Властта на гражданите. Когато няма тайна, няма и стигма (аудио)

„Кой съм аз, откъде идвам, кои са корените ми?“ От древногръцките трагедии и до днес тези въпроси остават първите и най-важни за всеки от нас. За хората, които знаят биологичните си родители отговорите са достъпни. За тези, които са осиновени те остават често без отговор. В опит да променят това, в самия край на 48-ото Народно събрание депутати от Продължаваме промяната внасят промени в частта „Осиновяване“ на Семейния кодекс. Част от исканията са за достъп до информация за биологичния произход.

Адв. Йорданка Бекирска пояснява, че осиновените имат право да узнаят биологичния си произход само „когато има важни обстоятелства“. Законът не определя какво значи това, но приема, че генетичните предразположености и сериозните заболявания са важна причина и тя се доказва в съда. Законният път до информация за биологичен произход е изключително труден и тогава хората търсят информация извън закона.

Мария Брестничка разказва, че вече 11 години Националната мрежа за децата проследява проблемите в осиновяването, а Българска асоциация „Осиновени и осиновители“ се бори да премахне тайната на осиновяването.

Тайната е огромна пречка и нож с две остриета. Въпреки, че се смята, че тя защитава и трите страни – деца, биологични родители и осиновители, тайната всъщност поддържа и създава множество различни травми, които остават скрити и нерешени. Тайната има и друга роля – тя поддържа обществената стигма върху осиновяването. Срамно е да оставиш детето си, срамно е да те осиновят, срамно е да нямаш деца и затова да гледаш чужди. В някои общества решението е всичко това да остане скрито. В социалистически времена изоставените деца са били предимно от малцинствата или болни, а домовете за тях – извън градовете.

Мария подчертава, че правото да знаеш произхода си е изконно човешко право, а адв. Бекирска казва, че международният стандарт при осиновяването е да се зачита емоционалната страна на целия процес, да си свободен да знаеш откъде произхождаш. Нейната практика показва, че много деца знаят, че са осиновени, но не го казват на осиновителите си. Те търсят своя произход, а не родители.

Лилия разказва как търсейки биологичните си родители намира сестра и брат. Тревожи се за наследствени болести и обременености. Сестра й я открива след едно предаване по телевизията. Тя казва, че прилича на осиновителката си, но сърцето й подсказва, че не тя е нейната майка и това я разкъсва.

Емоционалните травми, свързани с тайната на осиновяването са много. Има значение и възрастта, на която детето разбира, че е осиновено. Личните истории на участниците в предаването показват, че понякога това е добре да стане на по-зряла възраст, когато детето може да оцени какво е получило от осиновителите си. Когато обаче един тийнейджър разбере, че е осиновен, това променя и неговото себеусещане, а понякога и отношенията му с неговите осиновители. От друга страна ако на едно дете от малко се каже, че си има рождена майка и друга, която го отглежда травмата е много по-лесна за преодоляване. Съществува и рискът разделени братя и сестри да се срещнат, влюбят и направят семейство без да знаят, че имат кръвна връзка. Има деца, които знаят кои са биологичните им родители, но не ги търсят за да не нарушат живота им. Друга част започват да търсят биологичните си родители след смъртта на осиновителите си, за да не ги наранят.

Лилия разказва за страницата във ФБ „Търсим се“. Това е страница за разделени от съдбата деца, родители и приятели. Тя съществува от 10 години и има десетки хиляди последователи. Отделно има и затворена група, където биологични майки търсят децата си. Търсенето е безплатно и хората там са доброволци. „Търсим се“ е НПО, което покрива дупката, която държавата не иска да затвори.

Мария насочва вниманието и към тенденцията на разсиновяване, която се засилва. Разсиновяването позволява деца да бъдат вземани и връщани като ненужна стока от магазина. Има деца, които се разсиновявани два пъти. Адв. Бекирска смята, че освен тайната на осиновяването трябва да се премахне и възможността за разсиновяване. Емоционалните проблеми в тези процеси са значителни и дълбоки и за тях има нужда от специалисти.