КЛЮЧ unplugged: „С държавата или без, ще се справим“ (видео)

В поредното издание на КЛЮЧ unplugged „Рискове за децата в Интернет – кой помага?“ Александър Куманов разговаря с Антоанета Василева от Център за безопасен Интернет.

Вече повече от 60 години свикнахме да живеем в два свята – виртуален и реален – и рядко си даваме сметка, че интернет позволява на хората да създават различни профили и да бъдат всякакви във виртуалната реалност. Включително и да правят престъпления. Антоанета Василева описва основните опасности за децата, които са най-уязвими от онлайн престъпността – онлайн тормоз, изнудване и сексуална експлоатация.

Българските деца страдат най-много от онлайн тормоз. В България обаче той не е криминализиран, а много учители не осъзнават значението му или не знаят как да се справят с насилието. Антоанета смята, че онлайн тормозът е с по-лоши последствия от училищния, защото много хора узнават за него. Тормозените деца израстват като озлобени и безсилни възрастни, които трудно преодоляват проблеми в живота си. Те трупат емоции, които могат да прераснат в агресия или мисли за самоубийство.

Изнудването и сексуалната експлоатация са най-тежките онлайн престъпления спрямо деца и са свързани с разпространената размяна между тийнейджъри на снимки със сексуално съдържание (т. нар. „голи“ снимки). Понякога тази размяна става и с непознати в мрежата, а след това техни връстници, бивши гаджета или непознати ги изнудват за още снимки или за пари. Обичайно това са педофили или хора, които печелят от търговия с педофили. Децата попадат в тази клопка поради наивност, незнание и предоверяване.

Организацията, която се грижи за защита на децата в интернет, е Центърът за безопасен интернет (ЦБИ). Той е неправителствена организация, която поради финансови трудности е била на косъм от затваряне в края на миналата година, а сега работи с подкрепата на българската фирма Centio#Cybersecurity. Екипът от 4 души – психолог, икономист, хуманитарист и журналист – поддържа консултативна и гореща линия, обработва сигнали за онлайн престъпления срещу деца, обучава, родители, учители и деца, прави изследвания, подготвя наръчници, презентации и планове за уроци.

През 2022 година консултативната линия е поела над 300 случая, а горещата линия – над 23 000! ЦБИ работи от 2005 година и е част от европейската мрежа от 30 центъра за безопасен интернет Insafe и на Международната асоциация на интернет горещи линии Inhope, в която членуват 42 страни. ЦБИ се състои от две неправителствени организации –  Фондация „Приложни изследвания и комуникации" (които поемат горещата линия) и Асоциация „Родители“ (управляват консултативната линия). Центърът работи добре с Министерството на образованието, Държавната агенция за защита на детето (ДАЗД), Дирекция „Киберпрестъпност“ към ГДБОП и е партньор на Европол и Интерпол. Антоанета добавя, че Центърът изпълнява държавната политика по няколко международни споразумения, но за разлика от европейските центрове не получава държавно финансиране. „Ковид направи безопасността на децата истински важна“, казва тя. „И когато имаше опасност от затваряне на двете експертни консултативни линии, държавата не осъзна тяхната важност и експертно значение“. Антоанета не за първи път се сблъсква с този проблем – ключови държавни политики да се изпълняват от неправителствения сектор. Тя вижда, че в България има съпротива да се финансират политики, които са хоризонтални, смислени и стратегически важни. Държавата печели от това гражданският сектор да изпълнява нейни задължения, печели от икономия на мащаба на работа, от експертизата и мотивацията на хората в сектора.

Антоанета смята, че добрата защита на децата от онлайн престъпления включва уменията да се научат да правят разнообразни и силни пароли и да гледат критично на исканията на непознати за приятелство, както и да помнят, че веднъж качена, една снимка в социалните мрежи е вече извън техния контрол. Родителите трябва да следят за промени в поведението на детето, които показват, че нещо не е наред, и да направят усилия да спечелят неговото доверие да сподели с тях, както и да разговарят с децата си за секс в първият момент, в който се появи тази тема. Всяка нетипична промяна в поведението на детето е сигнал.

Антоанета казва, че най-безопасната за деца социална мрежа е Фейсбук, където годините на децата са скрити и е ограничено агресивно съдържание, порнографско, или с насилие. В Инстаграм и Тик-Ток има филтри, но защитите трябва да се направят ръчно. Най-опасната мрежа е Телеграм, където няма филтър на съдържанието, подходящо за деца, и не сътрудничи на полицията при проблем.

Не е необходимо, а и възможно, да ограничим достъпа на децата до интернет, но екранното им време трябва да бъде балансирано и съчетано с домашни правила за ползване на интернет, които всички да спазват. Трябва да се запитаме какво намират децата ни в интернет, които ние, родителите не им даваме. За тях интернет е и лично пространство, от което имат нужда.

Статистиката показва, че има скок в онлайн престъпността, насочена към деца. Има различни обяснения, но е фактор и това, че все по-малки деца имат профили във все повече социални мрежи и прекарват все повече време в тях. Антоанета смята, че цифрите показват само върха на айсберга, защото много деца се справят сами, не смеят да потърсят помощ или не знаят къде да я търсят.

ЦБИ остава главната развита експертна структура в страната, която изпълнява национални и европейски политики и е необходимо да бъде припозната, оценена и подкрепена от държавата. „Най-голямата ни ценност е, че хората ни се доверяват. Много хора не искат проблемите им да стигат до държавни институции, защото за тях това е по-голям проблем“, казва Антоанета. Тя се надява, че постепенно партньорството между държава и неправителствен сектор ще стане реалност, а безопасността на децата – приоритет.

ххх

Предаването е реализирано в рамките на проект „Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg) по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Проектът се изпълнява от Фондация Дарик в партньорство с Фондация 42 и НПО Портала. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик, НПО портал и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
#власттанагражданите.