„Нужно е да се развие интегриран подход, институционални механизми и таргетирани мерки за разширяване на правовите гаранции за равнопоставеност и равно третиране на жените и мъжете”, д-р Веселка Христамян

Равенството между половете е основополагащ принцип на ЕС. Заложено е още в Римския договор от 1957г. Трябва реално да се продължава и надгражда неговото прилагане. За мен едни от големите приноси на жените е разбиването на стереотипа и обществените нагласи и все по-активното включване на жените в политическите процеси, както и резултатната работа при преодоляване на вертикалната управленска сегрегация от близкото минало.

Все още неравномерната гъвкавост в приспособяването към новите схеми на равенство между половете при взимането на стратегически политически решения.


Европейската стратегия за равенството между половете 2020-2025г. и насоките на Европейската мрежа на националните органи по въпросите за равенство между половете ясно посочват, че устойчивото гарантиране на правата на жените трябва да е динамичен, надграждащ процес, надхвърлящи пределите на законодателството. Нужно е включването на всички управленски и политически нива и на одит на равнопоставеността.
Нужно е да се развие интегриран подход, институционални механизми и таргетирани мерки за разширяване на правовите гаранции за равнопоставеност и равно третиране на жените и мъжете и най-вече за укрепване на демократичните постижения за равна представителност на половете в управлението.
Необходимо е да се работи освен в посока, която адаптира редица базисни, специални и секторни закони към управленска равнопоставеност на половете, и към задължително включване на недооценения потенциал, на системата от женски организации, с делегиране на съгласувателни и контролни функции при изграждане и реализиране на национални и местни политики.

Страна/Съюз в който социалната справедливост е в ново качество, страна с фокус към балансирано представителство в публичен и политически сектори, което отговаря на състава на населението, с по-добро управление, което съответства на нуждите, на разнообразните интереси на гражданското общество. С прилагане на “двупистовия подход”, с оптимална, работеща информираност и интеграция на жените в обществените процеси. Поставяне в политическия дневен ред на възможността за по-голямо разгръщане и използване на потенциалния талант и умения на женските общества.
Защо не и възможността за изграждане на национални и местни структури, за решаване на предизвикателства и проблеми, приоритетни за жените. Реализирането на идеята за създаване на регионални институции “Женски омбудсман” може да катализира процеса на гарантирано участие и защита на женското представителство и в политическия и в управленски процеси.