КЛЮЧ Unplugged: Изборът да не избираш (видео)

Текстът представя акценти от разговора в поредния епизод на предаването КЛЮЧ Unplugged: „Изборът да избираш“ с водещ Александър Куманов. Гости са Николай Стайков от Антикорупционен фонд и Евгени Димитров от Булфото

Обичайно очакваме за важните неща в своя живот да можем да кажем мнението си, да ни питат и евентуално да се съобразят с него. Изключение правят изборите. Въпреки че от политическото управление на страната зависят прехраната ни, здравеопазването, образованието, възможността да пътуваме, свободата да следваме определени религиозни и културни вярвания, много хора съзнателно отказват да дадат мнението си за нещата, които най-много ги засягат. Специфичното при изборите за политическо управление е, че те са не само възможност, при това исторически извоювана, но и форма на участие в обществения живот. Те са граждански дълг. 

Отказът да гласуваш на избори е един от симптомите на обществено разделение. За това как изглеждат страни, в които има гражданско отношение към случващото се в държавата, разказват Николай Стайков и Евгени Димитров. Николай описва повсеместната и демонстрирана в Чехия солидарност с Украйна, а Евгени говори за упоритите, постоянни протести в Израел и за спокойствието и увереността, с която гражданите там защитават собствената си държава, протестирайки срещу корупцията в управлението.

Николай смята, че тенденцията на обществено разделение е по-силна в момента в Европа и други страни. Призивът всички да гласуват на избори е опит за преодоляване на това разделение. Неговите опасения са, че в България умората от постоянните избори ще бъде използвана да се представи като решение криминалната амнистия на политици, които са подсъдни за търговия с влияние, конфликт на интереси, злоупотреба с публични средства.

Въпреки че сме в среда, преливаща от послания за това колко е важно да се гласува, много хора не могат да разберат този призив. Според Евгени причините предхождат евентуалното желание и мотивация да гласуваме и те са непознаването на това как работи държавата ни като система. Много от негласуващите не са запознати с общественото устройство и не искат да го разберат. Ако не знаеш как работи държавата, не знаеш и какво в нея зависи от теб, нямаш и мотивация да гласуваш. Това е форма на нихилизъм и социална пасивност. Хора, които би трябвало да се погрижат сами за съдбата си, проявяват синдрома на придобита безпомощност. Социалната пасивност може да бъде създавана и поддържана целенасочено чрез пропаганда с послания от типа „Всички са маскари“ и „При нас е така“.

Достигането до средностатистическия гражданин и до най-ниските слоеве на обществото е трудно. В обществените разговори и дискусии няма просветителска част, има нападки без обяснения и доказателства, липсва разбираемо обяснение защо например е важен бюджетният дефицит. Николай смята, че това е така, защото нашето общество е сбор от много малки общности и ние имаме няколко Българии – градска, провинциална, панелна, изоставена, България на смесените региони. За да заживеем заедно, трябва да се отстрани криминалния елемент в политическото управление и да се изчисти изборния процес, като се започне с правилата, по които се правят изборите. Николай и Евгени изброяват няколко стъпки в тази посока – да се върне лидерският дебат и международният прес-център за изборите, парите за изборни кампании да имат ясен произход, да се намерят нестандартни решения за преодоляване на кризата на посланията и комуникацията в политиката, да се прецени доколко негативните образи на политици отблъскват или активират гражданите да гласуват, да се намерят нови послания с по-силен човешки елемент, отправени към хората, които не са твърдо ядро на дадена партия, не са й симпантизанти и на които никой не говори, да се развият познанията и способността на хората да отделят фалшивата от истинската информация, да се включи полицията в борбата с изборни измами, да се активизира гражданското участие в изборите.

За Евгени идеалният политически кандидат е не онзи, който обещава, а онзи, който прави малки неща в полза на обществото и е ангажиран с обществено значими каузи – политик, който не говори от екрана  и от социалните мрежи, а има личен контакт с избирателите си. Евгени вижда, че прекаленото присъствие на хората в социалните мрежи намалява активността им в реалния живот и изкривява общуването и преценката на образи, факти и информация.

ххх