Гласовете на жените в България

Какво е да си жена в България? Липсата на задълбочени социологически изследвания на проблемите и нуждите на жените в България прави невъзможно провеждането на целенасочени и последователни политики за насърчаване на равнопоставеността. Позоваването единствено на статистически данни от НСИ и Евростат пропуска да отрази ежедневните предизвикателства, нормализирани неравенства и интерсекционална дискриминация, с които се сблъскват жените от цялата страна, с които Фондация „Екатерина Каравелова“ ежедневно работи. Опитът показва, че много от проблемите остават невидими и неразпознати.

Именно по тази причина фондацията реализира проект „Изследване на нуждите и проблемите на жените в България”, чиято основна цел е провеждането на качествено социологическо проучване, което да осветли проблемите и нуждите на жените от различни социални групи от всички 6 района за планиране в страната.

В рамките на проекта екип от интервюиращи проведе 42 дълбочинни интервюта с жени в активна възраст от малки и средно големи градове от цялата страна. Като жанр интервютата бяха хибрид между биографични и проблемно-тематични.

Основната изследователска хипотеза беше, че в живота на интервюираните може да съществуват ключови дефицити поради факта, че те са жени. Възможно е тези дефицити да не се осъзнават, тъй като се възприемат като естествени практики и нагласи. Задача на интервютата беше да ги изкара наяве, без при това да се травматизират интервюираните и без да се омаловажава тяхната гледна точка и техният собствен разказ за себе си.

Анализът открои някои системни проблеми, като основните са липсата на реална равнопоставеност на жените в професията, бедността, насилието в различните му форми, натискът на средата и стереотипите по отношение на пола. С тях са свързани и ключовите потребности на интервюираните – от равно третиране, от сигурност – както финансова или професионална, така и лична, от подходяща среда, от лично пространство и т.н.

В голяма част от споделените биографии бедността се възпроизвежда – респондентки, отраснали в бедни семейства, се борят за финансовото си оцеляване и като възрастни. Бедността определено има измерение по пол и етнос, като тя е особено остра при ромските жени. Повечето интервюирани жени работят по-нископлатена работа от партньорите си мъже и ако останат сами, им е трудно да оцеляват финансово. 

Насилието в различните му форми също се очертава като основен проблем в интервютата. Немалка част от респондентките са били подлагани на физическо насилие като деца. В интервютата се споменават и случаи на насилие от страна на бивши съпрузи или партньори – емоционално, физическо, икономическо, в един случай и сексуално.

Други проблеми, които се открояват са свързаните с расизма, сегрегацията и дискриминацията. Жените от ромски, турски и помашки произход споделят в интервютата редица случаи на дискриминация, расизъм и сегрегация, като очаквано най-дълбоки и комплексни са тези проблеми при ромските жени. Сред носителките на други дискриминационни признаци, интервюирани в рамките на проекта, са жени с тежки заболявания, увреждания и нехетеросексуални. Макар да не споделят драстични примери за дискриминация, от разговорите с тях става ясно, че съответните им дискриминационни признаци затрудняват живота им в редица отношения.

Представянето на проблемите и нуждите на жените с техните собствени думи хвърля светлина върху микроперспективата на частния живот в противовес на анонимизираните количествени данни и нормативните документи. Това е особено важно за разбирането на ситуацията на жените, живеещи извън големите градове, защото там често пъти местните неписани правила и нормите, типични за една или друга група, имат приоритет в практиката пред законите и формалните правила. Фактът например, че съществува Закон за защита от дискриминацията, не помага на респондентките с малки деца да бъдат назначени на работа.

На фона на диагностицираните нужди и проблеми отчетливо се откроява липсата на институции, с помощта на които да се компенсират определени дефицити в живота на жените. Нищо не спира ромските момичета например да отпаднат от училище, ако нямат роднини и близки, които да ги мотивират. Дори когато има работещи институционални механизми, в огромната част от случаите жените не стигат до тях – било поради незнание, било поради страх, било поради разпространената представа, че „проблемите се решават в семейството“, било по други причини.

Изследването на 42 жени от шестте региона на България не може да даде пълна картина на проблемите и нуждите на всички жени в страната, а и не си го поставя за цел. Мисията му е да бъде отправна точка за диагностицирането на ключови дефицити и адекватното им компенсиране. Резултатите от него следва да послужат по няколко различни начина. Първо, чрез даване на публичност на тези резултати, което ще доведе до по-задълбочено познание за проблемите и нуждите на жените в България. Второ, посредством вземане на мерки на равнището на публичните политики за решаване на най-сериозните проблеми, установени в анализа. Трето, като основа на бъдещи изследвания в тази област и като принос към изследванията на жените и равенството на половете. Четвърто и най-важно, даването на думата на самите жени да говорят за проблемите и потребностите си е форма на тяхното овластяване. Именно овластяването на жените в България е това, което ценностно осмисля и целия проект.

Аналитичният доклад представя през гласовете на различни жени какви са основните проблеми и очерта нуждата от спешна интервенция в ключови сектори.

В допълнение, екипът разработи авторско видео, което  представя визуално съдържанието на находките от аналитичния доклад "Гласовете на жените в България" с цел изводите да достигнат до повече хора и да онагледят идентифицираните проблеми и нужда от подобрения.

Видео: https://twodogstwocats.com
Художник: Алексaндра Димитрова
Монтаж и глас зад кадър: Лина Кривошиева