Властта на гражданите: възможни ли са честни избори? (аудио)
18 януари 2023 г.
![Властта на гражданите: възможни ли са честни избори? (аудио)](/uf/news/2023/01/18/4046308744/e58-podcast-kauza-s-glas-lice.jpg)
Текстът представя акценти от разговора в поредния епизод на предаването „Властта на гражданите": „Обединение за честни избори“ ще работи срещу изборните измами“ по Дарик радио с водещ Георги Донков. Гости са Никола Тулечки от сдружение „Данни за добро”, Марио Русинов от „Антикорупционен фонд” и Георги Пенчев от фондация “„Общество.БГ”.
От 754 г пр. н. е, когато са били първите документирани избори в древна Спарта, до днес значителна част от човечеството продължава да вярва, че изборите могат да помогнат за по-доброто управление на обществото и за мирното предаване на властта от една група хора на друга. Тази вяра се поддържа и от големия брой изборни измами, които потвърждават важността на изборите.
Преди около седмица в България се създаде „Обединение за честни избори" (ОЧИ), което заявява, че ще се бори с изборните измами, купуването на гласове и контролирания вот. Създателите му са сдружение „Данни за добро", фондация „Общество.бг" и Антикорупционният фонд (АКФ). Марио Русинов пояснява, че обединението е направено по необходимост след последните промени в изборния кодекс и системния проблем с купения вот в страната. Георги Пенчев допълва, че връщането на хартиената бюлетина като основен инструмент за изборни измами дава значителна възможност и за човешка грешка, докато използването на технологиите осигурява изборен процес, който отговаря на закона и на очакванията на избирателите.
Според Никола Тулечки залозите при всеки избори са големи и съответно методите за измами са безкрайни. Те могат да бъдат на всички нива – от ЦИК, през регионалните избирателни комисии до секционните комисии, където е разпространена практиката на задраскване и тъпчене на бюлетини.
Марио обяснява, че те работят с данни от изборите от 2013 година насам, правят анализи на купен и контролиран вот и показват къде има риск от измами. Данните представляват цифров вариант на избирателния протокол с информация за секцията, брой гласували, брой на гласовете за отделните партии, преференциален вот (където съществува), невалидни бюлетини, както и „не подкрепям никого“. Когато се определя рискът, трябва да се знае, че данните се анализират след потенциалните измами и нарушенията проличават статистически като радикална промяна или нестабилност в резултатите в дадена секция. В България голям проблем са измамите в секционните комисии и при броенето. В малки населени места, където членовете на комисията се познават и са се разбрали да разпределят гласове между двете най-големи партии, например, това е трудно да се предотврати.
Георги допълва, че когато се знаят рисковете от измама и са систематизирани, това помага на доброволците и гражданите, които наблюдават изборите на място. В страната има 12 000 секции. От тях поне 1700 са устойчиво високорискови за измами. Повечето са в малки населени места и с население, чиято прехрана зависи от местната партия. Необходими са много доброволци и наблюдатели, за да бъдат защитени изборите в тези места.
Георги смята, че проблемът не е просто „хартия срещу машина“. Машинното гласуване реши проблема с измамите при броенето, без реално да намали избирателната активност. Според него смяната на технологиите, напр. използването на машини като скенери, ще доведе не само до хаос, но и ще намали доверието на избирателите в самия процес. България използва машинно гласуване по необходимост, защото тя е страната в ЕС с най-сериозен проблем с купения и манипулиран вот. Използването на машинно гласуване рязко намали броя на невалидни бюлетини. Връщането на хартиената бюлетина е стъпка назад, която не отговаря на обективната реалност.
Това, което планира да направи Обединението за честни избори, е освен досегашните анализи след изборите, да подготвя прогнози, да дава информация на наблюдателите и на институции като ЦИК и МВР, както и да постави в центъра на общественото внимание различните видове изборни измами чрез мрежа от медии и журналисти по места. Проблемите са твърде сериозни и не могат да се решат, ако се интересуваме от тях две седмици преди изборите и една седмица след тях.
Екипът на ОЧИ се стреми да привлече още местни медии и граждани, да направи опис на всички потенциални рискове за измами в изборния процес и да подготви обучителни материали за членовете на секционни комисии – какво се случва, когато видим проблем, как да реагираме. Обучението ще е различно от онова, което провеждат партиите и ЦИК. „Колкото повече информация имат, толкова по-подготвени ще са хората. Усилието ни трябва да е колаборативно“, смята Георги.
ххх
![](https://www.ngobg.info/uf/news/2022/10/18/6075365816/i_active-citizens-fund-malko-png-za-novina.png)
Преди около седмица в България се създаде „Обединение за честни избори" (ОЧИ), което заявява, че ще се бори с изборните измами, купуването на гласове и контролирания вот. Създателите му са сдружение „Данни за добро", фондация „Общество.бг" и Антикорупционният фонд (АКФ). Марио Русинов пояснява, че обединението е направено по необходимост след последните промени в изборния кодекс и системния проблем с купения вот в страната. Георги Пенчев допълва, че връщането на хартиената бюлетина като основен инструмент за изборни измами дава значителна възможност и за човешка грешка, докато използването на технологиите осигурява изборен процес, който отговаря на закона и на очакванията на избирателите.
Според Никола Тулечки залозите при всеки избори са големи и съответно методите за измами са безкрайни. Те могат да бъдат на всички нива – от ЦИК, през регионалните избирателни комисии до секционните комисии, където е разпространена практиката на задраскване и тъпчене на бюлетини.
Марио обяснява, че те работят с данни от изборите от 2013 година насам, правят анализи на купен и контролиран вот и показват къде има риск от измами. Данните представляват цифров вариант на избирателния протокол с информация за секцията, брой гласували, брой на гласовете за отделните партии, преференциален вот (където съществува), невалидни бюлетини, както и „не подкрепям никого“. Когато се определя рискът, трябва да се знае, че данните се анализират след потенциалните измами и нарушенията проличават статистически като радикална промяна или нестабилност в резултатите в дадена секция. В България голям проблем са измамите в секционните комисии и при броенето. В малки населени места, където членовете на комисията се познават и са се разбрали да разпределят гласове между двете най-големи партии, например, това е трудно да се предотврати.
Георги допълва, че когато се знаят рисковете от измама и са систематизирани, това помага на доброволците и гражданите, които наблюдават изборите на място. В страната има 12 000 секции. От тях поне 1700 са устойчиво високорискови за измами. Повечето са в малки населени места и с население, чиято прехрана зависи от местната партия. Необходими са много доброволци и наблюдатели, за да бъдат защитени изборите в тези места.
Георги смята, че проблемът не е просто „хартия срещу машина“. Машинното гласуване реши проблема с измамите при броенето, без реално да намали избирателната активност. Според него смяната на технологиите, напр. използването на машини като скенери, ще доведе не само до хаос, но и ще намали доверието на избирателите в самия процес. България използва машинно гласуване по необходимост, защото тя е страната в ЕС с най-сериозен проблем с купения и манипулиран вот. Използването на машинно гласуване рязко намали броя на невалидни бюлетини. Връщането на хартиената бюлетина е стъпка назад, която не отговаря на обективната реалност.
Това, което планира да направи Обединението за честни избори, е освен досегашните анализи след изборите, да подготвя прогнози, да дава информация на наблюдателите и на институции като ЦИК и МВР, както и да постави в центъра на общественото внимание различните видове изборни измами чрез мрежа от медии и журналисти по места. Проблемите са твърде сериозни и не могат да се решат, ако се интересуваме от тях две седмици преди изборите и една седмица след тях.
Екипът на ОЧИ се стреми да привлече още местни медии и граждани, да направи опис на всички потенциални рискове за измами в изборния процес и да подготви обучителни материали за членовете на секционни комисии – какво се случва, когато видим проблем, как да реагираме. Обучението ще е различно от онова, което провеждат партиите и ЦИК. „Колкото повече информация имат, толкова по-подготвени ще са хората. Усилието ни трябва да е колаборативно“, смята Георги.
ххх
Предаването е реализирано в рамките на проект „Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg) по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Проектът се изпълнява от Фондация Дарик в партньорство с Фондация 42 и
НПО Портала. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик, НПО портал и Фондация „Четиридесет и две“ и
при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват
официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското
икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
#власттанагражданите.![](https://www.ngobg.info/uf/news/2022/10/18/6075365816/i_active-citizens-fund-malko-png-za-novina.png)
Автор: Кристин Разсолкова
Сходни публикации
10 юли 2024 г.
![Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (07 май – 05 юли 2024 г.)](/uf/news/2024/07/10/601069852/thumb_praven-monitoring-07-maj-05-yuli-npo-portal.jpg)
Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (07 май – 05 юли 2024 г.)
ОБНАРОДВАНИ АКТОВЕ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК Национално представителна организация РЕШЕНИЕ № 421 ОТ 19 ЮНИ 2024 Г. за отказ за
09 юли 2024 г.
![„Амнести Интернешънъл“ сигнализира за „системни посегателства“ над свободата на събранията в Европа](/uf/news/2024/07/09/528250017/thumb_5a153c55e2f2460ebfd41ecc9784bfb0-0-b59da1a9d4124b2.jpg)
„Амнести Интернешънъл“ сигнализира за „системни посегателства“ над свободата на събранията в Европа
"Амнести Интернешънъл" сигнализира за "системни посегателства и ограничения" спрямо свободата на събранията и сдруженията в
25 юни 2024 г.
![Над 30 приоритета в детските политики набеляза НМД заедно с организации от цялата страна по време на Годишна среща на Мрежата](/uf/news/2024/06/24/9246095825/thumb_nmd-prioriteti-godishna-sreshta-2024.png)
Над 30 приоритета в детските политики набеляза НМД заедно с организации от цялата страна по време на Годишна среща на Мрежата 2024
Над 30 приоритета в политиките за образование, детско здраве, правосъдие и ранно детско развитие и семейна грижа набеляза