Властта на гражданите. Украинците в България с факти и истории (аудио)

По данни на Държавната агенция за бежанците у нас са регистрирани над 70 000 украинци с временна закрила, като държавата продължава да полага грижи за 12 000 от тях, а останалите се издържат самостоятелно. Някои от тях си намират работа и квартира, други пребивават в центрове, които са собственоръчно реновирани, като т. нар. Втори дом в Пловдив – бившата Белодробна болница, която не функционира от години. Тя бе отдадена от Общината на Фондация „Ukraine Support and Renovation“ с председател Наталия Еллис. С помощта на самите украинци и много доброволци сградата бе ремонтирана и оборудвана и се използва за дом на бежанци, докато си стъпят на краката и се интегрират в обществото. 

„Още отначало бяхме подготвени, че война в Украйна ще избухне. Имаше всички предпоставки и в първите дни от настъпването ѝ започнахме да действаме в хуманитарния ни център. След това изградихме верига от детски буферни центрове и Общината гласува изоставената болница да стане бежански център. Заедно с доброволци и бизнеса ремонтирахме 5000 кв.м за година и половина, където хората получават подкрепа, интеграция, обучение по български език, помощ при намиране на работа и при посещения по институции. Така стъпка по стъпка изградихме работещ модел, който се оказа единственият коректен модел за хора, които бягат от война“, коментира Наталия Еллис.

В Пловдивския регион има около 10 000 възрастни бежанци. Около 700 деца са тръгнали на българско училище, а 250 – на детска градина. Най-големият проблем, с който организацията се сблъсква, е тормозът в училищата. Случаите не са много, но такива има и когато се наложи, психолози и юристи работят с потърпевшите семейства. Всяка седмица продължават да идват нови хора от Украйна – от пет до десет семейства. Някои остават в Пловдив, някои преминават транзитно. Много често дошлите са бесарабски българи, които и по-лесно си намират работа в България, защото говорят езика. 

Наталия Еллис има и друга кауза – България е една от малкото страни, която припознава деца бежанци като чужденци и не могат да бъдат приравнени към родното образование като българи или европейски граждани. Това означава, че те трябва да платят огромни суми, за да се запишат в университет – близо 8000 евро годишно. Фондацията се бори за приравняване на статута на тийнейджърите, за да могат да получат висше образование на същите цени, които заплащат българските и европейски младежи. 

Фондацията провежда и курсове по предприемачество за украинци, а отскоро и за българи, как да започнат сами свой собствен бизнес. На срещите те се запознават с експерти от различни браншове, които подробно им изясняват различията между бизнеса у нас и в Украйна и им дават нови знания. 

В столицата, от друга страна, успешно работи Фондация „От нас зависи“, създадена също през 2023 г. в отговор на войната. Първоначално тя е част от Интеграционния център на Фондация „За Доброто“, а впоследствие работи самостоятелно. Организацията управлява Хуманитарен център за най-уязвимите. Посещават го главно майки с малки деца, които не намират място в детските градини, тъй като местата в столицата не достигат за всички. Фондацията се помещава в частен имот, отдаден ѝ от фирма за недвижими имоти – в началото безвъзмездно, вече с наем. Засега не получават подкрепа от Столична община. Само един районен кмет им е предоставил възможност за имот, който обаче се оказва неподходящ. 

„Една община е от изключително значение за такъв тип кризи. Има много общински имоти, които не се използват, но и не се отдават на неправителствени организации. А това е чудесна възможност за създаване на общностни центрове, които подпомагат не само конкретна група, а и българи, изпаднали от системата“, казва Веси Деянова. 

Според нея неправителствените организации правят много неща, но работят на парче, защото са ограничени в ресурса си. За нея пътят напред е НПО-тата да се научат да си партнират с институциите, за да се постигнат дългосрочни промени не само за бежанците, а за цялото общество.