Властта на гражданите. Усилието за правата на един е ключ към правата на всички (аудио)

Все по-често се сблъскваме с истории, които искаме да забравим. Истории за насилие, дискриминация, хомофобски атаки. Като общество те ни поляризират, затваряме очи и ги избягваме. За най-старата правозащитна организация в България – Български хелзинкски комитет – те са ежедневие и причина за съществуването на организацията.

Надежда Цекулова разказва как работи БХК – като следи за нарушения на човешките права, предоставя правна защита и се застъпва активно за пострадалите. Ролята на програмата на БХК за кампании и комуникации е да говори за това какво са човешките права, за състоянието им в България, да припомни нашата отговорност за собствените ни права и тези на съгражданите ни. Работата на Надежда в БХК идва като продължение на каузите, които години наред поддържа като журналист в областта на здравеопазването, социалните и човешки права. Велислав Ковачев идва в БХК след правно образование в Холандия и опит в администрацията на ЕС с ясното желание да работи в правозащитна организация в България.

Двамата коментират общественото отношение към БХК, което е полюсно. Надежда пояснява, че разбирането за човешките права и нарушаването им драматично се е променило в последните десет години. То е било особено важно и актуално при влизането на страната в ЕС, но след това е имало рязка деградация и след 2013 година става особено трудно да се защитават непопулярни каузи в поляризирано общество. БХК защитава групи, които винаги са били маргинализирани и свързани с негативни стереотипи. В този смисъл е нормално враждебното отношение към тези групи да се прехвърля и към организацията, която защитава правата им. Проблем е, че хората осъзнават бедственото положение с човешките права едва когато те самите станат жертва на дискриминация или насилие. Темата за полицейското насилие, например, става актуална, когато отидем на протест и ни бият. Тогава чуваме, че повечето задържани от полицията роми са обект на по-често и по-голямо насилие, отколкото българите. На хартия всички български граждани имат еднакви права (граждански и човешки). В реалността държавните институции се държат дискриминативно. Затова и организации като БХК имат работа. Защото държавата не припознава правата на човека като основна ценност и принцип на управление.

Едно от най-честите обвинения към БХК е, че организацията не защитава еднакво маргинализирани групи и обикновеното гражданско мнозинство. Надежда пояснява, че причината БХК да избира ключови случаи е, че те могат да създадат съдебна практика. Организацията защитава хора, които не могат за защитят сами правата си, и в този смисъл е глас на тези, които са отритнати отвсякъде. Това е неприятна роля, но е път към защита правата на мнозинството.

Велислав коментира, че повечето хора не познават правата си, не знаят как да ги отстояват и така допускат да се случват нередности. Правата обаче идват с ограничения и задължения. Правата не позволяват всеки да прави каквото си иска. За Надежда най-актуалното и емоционално възприемано право в момента е свободата на изразяване. Това не означава всеки да говори каквото си иска или в медиите да се представят всички гледни точки, защото някои от тях са израз на открито агресивни, дискриминационни и хомофобски практики и разбирания. Тя дава пример с медийното отразяване на ковид пандемията с даване на гласност на всички гледни точки, дори и на най-реакционните и нереалистични, което на практика постави в риск здравето на хората.

В някои случаи за БХК е трудно да намери правни аргументи за защита на нарушени права. Пример за това е дистанционното обучение на учениците по време на пандемията и невъзможността на юристите на БХК да намерят аргументи и да осъдят държавата. Велислав добавя, че в подобни случаи, ако няма решение на национално ниво, може да се търси на европейско.

Надежда и Велислав разказват за кампанията, посветена на 30 годишнината на организацията и търсенето на нови комуникационни канали, ориентирани към младите хора. Видеоклип води към страница с разказани 17 истории за правата на човека, за хора с увреждания, за етнически малцинства, за право на мирно събиране и др. Подкаст, който е планиран отдавна, но осъществен сега, позволява организацията да говори по-човешки и достъпно. Особено успешен е епизодът за правата на раждащата жена. Новите комуникационни подходи позволяват да се говори по конкретни теми, за конкретни хора с конкретни проблеми. Резултатите се добри и въздействието е значително. Използването на Instagram и Linkedin също биха могли да дадат възможност за достъп на млади хора до дейността и принципите на работа на БХК.

Надежда завършва разговора с определението на свой колега за човешките права – „Правата на човека са съвкупност от характеристики, които ни дават човешко достойнство. Ако отнемем права, отнемаме достойнство“. Това разбиране дава смисъл на работата на БХК


ххх

#власттанагражданите.