Декларация на УС на Национален млaдежки форум относно мястото на ресор „Младеж” и цялостното осъществяване на държавната политика за младежта.

Относно: Мястото на ресор „Младеж” и цялостното осъществяване на държавната политика за младежта.

Национален младежки форум[1], в качеството си на Национален младежки съвет на Република България, настоява младежката политика, с оглед на своя хоризонтален характер и значимост в развитието на младите хора в Република България, да намери своето категорично място в политическия дневен ред като приоритет не само преди избори, но и след това.

Подчертаваме, че младежката политика следва да се разглежда като самостоятелен ресор със своята специфична проблематика и цели.

Като отчитаме редица слабости при изпълнението на държавната политика за младежта в последните години:

Системно забавяне на внасянето и приемането на Годишните доклади за младежта по чл. 5 от Закона за младежта и Годишните планове за изпълнение на Националната стратегия за младежта[2][3].

От приемането на Закона за младежта през 2012 се наблюдава системно забавяне при внасянето и последващото приемане на годишните доклади за младежта по чл. 5. В допълнение, честите промени по структурата и съдържанието на доклада не позволяват пълноценно проследяване на ключови тенденции при младежите. Сходен проблем се наблюдава и при годишните планове и отчети за изпълнение на Националната стратегия за младежта.

• Последователното понижаване на общия размер средства за изпълнение на Националната стратегия за младежта в периода 2011-2020 г.

При преглед на Годишните планове за изпълнение на Националната стратегия за младежта между 2011 и 2020 г. става ясно, че общият размер на инвестираните в младежка политика средства намалява систематично от малко над 259 млн. лв. (0.34% от БВП към 2011 г.) до малко над 80 млн. лв. през 2020 г. (0.07% от БВП към 2020 г.). Според отчетите повече от 75% от всичките средства за тези 10 години са насочени в изпълнението на Стратегически приоритет №1. (Приложение №1)

• Липсата на ефективна координация на политиката за младежта на национално ниво и липса на взаимодействие с основния координационен орган – Националния консултативен съвет за младежта[4].

Въпреки че за последните 5 години в младежкия сектор се случват ключови процеси – края на действие на Национална стратегия за младежта 2010-2020, изработване на нова Национална стратегия за младежта, промени в Закона за младежта според публичнодостъпните данни в портала за консултативни съвети към Министерски съвет е проведено само 1 заседание на Националния консултативен съвет за младежта през декември 2020 г.[5] Няма данни да са провеждани заседания на Съвета при разработването на Годишните планове за младежта, обсъждане на Годишните доклади за младежта или за консултирането на други процеси, свързани с държавната политика за младежта до началото на 2023 г.

• Липса на проследимост и измерване на резултатите от осъществяваната политика[6].

Към 2023 г. действието си са приключили 1 стратегически и 7 програмни документа в областта на държавната политика за младежта – Национална стратегия за младежта 2010-2020 г., Национална програма за младежта 2010-2015 и 2016-2020 г., както и 5-те едногодишни Национални програми за изпълнение на младежки дейности по чл.10А от Закона за хазарта. От изброените оценка на въздействието е осъществена единствено по отношение на изпълнението на Национална стратегия за младежта в периода 2010-2015 г., а впоследствие и до 2018 г. Окончателна оценка на въздействие на Стратегията и Програмите не е извършвана към днешна дата.

• Стесняване на инструментариума при осъществяване на политиката за младежта и разполагаемите ресурси за осъществяване на координация от страна на Министерство на младежта и спорта. Намаляване на трайно ангажирания щатен персонал в ресорните дирекции на министерството.

В периода на изпълнение на Национална стратегия за младежта 2010-2020 г. е разработена само 1 нова национална програма за младежта по смисъла на чл. 7 от Закона за младежта – Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл.10А от Закона за хазарта през 2017 г. Същевременно в средата на периода на изпълнение на Национална програма за младежта 2016-2020 г. е прекратено действието на подпрограма 1 “Развитие на мрежата от младежки информационно-консултантски центрове (МИКЦ)“. Няма данни да е планирано създаването на нови програми или да е работено върху разширяване на настоящите.

Числеността на щатния персонал на д-я “Младежки политики”, както и размерът на разполагаеми средства за тяхната издръжка намаляват систематично за последните 10 години. Към момента има значителна диспропорция в числеността на служителите, ангажирани с младеж, спрямо общия брой служители на Министерството. Това води до невъзможност на служителите пълноценно да осъществяват пълния набор от задължения, свързани с координацията и изпълнението на държавната политика за младежта.

• Свиване на младежкия сектор и слаби нива на младежко участие.

Липсват механизми за пълноценна подкрепа на младежките организации и структурите за младежко участие за развитие и съхранение на техния капацитет за представителство на и работа с младите хора на терен. Отсъстват и механизми за гарантиране на структурираното и регулярно младежко участие във всички фази на осъществяване на младежката политика.

Въпреки че младежкото участие е прокламирано като цел и законов принцип на държавната политика за младежта (чл. 2 и чл. 3, т.5 от Закона за младежта) данните за степента на включване на младежите при планиране, изпълнение и оценка на политиките не се събират целенасочено и последователно и в този смисъл трудно може да се направи пълна оценка за степента и ефективността на младежкото участие.

• Неефективна децентрализация на младежката политика.

Няма налична обобщена информация за състоянието на младежката политика по места на централно ниво, а общините не успяват да предоставят пълната информация за осъществяваните от тях политики.[7] Преглед на публичнодостъпната информация показва, че една 1 на всеки 10 общини има изготвена общинска стратегия за младежта и работещ консултативен младежки съвет[8].

• Отсъствие на задълбочен парламентарен дебат за значението, важността и изпълнението на младежката политика.

Анализ на дейността на Парламентарната комисия по въпросите за децата, младежта и спорта в периода от приемането на Закона за младежта през 2012 г. до момента показва, че едва 1 на всеки 10 обсъдени теми има пряко отношение към политиката за младежта.
В допълнение Национална стратегия за младежта 2021-2030 г. бе внасяна за разглеждане последователно в 46, 47 и 48 Народно събрание, като бе приета едва в предпоследния работен ден на 48 Народно събрание.

Като препотвърждаваме, че за ефективното, ефикасно и пълноценно осъществяване на държавната политика за младежта са необходими покритие, капацитет, компетентност, координация и ресурс.[9]

Призоваваме за промяна на парадигмата при осъществяване на държавната политика за младежта и обръщането на необходимото внимание на ресор “Младеж” в рамките на законодателната и изпълнителната власт.

Отбелязваме, че признаването на младежките организации и структури и подкрепата за тях, като се гарантира благоприятна среда на всички равнища, е особено необходимо за ефективното, съдържателно и устойчиво участие на младите хора в процесите на вземане на решения.[10]

Отправяме покана за провеждане на среща с лидерите и ръководствата на парламентарнопредставените партии и коалиции в 49-ото Народно събрание в най-кратък срок, по време на която да обсъдим цялостното състояние на младежката политика в страната и възможни съвместни решения на основните проблеми в сектора.

Източник: Годишни планове и отчети за изпълнение на Национална стратегия за младежта 2010-2020 г. за периода 2011-2020 г.

——————————————

[1] Национален младежки форум /НМФ/ е най-голямата платформа на младежки организации в България, която включва в състава си над 30 младежки организации и структури от цялата страна. Основната мисия на организацията е да изведе на преден план ролята и значението на младежките организации и младежката политика в развитието и създаването на активни и компетентни млади хора, които могат да се реализират и допринесат за едно проспериращо общество. Национален младежки форум е пълноправен член на Европейски младежки форум и е със статут на Национален младежки съвет на България. В дългогодишната си работа Национален младежки форум се застъпва за ефективното младежко овластяване и качествено младежко участие в обществено-политическите процеси на местно, национално и регионално ниво.

[10] Заключения на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета относно Укрепване на многостепенното управление при насърчаване на участието на младите хора в процесите на вземане на решения., 8766/21, 17.05.2021 г., Брюксел