Властта на гражданите – хазартът на пиедестал в България (аудио)

След като преди няколко години будките за хазартни игри по градските улици бяха затворени, проблемът с темата „зависимост“ сякаш намаля. До старта на Световното първенство по футбол през 2022 г., когато българското общество бе заливано с реклами на хазартни игри и сайтове за залози от всички страни – телевизия, интернет, дори улични билборди. Това върна темата на дневен ред, а много обществени личности и организации се изказаха против порочната практика, още повече, че съществува и закон за хазарта, чийто Чл. 10. (1) гласи: „Забранява се пряката реклама на хазартни игри, включително рекламата на такива игри, насочена към малолетни и непълнолетни лица, както и изпращането на непотърсени електронни съобщения на неограничен брой лица, в които се съдържа информация за хазартна игра“. От друга страна, много спортни клубове обявиха, че без подкрепата на хазарта, няма да оцелеят.

„На първо време, искаме промяна в закона за хазарта, която да изравни статуквото му с всички останали опасни продукти, каквито са алкохолът и цигарите, защото законодателят е решил да остави нещата твърде много на саморегулация: няма предвидени санкции, няма времеви ограничения на рекламата на хазарт, а последното предложение на „отговорната“ хазартна индустрия беше да се саморегулират и рекламите да се излъчват след 18:00 часа. Когато говорим за хазарт, най-големият проблем е корупцията. Защото законодателството изключително насърчава една индустрия с голям потенциал по отношение на пране на пари, подкрепа за организирана престъпност и т.н. Нашето законодателство е едно от най-либералните в цяла Европа по отношение на хазартната индустрия“, казва Ева Борисова от НМД и Асоциация Родители.

Тя вярва, че корупцията обхваща и съзнанието заради рекламите, които втълпяват, че има бърз начин да забогатееш и да си печеливш. Така някои хора се демотивират да вървят по класическия път на израстването, включващ много работа и личностно развитие. Според нея корупцията е злоупотреба с влияние. Влияние върху избора на политики, на правила, на съдържание.

„Скандална беше и репликата на Илиана Раева, че се нуждаят от тези bet-инг компании. За мен тя трябва да си подаде оставката. Държа да подчертая, че да, има огромни проблеми в спортната политика, но тези спортни клубове съществуват не благодарение на хазарта, а благодарение на парите, които ние, родителите, влагаме в тях, за да може децата ни да спортуват. Абсолютно съм убедена, че парите на тези bet-инг компании не определят съществуването на българския спорт, но може би определят луксозното съществуване на някои спортни ръководители и треньори“, добавя тя.

Д-р Десислава Безинска-Шеинкова от новата организация, работеща с хора с хазартна зависимост – Центъра за работа с хазартна зависимост „Психоника“ – коментира, че липсва официална статистика, която да разкрие точно колко хора в страната страдат от хазартна зависимост. Що се касае до регистъра на хазартно уязвимите лица, там са вписани около 170 души. Оказва се, че повечето зависими са жени, макар те по-трудно да си признават. Сред най-потърпевшите от зависимостта на околните са техните деца и то не само, защото често изхарчват финансовите средства за отглеждането им, но и заради пропуснатото време като родител. Често се случва зависими да прибягват и до самоубийство.

„В световен мащаб съм чела статистики, в които се казва, че ако при другите зависимости има до 5% успешно извършени опити за самоубийство, при хазартната зависимост те са около 17%. Рекламата за лесен и бърз начин за финансови благини е основната причина за зависимостта. Появата на известни личности в тези реклами стимулира хората да си мислят, че могат да са със същия статут. Особено децата, които са неподготвени за подобен вид манипулации. Хората могат да се откажат, много спират да играят, така че възможност има, въпросът е доколко самите те осъзнават, че искат да променят живота си“, коментира д-р Безинска-Шеинкова.

В борбата против хазарта се включва и ученикът от Русе и млад журналист Кристиян Юлзари, станал популярен със своите разследвания за изразходването на средствата от хазартните игри. Неговите разкрития от 2020 година са относно превенцията или по-скоро за липсата ѝ сред младите хора. Единствената програма в България за превенция на зависимостите сред младите хора е обгърната в мистерия. Тя е към Министерството на младежта и спорта и през нея минават 5 до 6 млн. лв. на годишна база, с който финансов ресурс следва да се финансират неправителствени организации с цел превенция. Организации, които да правят кампании или обучения сред младежите за рисковете.

„Това, което се случва обаче, е, че програмата финансира непрозрачно или току що учредени организации, за които никой не е чувал, или такива, които по някакъв начин са свързани с политически лица. И тук стигаме до един много голям парадокс, който е доста показателен за начина, по който се прави превенция в България – част от финансираните организации от Министерството през настоящата година са свързани с водещите Иван и Андрей. Държа да подчертая, че връзката е индиректна. Иван и Андрей са хората, които в момента получават около 150 000 лв. през свързани НПО-та, за да правят превенция на зависимости сред младите хора, а в същото време те са всяка вечер в прайм тайма на големите телевизии, рекламирайки точно услуги за хазарт“, разказва той. И допълва, че комуникацията с Министерството на младежта и спорта е много трудна, отказва да отговаря на въпроси и да дава информация.


#власттанагражданите.