Властта на гражданите. Изкуството се изправя срещу стереотипите (аудио и видео)

Някои теми са трудни за разговор и тогава думите не свързват, а разделят. В обществото ни разговори за съдбата на т. нар. „невидими“ хора, изолирани в свои общности, са обичайно избягвани. Предпочитаме да не говорим за ромите, за хората с различна сексуална ориентация, за бежанците. Едно от малкото пространства, в които те стават видими, е това на изкуството.

Ана Алексиева разказва за WESEUM, музей за емпатия и споделен опит. Експонатите в музея са лични предмети на 45 души, които са свързани с чувството за щастие или тъга на притежателите си. Всеки предмет е обгърнат от лична история. Щастливият предмет на Михаил Мишев е гривна с ромско знаме, която не сваля и свързва с устойчивостта на своята общност, запазила се хилядолетия по света. Тъга му носи униформата от гимназията – заради негативната енергия, дискриминацията, заплахите за живота му, с които се е сблъсквал в този период.

Заедно с WESEUM петима млади режисьори създават пет късометражни филма „По-силни от думите“. Всеки от тях е без думи и носи послание за надежда. Според Ана наистина е необичайно да се противопоставиш на езика на омразата и стереотипите без думи, защото те намират силен израз тъкмо в речта. Изкуството обаче може да предизвика емоции и действия, по-силни от омразата и отхвърлянето. Слава Дойчева е един от групата режисьори и споделя, че се е включила в инициативата на „Fine Acts“, защото смята, че е рядка и важна платформа за трудни разговори със средствата на изкуството.

Ана допълва, че форматът на WESEUM позволява на маргинализираните общности да контролират наратива за себе си в обществото, как са представяни и как изглеждат. Изложените предмети и безмълвните филми предизвикват общочовешки емоции, които позволяват да възникне естествена връзка с отхвърлените и омразни членове на обществото. Екипът на „Fine Acts“ възприема с благодарност работата си с тези три общности и доверието, с което са приети, както и сътрудничеството с организации като „Каритас“, „Билитис“ и „Deystvie“.

Михаил споделя, че участието му в WESEUM му е показало колко е трудно да говориш като представител на една общност, защото тя е многолика, но също и защото дискриминацията и игнорирането са толкова повсеместни и дълбоки, че е трудно да осъзнаеш какво точно те прави тъжен.

Михаил въвежда и още една тема – социалната мимикрия, която позволява на членове на отхвърлени общности да избягват да се припознават като такива, за да запазят социален статус или привилегии. Той смята, че изкуството би могло да промени нагласите на такива хора.

За Слава да правиш социално изкуство е естествено. В изкуството си тя говори за собствената си истина и с личния си опит като член на маргинализирана общност.

Ана допълва, че хората на изкуството са принципно по-смели и по-активни в изразяването на позиция. Част от тези, които избягват трудните теми, не се чувстват компетентни и имат нужда от контекст и данни. За Ана изкуството може да промени стереотипното мислене, като повлияе на гледната точка или на нагласата на един човек или като даде му още една гледна точка. Тя добавя, че всички техни проекти задължително носят надежда, защото тя е, която прави промени.

WESEUM и петте филма без думи могат да бъдат видени в You Tube канала на  „Fine Acts“.

ххх

#власттанагражданите.