Вместо облекчения – нови тежести по европроектите

Промени в правителствено постановление задължават бенефициентите да провеждат процедури за избор на доставчици дори и за най-дребните поръчки

"Ако искаме да купим дори и пет пакета тоалетна хартия, вече ще трябва да публикуваме официална покана към доставчиците на нашия сайт, както и на сайта на управляващия орган или оператора на съответната програма, която ни финансира. При това поканата трябва да съдържа технически спецификации и прогнозна цена." Това е образното обяснение на новите промени в Постановление №118 на Министерския съвет, което дава Ива Таралежкова, председател на форум "Гражданско участие", в който членуват над 100 неправителствени организации. "Представете си, че трябва да купим автобусни билети за утре. Има ситуации, в които това чисто технически не е възможно да бъде направено, ако искаме да не сме в нарушение. Вместо да се намалява административната тежест, тя се увеличава", допълва Таралежкова, която е и част от сдружението."

Затова от НПО мрежата вече са изпратили писмо до вицепремиерите Зинаида Златанова, Даниела Бобева, финансовия министър Петър Чобанов и директори на дирекции в Министерския съвет, с което настояват за нови поправки в приетото от кабинета и обнародвано в края на май постановление. Промените в него отменят преходното Постановление №69 и са внесени от оглавяваното от Зинаида Златанова Министерство на правосъдието.

Документът определя реда и условията, по които бенефициентите по европрограми, включително и Финансовият механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкият финансов механизъм, избират изпълнители за доставки на стоки, услуги или строителство.

Аргументите

В постановлението е отбелязано, че публична покана към потенциалните изпълнители се отправя, когато предвидената стойност надхвърля 20 хил. лв. без ДДС за доставки или услуги и 60 хил. лв за строителство, както и досега. Според новите разпоредби на чл. 9, ал. 2 обаче бенефициентите с поръчки под тези прагове вече са длъжни да оповестяват т.нар. публично съобщение за ценови предложения до съответния управляващ орган или програмен оператор. Преди за малките заявки под двата прага бенефициентите са можели да отчитат разходите си просто с първични счетоводни документи. 

Проблемът, свързан с изменението, е, че не е помислено за долен праг, под който да не се изисква оповестяване на подобно публично съобщение. Така дори и за покупка на химикалки трябва да се пуска съобщение, докато преди е била нужда само една фактура, обясняват бенефициентите. Заради липсата на долен праг "публичното съобщение за ценови предложения" ще е необходимо във всички случаи - без значение от стойността, спешността или спецификата на поръчката, коментират от форум "Гражданско участие". От обхвата на разпоредбата не се изключва дори доставката на електричество, вода и телефон, както и бензин, добавят още оттам.

И контрааргументите

Въпреки че е посочено, че не е необходима процедура за възлагане под посочените в постановлението прагове, новото изискване по същността си е процедура, която само ще забави и затрудни работата на бенефициентите, казват от НПО сектора. Според тях промените в чл. 9, ал. 2 поставят в неравнопоставено положение организациите, които не са възложители по Закона за обществените поръчки (ЗОП), защото в ЗОП към покупките под праговете няма подобни изисквания.

Администрацията обаче не вижда нещата така. "Когато трябва тях да ги избират, искат прозрачност, когато те трябва да избират, не искат, не им изнася", коментира Мариана Славкова, експерт по обществените поръчки от Министерския съвет. "Така е преценил вносителят. Публичното съобщение е аналогично на публичната покана в Закона за обществените поръчки и предполагам, че целта е повече прозрачност", каза още държавният експерт.

Това обаче не е съвсем така. Публичната покана в ЗОП е обвързана с прагове - от 60 хил. до 264 хил. лв. за поръчки в строителството и от 20 до 66 000 лв. за доставки и услуги. В случая на Постановление №118 такива не са определени.

Коментарът на консултанта

"Новата разпоредба в постановлението не само че създава допълнителна тежест, но е и напълно неясна", коментира и Мартин Петков, управител на "Консулто България" и експерт в областта на обществените поръчки и международните тръжни процедури. "В постановлението се казва единствено, че "бенефициентите трябва да оповестяват публични съобщения за ценови предложения" – каквото и да означава това. Старата максима гласи, че когато законът мълчи – той всъщност казва твърде много. В случая всеки може да си го тълкува както си иска. Не е ясно какво значи публично съобщение, не е ясно какво трябва да бъде неговото съдържание. Вероятно някой някъде е предположил - но не е казал, че това отново е ред за събиране на оферти в определен срок. Но при известен полет на въображението същото може да се възприеме и просто като рекламно съобщение", казва той. 

Към момента липсва и уеднаквена практика, тъй като всеки управляващ орган работи индивидуално и според собствените си разбирания, подчертава Петков. "В допълнение към въпросния текст е въведено "облекчението", че в тези случаи бенефициентите могат да не сключват писмени договори. Т.е. след като е организирано публикуването на съобщение, може да не се хабят сили за подписване на договор", казва още консултантът.

Той допълва и че тези правила влизат в сила "от днес за утре", което създава проблеми за проектите във фаза изпълнение. "Отново не се предвиждат и уеднаквени типови образци на документи за съответните процедури. Отново постановлението не урежда и възможностите за осъществяване на предварителен контрол на тръжните процедури, което също води до разнородна практика. Всъщност оказва се, че е напълно безсмислено да се дават становища и коментари, които просто няма кой да прочете", коментира Петков.

По темата работи и Десислава Лещарска