи (БАЗК). Организацията е една от малкото, работещи за превенция на катастрофи. Поддържа гореща телефонна линия – 0700 17 112 – която подпомага пострадали по пътищата, провежда информационни кампании, осигурява психологическа подкрепа на нуждаещите се, защитава публични позиции, работи с институции и пр.

„Създадохме организацията преди 16 години, провокирани от едно среднощно телефонно обаждане, в което ми съобщиха, че моят баща е катастрофирал. Пътуваше до морето в летен и дъждовен ден. Тогава нямаше магистрала „Тракия“ и някъде в района на Сливен се бе ударил челно с тир. От болницата ни казаха, че следва ампутация на ръката и крака му и ни посъветваха да се подготвим за най-лошото. Той забранил на лекарите да му направят ампутация. С брат ми отидохме, взехме го с една линейка и го прибрахме в Пловдив, където се възстановяваше с месеци. Сега е жив и здрав.
След този разтърсващ инцидент осъзнахме, че хората има къде да се учат да шофират, но няма къде да се учат какво се случва след катастрофа. За съжаление, във всяко българско семейство има пострадал. Няма кой да отговори на въпроси, като какво се случва след катастрофата, какви са ни правата като пациенти в болницата, какви са процедурите пред Пътна полиция, какви са съдебните процедури, какви са последствията за психиката“, разказва Владимир Тодоров – председател на БАЗК в изданието на КЛЮЧ Unplugged с водещ Александър Куманов от Фондация „Четиридесет и две“.

Освен че работи за намаляване на катастрофите, екипът на БАЗК се включва и когато такава се случи. Съдействат, съветват и помагат във всяка сфера, най-вече медицински познания, психологическа подкрепа и правни услуги. Според Владимир Тодоров основните проблеми, свързани с ПТП, са инфраструктурата, подготовката на водачите, санкционната политика на държавата, законодателството, технологичните мерки, които могат да се приложат, но не се прилагат, неотговарящите на действителността медицински прегледи за подновяване на разрешителното при възрастни хора и др.

Важна тема е и безопасното придвижване на деца. „Всяка година на 15 септември една класна стая остава празна. Всяка година поне 30 деца са убити на пътя, като  70% от тях са загинали вътре в автомобилите, а не по улиците. Затова и усилията ни да накараме родителите да разпознаят ползите от това децата да бъдат в детски столчета и/или с колани са наистина мисионерски“, обяснява Владимир.

Предвидена е глоба за деца, които не са с колан или седалка, но проблемът е с контрола. Законите също се променят тромаво и непрофесионално, без допитване до специалисти. Така се получават недомислици като допускането през зимния сезон да се кара с летни гуми с 4 мм грайфер. България губи 2 млрд. лева годишно от пътни инциденти. В същото време парите, които се отделят за превенция, са нула. Глобите на КАТ се равняват на около 80-100 млн. лева годишно. Над 6 години не може да се вземе решение парите от глобите да се вкарат в превенция.

Преди две години 15 неправителствени организации се събират и се срещат с тогавашните кандидат-управляващи. Провеждат дискусия, от която извеждат 10 приоритетни точки и стигат до консенсуса, че ако станат депутати, ще работят по точките. Към днешна дата нито една от тях не е изпълнена.

Що се касае шофьорските курсове, 70% от сектора е сив.

„По правилник курсът включва 31 часа кормуване. Но тъй като в сивия сектор фирмите са некоректни, философията им към курсистите е: „Ти си дошъл при мен да ти уредя книжка, не да те уча. Ти ще се научиш сам“. Нищо, че не е карал по магистрала, в дъжд, по тъмно и т.н. Когато се подхожда с такава идея, човек минава изпита, но става бъдеща жертва на пътя.
Наскоро се пое една добра инициатива да се изследва в кои автошколи са били причинителите на ПТП-а. Какво се случва с тази информация после обаче, не е ясно. Тук отново се вижда безхаберието на Министерството на транспорта и на Автомобилна администрация за това, че те не създават система, която да контролира бранша и допускат на пътя да излизат неподготвени млади хора“, допълва председателят на БАЗК.

Видеонаблюдението в страната е разделено на няколко системи. Всяка община има видеонаблюдение по светофарите. Ако тези камери се обединят в общо видеонаблюдение, използвано от Пътна полиция, няма да е необходимо да се подават сигнали от гражданите, а служителите на сектора сами ще виждат нарушенията и ще изпращат патрули.

Вижте и чуйте целия разговор по темата: