КЛЮЧ Unplugged. Силата на малките общности (видео)

Има нещо привлекателно в това да повярваш, че можеш с малки стъпки и съмишленици да промениш средата, в която живееш. За арх. Любо Георгиев това е възможно, реалистично и много необходимо. Разговорът с Александър Куманов в поредното издание на КЛЮЧ unplugged „Гражданите и града“ се върти около няколко свързани теми – градът и малките общности в него, които движат нещата напред; как изграждаме общото в местата, които обитаваме; хората, които се грижат за този град и как могат да го направят по-добро място за живеене.

Любо Георгиев казва, че е от хората, които могат да видят една ситуация не каквато е, а каквато може да бъде, и да намерят пътя към осъществяването й. Той се представя кратко  – ръководи „Екипът на София“, занимава се с градска среда, живее и работи 16 години извън България, връща се през 2014 г. и е свързан с фестивалите Sofia Architecture Week, визията за София, Софияплан. Казва, че се занимава с обществени каузи, защото се чувства добре в град, който е по-близо до представата му за добро място за живеене. Градската среда за него е кауза, на която се посвещава от 2007/8 година, когато започва Sofia Architecture Week. Опитва се да създаде общност, свързана с града. Ангажира се с фестивала, защото смята, че това е добър начин да покажеш различното, да вдъхновиш и създадеш усещането, че можем да променим нещо. Той вижда ефекта на фестивала върху студенти, начинаещи архитекти, урбанисти, ландшафтни архитекти.

Любо цени гражданската и професионална енергията на малцинството хора, за които градската среда е важна. То не е съществувало преди 10 години, но вече има не една и две квартални групи, които протестират или работят заедно с институциите, за да променят града към по-добро. „Малки стъпки в малък мащаб –  това е ключовият ресурс, който може да направи системната промяна. Аз вярвам в системни промени“, казва Любо. Той вижда бъдещето на града в това да се научим да живеем заедно – от етажната собственост, която Любо нарича „най-малкия парламент“ до общините, които трябва да подпомагат тези най-малки градски общности. Хората не трябва да бъдат клиенти на общината, а двете страни да работят като съмишленици. Гражданска енергия се създава и поддържа, когато има институции, които я подкрепят и захранват. „Общината трябва да подпомага създаването на такива общности и чувството на принадлежност към дадено място“, смята той.

Александър отбелязва, че във времена, когато хората са необичайно силно разделени и противопоставящи се един на друг, това звучи пожелателно и утопично. За Любо е точно обратното, това е опитът, който той има. Той поема Софпроект и превръща организацията в лаборатория за пробване на нов подход за работа с града. Така се създава Софияплан – общинска организация, която изглежда като стартъп и събира на една маса инвеститори, квартални активисти и администратори. Трансформацията на Капана в Пловдив е резултат от взаимодействие на гражданска енергия отдолу и общинска отгоре. Преобразяването на ул. „Шишман“ в София изисква време, но подходът трябва да е същият. На улицата живеят много хора и първо те трябва да бъдат въвлечени, а не общината да започне да прави нещо и да среща тяхното неразбиране и съпротива. Трябва да се оцени динамиката на живота на тази улица, да се търси обратна връзка от хората там и те да участват в промените. Инвестира се време в подготовка, но се печели общност.

„Това е абсолютно възможно и дори в момента се случва – по един напълно хаотичен начин. Можем да работим структурирано и да надграждаме усилията си, вместо да е на парче. Необходима е равнопоставеност между участниците и изграждане на доверие. Звучи утопично, но сме го правили на терен и се получава“, казва Любо

За него градът е жив организъм и е важно да се усети пулсът му, животът в него да се изследва с различни социологически, психологически и изследователски инструменти –  картиране, наблюдение на движения и тенденции, анкетиране, срещи, търсене и даване на обратна връзка.

Друга важна тема е децентрализацията в града – не само на административни райони, но и на квартали. Това е начин да се овластят хората, да им се даде възможност да променят, да вземат решения за средата, в която живеят, и да носят отговорност за нея.

Любо смята, че една от пречките пред градивните промени е инерцията. Често хората преживяват нещата всеки ден по един начин и не могат да си представят, че може да бъде по-различно, не виждат как може да се промени, как те могат да участват в този процес, не си представят различни отношения със съседите или с общината и други институции.

„Екипът на София“ е сдружение, което Любо ръководи и което обединява 70 експерти в разнообразни области, свързани с градската среда. Тяхната цел е да въведат експертизата и гражданското участие в управлението на града. Естествено, като организация те имат нужда от подкрепа – популяризация и дарения – за да останат независими. Сдружението работи с други организации, с квартални общности и с партии, но ролята му е да привлече колкото може повече хора, които искат да вложат енергия в промяна на градската среда. „Хората в София, които не отиват да гласуват, трябва да бъдат убедени, че нещо ново и различно се случва в града“, казва Любо.

ххх