Количествено изследване на полово – ролевите стереотипи, нагласи към домашното насилие и взаимоотношения в семейството към настоящия момент в България.

Към финализиране е обобщението на резултатите от проведени през 2022 г. количествено и качествено изследване на полово – ролевите стереотипи, нагласи към домашното насилие и взаимоотношения в семейството към настоящия момент в България. Изследванията се реализират от Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ в партньорство с  Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий” по проект: № ACF/817 - „Социалнопсихологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етнопсихологическите особености спрямо европейските ценности и политики.”, който е финансиран от Исландия,  Лихтенщайн и Норвегия, по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.

Количественото изследване обхвана 2800 лица, по 100 от всяка област на страната. Като интересен резултат може да се отбележи, че възприеманото насилие в най-голяма степен се свързва с физическото насилие. По-голямата част от типовете насилие се възприемат като нормални взаимоотношения между партньори, което води до повишена  толерантност към насилието.

Важен извод от изследването е, че насилието над мъже се повишава с течение на годините. Само за последната година то се е повишило с 6%.

Изследването показва, че за да се ограничи и противодейства на домашното насилие е необходимо да се работи в насока превенция и интервенция. Едва 50% от изследваните лица са с действително негативно отношение към насилието. Включително хората, които са преживели насилие са толерантни към проявите.

Определени са области в страната, в които е повишава толерантността към насилието – това са райони с понижен икономически растеж и етнически особености. При жените по-рано се утвърждава толерантността – тя стои стабилна в юношеска и след юношеска възраст. При мъжете се утвърждава значимо след 30 годишна възраст, след като са налице условия за „задомяване“, за връзка.

Най-трудно, като насилие, се разпознават контрола и преследването. Всъщност те се възприемат като част от семейните взаимоотношения. Относно полово-ролевите стереотипи разпределението е ясно – жената отговаря за дома и семейството и това е очаквано, а насилието/преследването/тормозът следва да бъде възприеман като нещо лично, което се обяснява и от народопсихологията, съответно не следва да бъде споделяно.

Образованието е фактор по отношение на нагласите, толерантността и полово-ролевите стереотипи спрямо домашното насилие и насилието основано на пола. Като препоръка от страна на анализаторите е важно говоренето и представянето, „социализирането“ на проблема, тъй като в голяма степен „нормализирането“ му е водещият фактор за бездействието от страна на жертвата.