Властта на гражданите. Феноменът „джендър" – обяснен" (аудио)

Връщането към първичните роли на мъжа и жената в обществото носи своеобразна сигурност в периоди на политическа и социална нестабилност. Цената на това връщане е още по-голяма нестабилност, тъй като старите модели се сблъскват с реалността на съвременния живот. Днес семейните конфигурации са разнообразни, жените отдавна вече не са само майки и домакини, така както мъжете вече не са основните фигури, които осигуряват прехраната.

Леа Вайсова пояснява, че свързването на биологичния пол с обществената му роля и значение се обозначава в социалните науки с термина джендър, който е пряко зает от английската дума и има значението на род. В последните години това академично понятие се превърна в обществен феномен, плашило, обидна дума и средство за политически манипулации.

С влизането в сила на Истанбулската конвенция в ЕС домашното насилие стана особено болезнена тема в нашата страна и една от причините е, че България и още пет страни (Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия) не са ратифицирали конвенцията и в тях тя ще се прилага само частично като кампании против насилието, обучения на хора, които работят с жертви и др. Леа пояснява, че още с обявяването на на Истанбулската конвенция започва битка, която влияе негативно на общественото мнение. Докато няма разбиране в обществото за значението на джендър като социологическо и исторически появило се понятие, няма възможност и за извършване на толкова важната и необходима превенция на домашното насилие. „Джендър насочва към възможността да се постигне повече равенство между половете, като се преконструират социалните отношения“, казва Леа.

Свързано с джендър е и понятието за трети пол, който е въведен от Магнус Хършхийлд и използван от националсоциалистите като заплаха. В България той също присъства в риториката на крайната десница. Леа смята, че в ситуацията, свързана с Истанбулската конвенция, гражданският сектор е останал сам и без подкрепа от политически партии в парламента, а и не е бил подготвен за толкова силна реакция от страна на консервативни и радикални религиозни организации, към които са се присъединили някои журналисти и интелектуалци.

Леа изяснява и още един аспект на проблема за домашното насилие, което се основава на стереотипи – това е връзката между понятието джендър и съпротивата срещу миграционните процеси в последните години. Дебатът в ЕС около митрационната криза през 2015 година води и до реабилитиране на идеята за национална държава. Част от консервативната вълна в ЕС включва и обръщането към християнското семейство и ролята на жената като майка и средство за преодолавяне на демографската криза чрез засилена раждаемост. Новите обществени роли на жените се възприемат като свързани с джендър понятието и съответно като заплаха.

Непряко в разговора участва и Светла Енчева, която представя в интервю още няколко аспекта на понятието джендър. През 2019 година, в разгара на истерията около Истанбулската конвенция, тя създава сайта Genderland. „Тогава реших да създам нещо, което спокойно, неистерично, леко иронично, но неотстъпчиво да обяснява базисни неща“. Постепенно освен нея в сайта започват да пишат и гост автори. След време тя събира в речник основните термини в областта на социалните роли в обществото. Речникът продължава да бъде най-търсената част в сайта. Светла е убедена, че превръщането на джендър понятието в обидна квалификация е плод на целенасочена кампания, добре организирана и координирана по линиите на руската пропаганда в страната и на християнския фундаментализъм. За нея е особено тревожно, че напрежението около понятието джендър влияе на академичните среди. Те започват да се самоцензурират. Самоцензурира се и неправителственият сектор. Подмяната на истинския дебат около равенството на половете е свързан и с популизма в политиката и медиите, които умишлено променят съдържанието на понятието джендър. Хората попиват послания от публичното пространство, в което има истерично говорене и крещене и малко разумни и експертни гласове, които остават нечути. Институции като Конституционния съд, който излиза със заключението, че жената има една социална роля и тя е да е майка, също имат силно негативна роля.

За Светла джендър е невинно академично понятие, свързано с начина, по който човешкият пол се проявява в обществото, но Леа смята, че то отдавна е загубило невинността на първичното си значение и е станало средство за всяване на страх и политически манипулации. „Българското общество не е консервативно“, казва тя. – „Въпрос на политическа битка е коя позиция надделява. Въпросът е общественото мнение в коя политическа позиция ще успее да се разпознае. В България ние имаме по-голямо равенство между мъже и жени по отношение на участие в икономиката, майчинството. В някои отношения ние сме прогресивни“.

ххх