Украински бежанки и жени от Русе споделят храна за душата

Как се правят пирожки със зеле, кои са съставките на „сельодка под шуба“, вита ли трябва да е баницата и кога е сигурно, че питката е втасала? Тези въпроси вълнуваха участничките в срещата „Мултикулти вечер: да вкусим различията“, организирана от екипа на Хуманитарния център на „Каритас“ в Русе. Бежанки от войната в Украйна и жени от Русе споделиха храна, която бяха приготвили по рецепти от техните майки и баби.

Без сельодка под шуба не се сяда на празнична трапеза, твърди Евгения. Самата тя е от бесарабските българи и днес готви много старинни гозби. За Тамара от Измаил мамалигата от румънската й баба задължително се реже с конец и се сервира с джумерки (пръжки), сирене или гъбен сос.

Майката на Лена Порхун изпържила пирожките с кисело зеле, вместо да ги опече, ама тя така си знае, оправдава я дъщеря й, докато поднася бонбони от родния Днипро. Лена от Бердянск е завила палачинки – и сладки, и солени като в собственото й детство. Баницата на русенката Теди и майка й Нина пък е по стара българска рецепта, нищо, че в нея кой знае защо освен късмети като за Нова година, има и малко… копър. Друга Нина – обче украинка, и дъщеря й Оля, поднасят бутерброди с херинга и силен чеснов сос. На Наталия Димова от Болградския район край Одеса  са й трябвали десетки палачинки, за да стъкми солена торта с пилешки дробчета. Празничната пита на Пламена от Русе се харесва на останалите и без шарена сол. Най-бухналите курабии е замесила Креми от Русе – както баба й ги е правила, а Свитлана от Задкарпатието донася вишнев сладкиш като спомен от детството.

Докато разменят рецепти, жените говорят на всичките езици, които владеят – и руски, и украински, и български. А в края на вечерта опитват и торта „Гараш“ – една от легендите на града, в който всички те живеят сега и търсят по-доброто си бъдеще.