Властта на гражданите. Да дадеш ново сетиво (аудио)

Казват, че когато едно от сетивата ни не работи добре, останалите се развиват повече от обичайното и така компенсират. За хората, които не чуват добре или изцяло са загубили слуха си, зрението и комуникацията чрез образи са особено важни. Фани Бъчварова разказва как фотографията помага на младежи да дадат израз на идеи, мисли и емоции и да развие въображението и визуалната им култура. Фондация „Мотиф“ работи с общността на глухите вече трета година. Това е проектът, с който започват образователните си дейности и който допълва основните занимания на медията „Мотиф“. Медията основно прави видео и фото документална продукция за неправителствени организации в България. Темите са човешки права, климатични промени, неравенства. Организацията работи също и за УНИЦЕФ, Тръст за социална алтернатива, Върховния комисариат за бежанците, Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) и обучава журналисти и фоторепортери в принципите на етично отразяване на деца в риск и уязвими хора.

Фани и Николай казват, че глухите хора са една от невидимите общности, от различните. Тяхното образование не отговаря на нуждите им и има много дефицити.

Заедно с пейзажния фотограф Добрин Минков те разработват програма за обучение по фотография. Бързо откриват пресечната точка на собствените си занимания с визуална комуникация и образния жестомимичен език на глухите. Започват с деликатно запознаване и влизане в общността, за да разберат какви са нуждите, кое и как могат да преподадат и за кое е необходимо да намерят подходящия начин. Първата година е време за опитване и уточняване на програмата. Сега тя има теоретична и практическа част, продължава 5 дни и завършва с изложба на заснетите кадри. Участниците са на възраст от 15 до 35 години от София, Пловдив, Варна. Най-силният интерес засега е в Пловдив. Фани казва, че привличат участници чрез социалните мрежи, Съюза на глухите, вестник „Тишина“, гимназиите за глухи. Въпреки, че в обучението използват обичайните средства като видео и презентации, начинът на работа е по-различен, тъй като се възползват от помощта на интерпретатор на жестовия език. Практиките също са с преводач.

Николай споделя, че за него най-ценно е доверието, което се създава между тях и младежите. Те виждат, че преподавателите им са добри и способни професионалисти и са открити с тях. Постепенно започват да общуват и извън обучението, предимно в социалните мрежи. Фани допълва, че целта на програмата не е да ги направят фотографи, а да ги привлекат към фотографията като средство за изразяване, да започнат да мислят творчески. В българското образование не се обръща внимание на визуалната култура. В програмата младежите научават основни правила в снимането, които могат да използват и в други области – работа с композиция и светлина, жанрове във фотографията, необичайни гледни точки към обекта, обработка на заснетите кадри. Част от любимите им теми са вдъхновяващи имена във фотографията и как човек променя света чрез фотография. Николай разказва как постепенно започват да разбират какво им харесва и защо, формират критерии, започват да мислят критично, да импровизират, да откриват един нов свят.

Фондация „Мотиф“ е една от малкото организации, които работят с глухи младежи. Невидимите общности в страната са много и те се страхуват да се открият за обществото, защото то не ги приема. „Този модел трябва да се разчупи. Организации като нашата вадят тези общности на светло. Те не са толкова различни, като нас са. Проблемите идват, когато не познаваме тези хора. Някои хора инстинктивно се страхуват от непознатото“, казва Николай.

Някои от младежите използват новите умения в работата си, а едно момиче вече учи в националната гимназия по полиграфия и фотография. На изложбата в края на програмата виждаме хора и животни, портрети, градски сцени и пейзажи. Младежите снимат собствения си живот и той вече изглежда различно.



ххх

#власттанагражданите.





.