Защо гласувам въобще? Как младите българи се превръщат в решителен фактор за вота

„Защо гласувам въобще” е въпрос, който може да бъде зададен с различна интонация на възмущение, а понякога и отчаяние, но в него има много повече. В него се описват не само чувствата на голяма част от българските граждани, но и отражение на политическата действителност от последните години. Едно цяло поколение израсна, наблюдавайки протести, безпилотни служебни кабинети и, в по-драматичен смисъл, колективния провал на демокрацията, за която толкова се бори. „Защо гласувам въобще“ неслучайно е и основното послание на тазгодишното издание на “Лигата на младите гласоподаватели”.

Какво е лигата на младите гласоподаватели и кой стои зад нея

Лигата на младите гласоподаватели (ЛМГ) е съвместна инициатива на Студентски клуб на политолога, Студентска асоциация за изследване на международните отношения и Национален младежки форум. Една доброволно организирана кампания, чиято цел е да повиши участието на младите граждани в изборите и да скъси дистанцията между гражданите и политиците. Инициатива от млади хора, създадена с млади хора и за млади хора.

В този свой формат и сформиран екип от мотивирани младежи, „Лигата“ стартира с информационна предизборната кампания през есента на 2022 г. Тогава ЛМГ включи в процеса на кампанията обобщени програми на водещи политически коалиции и партии с #НаправиСвояИнформиранИзбор. В предизборния месец бяха организирани четири дебата, три от които бяха осъществени в Софийския университет – дебат за вътрешна политика, дебат за младежка политика и дебат за външна политика. В дебатите взеха участие представители на Продължаваме промяната, ГЕРБ-СДС, Демократична България, БСП, Възраждане, ДПС.  Участието на всяка от партиите беше съобразено със социологическите проучвания на ГАЛЪП.

Кампанията стигна до хиляди младежи чрез социалните мрежи, а вследствие на дебатите в университета, политиците получиха ясно напомняне, че младата аудитория е инвестирана и съзнателна, когато прави своя избор.

„Лигата“ и настоящата предизборна кампания

Прескачаме няколко месеца провалени опити за съставяне на правителство и екипът на „Лигата“ отново е буден. Този път по повод парламентарните избори на 2-ри април 2023 г.

С поредните избори идва и поредното задаване на въпроса „Защо гласувам въобще?“, който се превърна и в основното послание на тазгодишната кампания.

Този път, на 21 март, акумулираният интерес за участие от последните избори спомогна за събирането на над 150 студенти и заинтересовани граждани в аулата на Софийския университет. В аулата се проведе дебат „България и младите след 2-ри април“, а участие този път взеха по двама представители от пет политическите партии и коалиции.

Събитието излъчи по двама представители от всяка водеща партия – един разпознаваем кандидат от листите и един млад кандидат – като целта беше да се проведе нов тип конструктивен диалог. Младите кандидат-депутати задаваха въпроси, на които разпознатите кандидати от другите партии трябваше да отговорят.

Освен доводите на развитите политически личности, в дебата беше представена и мотивацията на един новопостъпващ в политиката млад човек. Предположението е, че именно у такъв човек присъстват идеалистичните намерения в процесите на вземане на решения. Именно тези впечатления за традиционния начин, по който осъждаме и възприемаме явлението политик.

Впечатления от дебата България и младите след 2-и април

Най-оживено беше около темата за стипендиите и реализацията на младите хора, след като завършат своето образование. Въпросът бе зададен от публиката и провокира различни реакции сред дебатиращите.

Георг Георгиев от ГЕРБ-СДС обърна внимание, че стипендиите не са предназначени да бъдат основен източник на доходи. Наблегна, че на пръв план е нуждата от политики, които да приобщят в пазара на труда 160 000 млади хора, които не работят, не учат и не се обучават.

Даниела Дашева от Български възход пък спомена, че има стипендии, които в нашата образователна система не са усвоявани досега. „Говоря за спортни стипендии. Говоря за това че действително са необходими механизми, за младите хора, чрез които те да търсят средства изкарани със своето образование“, добави професор Дашева.

Валери Жаблянов от Левицата счете, че са необходими реформи в начина на финансиране на висшите училища и реформа в броя на държавните висши училища.

Александра Стеркова от Продължаваме промяната-Демократична България пък сподели своите лични преживявания, когато е направила своите първи стъпки на пазара на труда като студент в 1-ви курс. „Бизнесът и висшето образование трябва да вървят ръка за ръка“, заяви Стеркова.

Други теми, които публиката засегна, бяха къде са червените линии за съставяне на правителство и какво са готови да направят двете челни формации.

„Аз смятам за проблем, че се разчертаха твърде много червени линии. Твърде много и твърде дефектни. Дори в настоящата коалиция на ПП-ДБ има много разногласия“, сподели Георг Георгиев от ГЕРБ-СДС

„Продължаваме промяната-Демократична България ще се стреми към това да състави редовен кабинет дори и без необходимия брой от 121 депутати в Народното събрание“, категорична бе Александра Стеркова.

Павела Митова от Има такъв народ уточни по въпроса за президентската република, че след успешно събиране на необходимите подписи за референдума, ще се инициира дебат за формата на президентска република. Основната цел в момента е чрез промените да се укрепи разделението на властите, а не, както досега, законодателната власт фактически да се подчинява на министър-председателя.

На допълващ въпрос за инвестициите в регионите, Илина Мутафчиева от ПП-ДБ допълни, че въпреки тежките цени за електроенергия за предприятията, те ще са възможни, когато има равни средства за Северна и Южна България. Необходимо е и подобряване железопътните връзки и изграждането на повече фотоволтаици.

Ефект и отражение на Лигата в обществото

„Младите хора се интересуват силно от политика. Видях в тази зала младежи, които имат своята позиция и определение“, спомена водещият на предаването „Нашият ден“ от програмата на радио Христо Ботев.

В интервю от същото предаване Атанас Радев, заместник-председател на Национален младежки форум, сподели и своите впечатления от дебата:

„Всичко това (диалогът в дебата) показва, че младежката политика е многосекторна. Необходим е орган, който да я консолидира. В този ред на мисли това, което обсъждахме по време на дебата, беше къде се губи младежта. Може би е необходимо министерство, отделно от ресорното за младеж и спорт, занимаващо се конкретно с тези проблеми, напр. Министерство на младежта, децата и семейството. Това не е екзотична идея, прагматична е. Фундаменталният смисъл от Лигата на младите гласоподаватели е включването на младите в предизборната кампания. Младежките организации все още се разглеждат с голямо неразбиране за техните функции и същност.”

„За съжаление политиката за младежта така и не получава своето централно място в политическия дневен ред. От 272 заседания на Комисията за децата, младежта и спорта около 10 % от времето и обсъжданите теми засягат младите хора“, припомни Мирослав Цеков, председател на Национален младежки форум.

На въпроса какво е бъдещето на младите хора след 2-ри април Атанас Радев добави „Въпросът е подходящ за дисертация, но виждам млади хора в по-силни младежки организации, които са активни и карат нещата да се случват.“

Защо гласуваме въобще?

Някои биха добавили с въздишка „и какво от това“. Всяка година броят българи, оставящи своя глас, е все по-малък, а паралелно с ниското участие се занижава броят на населението, което има възможността да участва в тези процеси. Все пак настоящето не е толкова мрачно, защото през лъча светлина все по-видима става именно демографската група на гражданите между 18 и 30 г. Процентът гласували граждани от тази възрастова група е по-висок от средния за страната, и това е тенденция, която изглежда се повишава. Това превръща младежите във водещ фактор в определянето на крайния резултат от предстоящите избори.

Многото избори създадоха освен много апатия и друг тип реакция у новото поколение - „участие в следствие на непримиримост“. Все повече млади хора спорят за политика, все повече млади хора се интересуват от процесите за вземане на решения. За отбелязване са и случаите, в които се появява желанието за членуване в политическа партия – нещо, което доскоро представляваше (и до известна степен все още представлява) тема табу за доста младежи.

Все пак остава въпросът защо да гласува въобще един млад гражданин, след всичко, което се случи?

Гражданското участие на младия човек не се изчерпва с гласуване, но гласуването бележи началото на този процес. Много хора казват, че с разходката си до избирателната секция са свършили своята част. С оглед на избирателната активност, очевидно това не е малко и заслужава окуражаване, но е важно да се отбележи и нещо допълнително.

Гласувайки, младият човек става съзнателен за своята среда по един нов начин. Съзнателен, за да държи отговорни политиците, на които е оставил своето доверие, а в това се изразява активната част от неговото гражданско участие. Това е начинът, по който този гражданин ще избере да държи в отговорност управляващия елит, след като е дал своя глас.

Повече за Лигата на младите гласоподаватели може да проследите тук.


#стажантрепортери
Стажантската програма на НПО Портала се осъществява по проект „ngobg.infо: Медията на българските граждански организации“, който се изпълнява от Фондация ПАЦЕП с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по ФМ на ЕИП (www.activecitizensfund.bg). Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от фондация ПАЦЕП и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Оператора на Фонд Активни граждани България. Основната цел на проект е подобряване на информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото.