На 19 ноември отбелязваме Световния ден за борба с насилието над деца

19 ноември 2024 г.

Макар броят на сигналите за домашно насилие и за онлайн експлоатация да се увеличават, у нас ефективните мерки са невъзможни заради липса на единна система за случаите за насилие над деца

Насилието над деца е изключително разрушително преживяване и най-голямата спънка в развитието на подрастващите. Предотвратяването на физическото наказание или проявите на психологически натиск върху тях остава предизвикателство за съвременния свят. Днес, 19 ноември, отбелязваме Световния ден за борба с насилието над деца. У нас всяко второ дете е в риск да бъде тормозено – вкъщи, в градината или училището, на улицата, онлайн. Всеки един от нас е в досег с дете в риск и всеки един от нас може да направи нещо.

Разбираме ли кои действия са насилие

Международно приетата дефиницията за насилие над дете е:

Всеки преднамерен, нежелан и неоснователен акт, застрашаващ или действителен, срещу дете или множество деца, което води или има голяма вероятност да доведе до смърт, нараняване или други форми на физическо и психическо страдание.

Разбираме ли мащаба на насилието над деца и последиците

Насилието е глобален проблем. В началото на ноември в Богота, Колумбия се проведе Глобална конференция за прекратяване на насилието срещу деца. На форума беше отбелязано, че насилието срещу деца – физическо, емоционално или сексуално – е глобална криза, случваща се в домове, училища, общности и онлайн. Неговите въздействия са тежки, водят до наранявания, полово предавани инфекции, проблеми с психичното здраве и смърт. Ранното излагане може да причини стрес, който води до проблеми в развитието на мозъка, до агресия, злоупотреба с вещества и престъпно поведение. Децата, които преживяват насилие, също са по-склонни да бъдат засегнати от цикли на травма и насилие като възрастни, което засяга цели общности.

Според последните налични глобални данни:

На всеки 4 минути, някъде по света, дете е убито от акт на насилие.
Около 90 милиона живи деца днес са преживели сексуално насилие.
1,6 милиарда деца (2 от 3) редовно се сблъскват с насилие у дома; повече от две трети са подложени както на физическо наказание, така и на психологическа агресия.
Насилието отнема живота на около 130 000 деца и юноши под 20 години средно всяка година.
Момчетата са изправени пред по-висок риск от смърт от насилие: 3 от всеки 4 деца и юноши, убити от насилие, са били момчета.
Близо 550 милиона деца (около 1 на 4) живеят с майки, които са жертви на насилие от интимен партньор.

Насилието над деца има и ясни икономически последици. Загубите в световния БВП варират между 3.5 и 7% и феноменът далеч не е характерен само за развиващите се страни, а и за страните с високи доходи, където годишно между 4 и 16% от децата са обект на физическо насилие, а около 10% – на неглижиране.

Статистиката у нас

По данни на Главна дирекция „Национална полиция“ само до септември тази година от домашно насилие има толкова постадали деца, за които са издадени заповеди за защита, колкото за цялата предходна година.

Сигналите към 112 са над 40 000, като в 22% те са повторно повикване за адрес, за който и преди е подаван сигнал, а в 40% от всички сигнали се налага изпращането и на линейка. Трябва да знаем, че детето е жертва на насилие не само при физическо нараняване, но и когато е свидетел на насилие.

Близо 300 000 сигнала за онлайн злоупотреби (сексуално изнудване и експлоатация) над деца е обработил Националният център за безопасен интернет за периода януари-септември 2024 г. Това е петкратно увеличение спрямо миналата година, която беше рекордна. Най-потърпевши са деца на възраст 10-14 години.

95% от децата насилници са били обект на насилие. 80% от децата, употребяващи вещества, също са малтретирани. 95% от проституиращите са били в детството си сексуално насилвани. 78% от настанените в места за лишаване от свобода в детството си са преживели насилие под някаква форма. Данните са от докладите на НМД, свързани с нуждата от единна информационна система за насилието над деца у нас.

На фона на тези данни България все още няма единен регистър за насилието над деца, който да обединява работата на всички институции, които приемат сигнали, за да могат да бъдат приложени междуинституционални ефективно работещи мерки.

В края на октомври Национална мрежа за децата организира конференцията “Заедно срещу насилието над деца”, на която беше дискутирана именно работата по изграждането на няколко системи, които отдавна очакваме – Национална информационна система към ДАЗД, Национална информационна система (НИС) за случаите на домашно насилие, Национална електронна информационна система (НЕИС) за пълно осиновяване, НИС за превенция и защита от педофилия, както и такава с данни за сигналите към Центъра за безопасен интернет за насилие над и между деца онлайн.

Основните хора, които се сблъскват с първичната информация са експертите на първа линия – социално подпомагане, полицаи, лекари. Сигналите и дейностите им се събират в отделни регистри, затова и информацията е фрагментирана. Дигитализацията на тези регистри е изостанала. Даннитеса налични, но сме изостанали с организирането им.

Данни, които у нас не се събират

Няколко основни групи деца остават извън събираните от институциите данни, независимо от тяхното уязвимо положение, което ги поставя в допълнителен риск от насилие. Това са:

Данни за деца с увреждания, жертви или извършители на насилие. Ключова част от проблема е в липсата на общоприето определение на „дете с увреждане“, което да позволи поставянето на начало на изискването за събиране на подобни данни.
Данни за деца, чиито родители живеят и работят в чужбина, които са оставени на грижите на трети лица.
Данни за деца, въвлечени в родителски конфликти; заедно с данни за случаи, насочени към семейна медиация, допълнителна подкрепа на деца, въвлечени в родителски конфликти и др.
Данни за деца, участващи в съдебни производства. Събирането на данни за насилие над деца, участващи в съдебни производства е и част от препоръките на Стратегията за правата на детето на ЕС.
Данни по отношение на упражняването на телесно наказание над деца. Въпреки, че подобни данни трудно биха могли да бъдат събирани на ежегодна база по модела на повечето от останалите индикатори, събирани от институциите, важно е периодичното проследяване на нагласите и честотата на прилагане на телесно наказание като една от най-широко разпространените практики на насилие над деца. Това може да бъде направено чрез планиране на периодични национално представителни проучвания, качествени проучвания и др.

У нас всяко второ дете е в риск да бъде тормозено – на площадката, в училище, в дома. Всеки един от нас е в досег с дете в риск и всеки един от нас може да направи нещо.

По закон всички граждани на Р. България са длъжни да сигнализират до съответните служебни лица за дете, което е в опасност. Задължението се определя от Закон за закрила на детето, Чл. 7. (1) и Чл. 36а. (1). Всеки, на когото стане известно, че съществува непосредствен риск от изоставяне на дете или че дете е пренебрегвано, е длъжен незабавно да подаде сигнал до дирекция “Социално подпомагане”.

Местата, на които може да бъде подадена информация са: Дирекция „Социално подпомагане”, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за закрила на детето чрез Националната телефонна линия за деца на телефон 116 111, а в ситуации на кибернасилие и кибертормоз – да се свърже с Националния център за безопасен интернет на телефон 124 123 или чрез сайта www.safenet.bg

Всички ние като родители трябва да помним, че детето възпроизвежда семейния модел и ако у дома има насилие, то също ще насилва. Но подкрепата за децата минава през подкрепа за родителите. На платформата endviolence.bg е публикувана богата информация в темата за насилие над деца, налични са много ресурси – статистики, доклади, инициативи, както и съвети как родители могат да се справят в трудните за тях моменти.

Публикувано от: