Над 100 организации от Национална мрежа за децата се обединиха за Визия за семейна политика 2030

Над 120 души от Национална мрежа за децата (НМД), разработиха 60 приоритетни мерки, които да станат част от Визията за семейна политика 2030. Списъкът е резултат от експертни дискусии, проведени в рамките на Годишната среща на НМД между 22-24 юни. Над 100 организации от цялата страна, както и индивидуални членове, участваха в тематични работни групи за детските политики в областите: здравеопазване, образование, семейство и правосъдие. В края на панелите бяха разписани приоритетите, за които Мрежата ще се застъпва в предстоящите месеци и иска да види приложени в грижите за семействата и децата в България. 

Ето набелязаните мерки по области. 

Здравеопазване

При здравните услуги:

• Политики/ програми за задържане и обучение през целия живот на здравния и медицински персонал.

• Достъп и съпровождане на дете до 12-годишна възраст в болнични заведения.

• Да има психолог и социален работник във всяка болница (психологическата подкрепа и психичното здраве са много подценени в системата на тедското здраве).

• Достъп до безплатни лекарства за децата от 0 до 18 г. и за бременни неосигурени жени.

В здравната профилактика:

• Ограничаване на рекламата на хазарт и тютюневи изделия.

• Поколение без тютюнев дим до 2030 г.

• Повече кръвни изследвания по повече показатели.

• Здравно образование с конкретни стандарти.

• Повишаване чрез комуникационни кампании на здравната култура на децата и родителите.

• Актуализация на методологията за профилактични прегледи (настоящата е от 2003 г.).

• Стратегия за повишаване на броя ваксинирани деца (след Covid-19 се наблюдава рязък спад в доверието във ваксинацията, включително за задължителните ваксини).

В майчиното здраве:

• Възстановяване на практиките на предродилна и патронажна грижа.
  

Семейство

В системата за закрила на детето: 

• Разнообразни механизми за подкрепа на семействата.

• Стандарт за изискванията към служителите в системата за образование и допълнителни квалификации.

• Повече психолози в отдел „Закрила на детето”.

• Кампании, които повишават разбирането за това какво е насилие, включително домашно насилие. 

• Повече кампании за превенция, насочена към семействата.

• Подобряване на работната среда на служителите в отдел „Закрила на детето”.

В съвместяване на личния и професионалния живот: 

• Образователен асистент за децата със СОП, който да помага на родителите.

• Подкрепа на младежи с увреждания за самостоятелен живот след 18-годишна възраст и с ангажиране на работодателите. 

• Подкрепа за самотни родители, включително със социални асистенти и защита пред работодатели.  

В достъпа до качествени социални услуги:

• Мерки за подобряване на комуникацията между институциите, които работят в подкрепа на децата и семействата.

• Повишаване на общественото доверие и имидж на социалния работник.

• Актуализиране на  наредбата за минимално заплащане на работещите в социалните услуги.

• Участие на близки и роднини в помощ на хора/ деца с увреждания при прилагане на Закона за социалните услуги.

Образование

Във всекидневния живот в училище и в детската градина:

• Достъпна среда (достъпна във всеки смисъл – физическа среда, финансови възможности).

• Всички да са единни, да са екип (да не се разделят на „двойкаджии” и „отличници”).

• Едносменен режим.

• Съвременни библиотеки.  

• Подходящи места за хранене и отдих (учениците ядат в коридора, защото в стаите е забранено, а училищен стол – няма).

• Хубави тоалетни (достъпни и чисти).

• Гъвкави и разнообразни форми на детска грижа.

• Без телевизори и екрани в детските градини.

• Интегрирани ИФК в програмата на детските градини.

• До 15-18 деца в група с по 2-3 професионалисти в градините.

Знания и умения:

• Фокус в образованието да е създаването на умения.

• Привличане на професионалисти и практици от университети, бизнес, НПО, научни организации. 

• Повече предмети за личностно развитие (презентиране, кариерно развитие). 

• Квалификацията на учителите да бъде съобразена с особеностите на поколенията и да ги обучават за създаване на умения.

• Методи от неформалното обучение (интерактивни методи) да влязат във формалното образование.

• Развиване на лидерски умения на директорите.

• Насърчаване на гражданската активност у учениците.

• По-голям контрол от страна на неправителствения сектор към приемането и осъществяването на програми от МОН, включително при разходване на средствата.

• Рамка за качество за средно образование. 

Психично здраве:

• По-голям брой психолози в училище.

• Конфиденциалност и професионализъм при психолозите.

• Групи за психологическа подкрепа на учители.

• Дискутиране на различни проблеми на училищен тормоз между ученици и училищния персонал.

• Информиране относно възможността за психологическа подкрепа.

• Теми в Час на класа, инициирани от учениците, свързани с различни теми.

В Годишната среща на НМД бяха включени над 40 младежи от програмата на Мрежата за детско и младежко участие „Мегафон” и други деца. Те избраха основно работната група в област „Образование", а мерките в частта „Всекидневен живот в училище” са изцяло набелязани от тях. 

Организациите и индивидуалните членове участваха активно в Общото събрание на НМД, в което беше направен преглед на постиженията на Мрежата за последната година и беше представен финансовия отчет на организацията. Документът е публично достъпен в сайта на НМД тук. 

Членовете на Мрежата гласуваха и новия Управителен съвет. С мандат за следващите три години в екипа влизат: Антоанета Иванова, председател, сдружение „Спина бифида и хидроцефалия-България“; Александрина Димитрова, фондация „Сийдър”; Гергана Ефремова, фондация „Заедно в час”; Росица Средкова, сдружение „Инициатива за развитие - Кърджали решава”; Росица Станиславова Богалинска - Петрова, Фондация за децата в риск по света; Николай Николов, сдружение „Верният настойник”. В Контролния съвет на НМД влиза Станимир Георгиев от фондация „Конкордия България”.