Вода за живот или вода за въглищa?
17 юли 2014 г.
С нарастващото засушаване, страната ни трябва да реши дали да
избере хранителната независимост пред изкуственото поддържане на
съществуващите въглищни мощности. Това твърди „Грийнпийс"- България в
новия си доклад „Вода за живот или вода за въглища", представен днес в
София.
Въпреки обилните валежи и наводнения у нас през последните месеци, изследвания на БАН показват, че заплахата от засушавания в България ще расте, резултат от изменението на климата. Горенето на въглища за електричество и отопление има директна връзка: над 50% от парниковите газове на България идват от там.
Водата е безценен ресурс, който за съжаление ще намалява в бъдеще. За охлаждане в енергетиката се използва 13 пъти повече вода отколкото за напояване. В същото време, депонирането на отпадъците от добив и горене замърсява подпочвените и повърхностни води и увеличава тяхната киселинност.
В заустваните от ТЕЦ-овете отпадъчни води попадат нефтопродукти, тежки метали (алуминий, антимон, бор, желязо, живак, кадмий, манган, мед, никел, олово, селен, хлор, хром, цинк) както и нитрати, нитрити, фосфати, сулфати, флуориди, цианиди и естествен уран. Контролно изследване на „Грийнпийс" - България на малък спектър от тежките метали във водоеми в близост до Мини „Марица Изток", ТЕЦ „Марица Изток 2", ТЕЦ „Ей И Ес – Марица Изток 1", „Брикел" и ТЕЦ „Контурглобал Марица Изток 3" установи наднормени нива на олово, хром и манган.
„Голяма част от опитите за рекултивация на въглищни мини в Европа и САЩ са по-скоро неадекватни. Киселинните дренажи от изоставените рудници попадат в подпочвените води и ги правят негодни за понататъшно потребление", коментира Филка Секулова, автор на доклада. „Възстановената земя никога не става годна за селскостопански практики, водата остава отровена, а черната сянка на въглищната индустрия върху местните общности остава завинаги", добавя Секулова.
„При наличието на алтернативни енергийни източници и свързаната с тях алтернативна заетост, смятаме, че страната ни трябва да спре да подкрепя индустрия, която трайно замърсява водите и околната среда и има пагубен ефект върху качеството на въздуха, човешкото здраве и местните общности, живеещи в близост до мините." – добавя Деница Петрова от „Грийнпийс"- България.
Основните изводи от доклада са:
? Развитието на енергийния сектор не може да бъде разглеждано извън контекста на случващите се климатични промени, които ще налагат в бъдеще съобразяване с намаляващите водни ресурси.
? Експанзията на Мини „Марица Изток", и в това число изселването и затрупването на село Трояново, е неадекватна от социална и етична гледна точка.
Повече информация можете да намерите тук.
? Наложително е ускореното затваряне на всички морално остарели мощности, които разполагат с неадекватни или недостатъчни сероочистващи инсталации и екологичен контрол (като ТЕЦ „Бобов дол", ТЕЦ „Брикел", и ТЕЦ „Марица-3").
? Замърсяването, както и несъразмерно голямото количество вода, потребявано от трите най-големи топлоелектрически централи в България, е спънка за хранителната независимост на региона. Единствено постепенното извеждане на тези мощности от употреба би гарантирало човешкото здраве и наличието на чиста вода за селскостопански и други нужди на местната икономика.
Въпреки обилните валежи и наводнения у нас през последните месеци, изследвания на БАН показват, че заплахата от засушавания в България ще расте, резултат от изменението на климата. Горенето на въглища за електричество и отопление има директна връзка: над 50% от парниковите газове на България идват от там.
Водата е безценен ресурс, който за съжаление ще намалява в бъдеще. За охлаждане в енергетиката се използва 13 пъти повече вода отколкото за напояване. В същото време, депонирането на отпадъците от добив и горене замърсява подпочвените и повърхностни води и увеличава тяхната киселинност.
В заустваните от ТЕЦ-овете отпадъчни води попадат нефтопродукти, тежки метали (алуминий, антимон, бор, желязо, живак, кадмий, манган, мед, никел, олово, селен, хлор, хром, цинк) както и нитрати, нитрити, фосфати, сулфати, флуориди, цианиди и естествен уран. Контролно изследване на „Грийнпийс" - България на малък спектър от тежките метали във водоеми в близост до Мини „Марица Изток", ТЕЦ „Марица Изток 2", ТЕЦ „Ей И Ес – Марица Изток 1", „Брикел" и ТЕЦ „Контурглобал Марица Изток 3" установи наднормени нива на олово, хром и манган.
„Голяма част от опитите за рекултивация на въглищни мини в Европа и САЩ са по-скоро неадекватни. Киселинните дренажи от изоставените рудници попадат в подпочвените води и ги правят негодни за понататъшно потребление", коментира Филка Секулова, автор на доклада. „Възстановената земя никога не става годна за селскостопански практики, водата остава отровена, а черната сянка на въглищната индустрия върху местните общности остава завинаги", добавя Секулова.
„При наличието на алтернативни енергийни източници и свързаната с тях алтернативна заетост, смятаме, че страната ни трябва да спре да подкрепя индустрия, която трайно замърсява водите и околната среда и има пагубен ефект върху качеството на въздуха, човешкото здраве и местните общности, живеещи в близост до мините." – добавя Деница Петрова от „Грийнпийс"- България.
Основните изводи от доклада са:
? Развитието на енергийния сектор не може да бъде разглеждано извън контекста на случващите се климатични промени, които ще налагат в бъдеще съобразяване с намаляващите водни ресурси.
? Експанзията на Мини „Марица Изток", и в това число изселването и затрупването на село Трояново, е неадекватна от социална и етична гледна точка.
Повече информация можете да намерите тук.
? Наложително е ускореното затваряне на всички морално остарели мощности, които разполагат с неадекватни или недостатъчни сероочистващи инсталации и екологичен контрол (като ТЕЦ „Бобов дол", ТЕЦ „Брикел", и ТЕЦ „Марица-3").
? Замърсяването, както и несъразмерно голямото количество вода, потребявано от трите най-големи топлоелектрически централи в България, е спънка за хранителната независимост на региона. Единствено постепенното извеждане на тези мощности от употреба би гарантирало човешкото здраве и наличието на чиста вода за селскостопански и други нужди на местната икономика.
Източник: За да остане природа , 17 юли 2014 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
05 август 2024 г.
Готвене с диворастящи растения
Кулинарна работилница с археологически привкус Посещение на средновековния град Мисионис Дати на провеждане: 06 - 08 септември
05 август 2024 г.
Работилница за приготвяне на маджун (петмез) от захарна метла
Вход свободен Дати на провеждане: 19-22 септември 2024 г. Скъпи приятели, за поредна година екипът на Фондация Ботаника Лайф
24 юли 2024 г.
Практически уъркшоп „Малка пермакултурна градина" с Наталия Маринова в общностен център Негушево
Общностен център Негушево Ви кани на две събития тази събота 27-и юли.Място: Старото училище в село Негушево (само на 30 км от
